Мед, захар или нещо друго - кое е най-полезното сладко
Когато приказваме за здравословен метод на живот, сладките храни сигурно не попадат в листата на тези, които би трябвало да консумираме. Поне не постоянно. Е, въпреки всичко, хора сме и не можем да се лишим изцяло от дребните сладости в живота. Затова и е добре да знаем по какъв начин и да задоволим глада си за сладко, и да бъде с минимална щета.
Защо желаеме десерт, макар че сме се наяли
Обясненията са няколко
Разбира се, незабавно се сещаме за редица вреди, с които се свързва честият банкет на захар, най-много бяла. Затлъстяване, диабет вид 2, сърдечно-съдови проблеми, хипертония и какво ли още не. За сякаш по-здравословните подсладители като стевията също се изписа доста в последно време и към този момент и тях използваме с нараснало внимание.
И в целия този поток от информация и спорни изказвания не е по никакъв начин мъчно да се объркаме кое е най-здравословното сладко. Тази седмица своето мнение по тематиката сподели и нутриционистката, сертифицирана от Oxford, Суман Агарвал. В своя профил в обществените мрежи тя разгласява видео, в което споделя с детайлности за другите типове подсладители, техните изгоди и вреди.
Захарта, несъмнено, е преди всичко като най-консумирана, само че и най-преработена. Нейният гликемичен показател е сред 65 и 75, а калориите - цели 390 за 100 грама. Освен това, има нулева хранителна стойност и води до внезапни скокове и спадове в равнищата на кръвна захар.
Медът е посочен като минимум модифицирания подсладител, което е огромен плюс в актива му. Богат е на антиоксиданти и е доста потребен за целия организъм, както и за чревната микрофлора в частност. Гликемичният му показател е от 45 до 69, а калориите - от 240 до 330 на 100 грама.
Фурмите са едни от най-сладките плодове, които са богати на фибри и желязо. Те са с невисок гликемичен показател сред 40 и 55, а калориите за 314 за 100 грама. Съветът на нутрициониста е да не консумираме повече от две дневно.
Също по този начин тя напомня рекомендациите на Световната здравна организация най-много 10% от дневният ни калориен банкет да е под формата на захари. И поучава да се придържаме дори към по-нисък %. И постоянно, когато е допустимо, да залагаме на натуралните други възможности, били те и с повече калории.
И да се стремим оптимално да заобикаляме всички изкуствени подсладители като аспартам, захарин, сукралоза, калиев ацесулфам и неотам, цитират я от.
Като един от най-здравословните избори се показва алулозата. Тя е тип естествена захар, съдържаща се в някои плодове като смокини, стафиди и киви. Дава ни същата наслада като бялата захар, само че с доста малко калории и без да провокира внезапни скокове и спадове. Тя подкрепя и абсорбирането на въглехидратите, по тази причина и е посочена като най-здравословния избор за подсладител, изяснява.
Еритритолът може да е по-вреден и от захарта - защо да внимаваме с естествения подсладител
Дали да изберем тази опция
Ксилитолът, който също е от натурален генезис, е различен добър избор. Като най-голямо негово преимущество се показва това, че не води до образуването на кариеси. Нисък гликемичен показател и малко калории са различен две аргументи да го предпочетем пред други други възможности. А каквото и да изберем, най-важното е да не забравяме, че водещо е количеството, което консумираме.
Защо желаеме десерт, макар че сме се наяли
Обясненията са няколко
Разбира се, незабавно се сещаме за редица вреди, с които се свързва честият банкет на захар, най-много бяла. Затлъстяване, диабет вид 2, сърдечно-съдови проблеми, хипертония и какво ли още не. За сякаш по-здравословните подсладители като стевията също се изписа доста в последно време и към този момент и тях използваме с нараснало внимание.
И в целия този поток от информация и спорни изказвания не е по никакъв начин мъчно да се объркаме кое е най-здравословното сладко. Тази седмица своето мнение по тематиката сподели и нутриционистката, сертифицирана от Oxford, Суман Агарвал. В своя профил в обществените мрежи тя разгласява видео, в което споделя с детайлности за другите типове подсладители, техните изгоди и вреди.
Захарта, несъмнено, е преди всичко като най-консумирана, само че и най-преработена. Нейният гликемичен показател е сред 65 и 75, а калориите - цели 390 за 100 грама. Освен това, има нулева хранителна стойност и води до внезапни скокове и спадове в равнищата на кръвна захар.
Медът е посочен като минимум модифицирания подсладител, което е огромен плюс в актива му. Богат е на антиоксиданти и е доста потребен за целия организъм, както и за чревната микрофлора в частност. Гликемичният му показател е от 45 до 69, а калориите - от 240 до 330 на 100 грама.
Фурмите са едни от най-сладките плодове, които са богати на фибри и желязо. Те са с невисок гликемичен показател сред 40 и 55, а калориите за 314 за 100 грама. Съветът на нутрициониста е да не консумираме повече от две дневно.
Също по този начин тя напомня рекомендациите на Световната здравна организация най-много 10% от дневният ни калориен банкет да е под формата на захари. И поучава да се придържаме дори към по-нисък %. И постоянно, когато е допустимо, да залагаме на натуралните други възможности, били те и с повече калории.
И да се стремим оптимално да заобикаляме всички изкуствени подсладители като аспартам, захарин, сукралоза, калиев ацесулфам и неотам, цитират я от.
Като един от най-здравословните избори се показва алулозата. Тя е тип естествена захар, съдържаща се в някои плодове като смокини, стафиди и киви. Дава ни същата наслада като бялата захар, само че с доста малко калории и без да провокира внезапни скокове и спадове. Тя подкрепя и абсорбирането на въглехидратите, по тази причина и е посочена като най-здравословния избор за подсладител, изяснява.
Еритритолът може да е по-вреден и от захарта - защо да внимаваме с естествения подсладител
Дали да изберем тази опция
Ксилитолът, който също е от натурален генезис, е различен добър избор. Като най-голямо негово преимущество се показва това, че не води до образуването на кариеси. Нисък гликемичен показател и малко калории са различен две аргументи да го предпочетем пред други други възможности. А каквото и да изберем, най-важното е да не забравяме, че водещо е количеството, което консумираме.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ