Цветелина Пенкова: Необходим е сериозен политически консенсус и информационна кампания за влизането в еврозоната
„ Когато приказваме за сериозна стъпка като присъединението към еврозоната, е нужен сериозен политически консенсус, защото обществото постоянно ще бъде по-колебливо. Това се следи в безусловно всички страни, които са се включили към еврозоната. “ Това сподели евродепутатът от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент Цветелина Пенкова в предаването „ Лице в лице “ по БТВ.
Тя счита, че политическата неустойчивост у нас оказва въздействие върху решението, което беше взето за отсрочване на участието на България в еврозоната, а политиците би трябвало да убедят институциите в Европа, че сме подготвени и ще бъдат положени всички старания, каквито и опасности да има. „ Това е отговорност на всички институции - да продължим предпочитано да вървим към тази цел, тъй като това е пътят на България. Необходима е ясна и съответна осведомителна акция. Дължим отговори на обществото - какво следва, какви са стъпките, какви са рисковете, какви са опциите. Липсата на съответна осведомителна акция, която трябваше да бъде водена от всички политически партии във връзка с еврото, прави обществото жертва на нашата безнаказаност “, посочи Цветелина Пенкова. Евродепутатът напомни, че Българска социалистическа партия е една от първите партии, които имат публична позиция, че еврозоната е пътят на България и постоянно е била поредна в това направление.
Евродепутатът описа за срещата си с някогашния министър председател на Естония – Андрус Ансип - преди два дни, който е подготвил страната за влизане в еврозоната и който е останал и на поста след присъединението в еврозоната. Той е споделил същото - има песимизъм в обществото преди присъединението и преди промяната на националната валута, по тази причина е нужна обща воля на политиците по въпроса, които да разяснят процеса и да предотвратят рисковете. Пенкова посочи, че прави това съпоставяне, тъй като Естония също като България е била във валутен ръб преди присъединението си към общия паричен съюз и заради тази причина сравнението с Естония е обективно от икономическа позиция.
Пенкова даде образец и с Хърватия, където при започване на януари станахме очевидци на спекулации, че цените са се завишили с 20-30%. Но хърватското държавно управление реагира бързо, взеха се ограничения - всички търговски вериги, които бяха завишили цените бяха предизвестени, че ще претърпят или финансови наказания, или ще им бъдат спрени държавните помощи за справяне с енергийната рецесия, в случай че не върнат цените към естествените им стойности както са били на 31 декември 2022 година Данните сочат, че инфлацията в Хърватия през януари дори е била с съвсем половин % по- ниска, по отношение на декември (13.1% през декември 2022 година по отношение на 12.7% през януари тази година).
„ Загубите от отлагането на участието в еврозоната са спомагателните благоприятни условия, които еврото ни дава. Влизането в еврозоната значи понижаване на лихвите по заемите - това би облекчило много семействата, понижаване на транзакционните такси, което за България е изчислено на близо 0,5% от Брутният вътрешен продукт. От друга страна, загубихме опцията за по-бързо повишение на приходите “, обясни Цветелина Пенкова. И също добави, че финансовите и стопански закони са справедливи, не подлежат на тълкования, а са основани на обстоятелства.
За изгодите от участието в еврозоната евродепутатът си послужи и с образец от времето на Ковид рецесията – Европейската централна банка („ ЕЦБ “) отпусна ликвидност в размер на 3 трилиона евро на страните от еврозоната при негативна рента от минус 0,75%, с цел да могат те да се оправят с тогавашния напън над стопанската система и да предпазят жителите, промишлеността и бизнеса. В този миг страни като България трябваше да се оправят единствено с бюджетни средства. С помощта на ЕЦБ тогава, в този момент се реализираха по-ниски равнища на инфлация в еврозоната спрямо страни, които са отвън еврозоната. Говорим за разлика на инфлацията в съществени размери – в страните отвън еврозоната тя близо два пъти по-висока спрямо страните в еврозоната.
„ Не бива да се подценява фактът, че ставайки част от еврозоната, ние към този момент в действителност ще участваме във взимането на решенията за паричната политика на целия валутен съюз. Това също е основен миг, тъй като ние нямаме самостоятелна парична политика, откогато сме във валутен ръб. А инфлация се управлява и се контролира главно с парична политика, т.е. ние даже сега нямаме всички принадлежности или най-важният инструмент, с цел да можем да се преборим с инфлацията “, аргументира се Цветелина Пенкова
По въпроса за опциите да се предоговарят поетите задължения в Плана за възобновяване и резистентност, свързани с въглищните централи, евродепутатът предизвести, че може да се предоговарят елементи от плановете, само че самите условия, на които сме се съгласили, мъчно се предоговарят. „ Можем да приказваме за удължение на периода, за понижаване на заложените ограничавания и параметри, само че никога не можем да отидем на договаряния и да кажем - ние желаеме този аршин напълно да бъде отстранен “, предизвести Цветелина Пенкова.
Тя счита, че политическата неустойчивост у нас оказва въздействие върху решението, което беше взето за отсрочване на участието на България в еврозоната, а политиците би трябвало да убедят институциите в Европа, че сме подготвени и ще бъдат положени всички старания, каквито и опасности да има. „ Това е отговорност на всички институции - да продължим предпочитано да вървим към тази цел, тъй като това е пътят на България. Необходима е ясна и съответна осведомителна акция. Дължим отговори на обществото - какво следва, какви са стъпките, какви са рисковете, какви са опциите. Липсата на съответна осведомителна акция, която трябваше да бъде водена от всички политически партии във връзка с еврото, прави обществото жертва на нашата безнаказаност “, посочи Цветелина Пенкова. Евродепутатът напомни, че Българска социалистическа партия е една от първите партии, които имат публична позиция, че еврозоната е пътят на България и постоянно е била поредна в това направление.
Евродепутатът описа за срещата си с някогашния министър председател на Естония – Андрус Ансип - преди два дни, който е подготвил страната за влизане в еврозоната и който е останал и на поста след присъединението в еврозоната. Той е споделил същото - има песимизъм в обществото преди присъединението и преди промяната на националната валута, по тази причина е нужна обща воля на политиците по въпроса, които да разяснят процеса и да предотвратят рисковете. Пенкова посочи, че прави това съпоставяне, тъй като Естония също като България е била във валутен ръб преди присъединението си към общия паричен съюз и заради тази причина сравнението с Естония е обективно от икономическа позиция.
Пенкова даде образец и с Хърватия, където при започване на януари станахме очевидци на спекулации, че цените са се завишили с 20-30%. Но хърватското държавно управление реагира бързо, взеха се ограничения - всички търговски вериги, които бяха завишили цените бяха предизвестени, че ще претърпят или финансови наказания, или ще им бъдат спрени държавните помощи за справяне с енергийната рецесия, в случай че не върнат цените към естествените им стойности както са били на 31 декември 2022 година Данните сочат, че инфлацията в Хърватия през януари дори е била с съвсем половин % по- ниска, по отношение на декември (13.1% през декември 2022 година по отношение на 12.7% през януари тази година).
„ Загубите от отлагането на участието в еврозоната са спомагателните благоприятни условия, които еврото ни дава. Влизането в еврозоната значи понижаване на лихвите по заемите - това би облекчило много семействата, понижаване на транзакционните такси, което за България е изчислено на близо 0,5% от Брутният вътрешен продукт. От друга страна, загубихме опцията за по-бързо повишение на приходите “, обясни Цветелина Пенкова. И също добави, че финансовите и стопански закони са справедливи, не подлежат на тълкования, а са основани на обстоятелства.
За изгодите от участието в еврозоната евродепутатът си послужи и с образец от времето на Ковид рецесията – Европейската централна банка („ ЕЦБ “) отпусна ликвидност в размер на 3 трилиона евро на страните от еврозоната при негативна рента от минус 0,75%, с цел да могат те да се оправят с тогавашния напън над стопанската система и да предпазят жителите, промишлеността и бизнеса. В този миг страни като България трябваше да се оправят единствено с бюджетни средства. С помощта на ЕЦБ тогава, в този момент се реализираха по-ниски равнища на инфлация в еврозоната спрямо страни, които са отвън еврозоната. Говорим за разлика на инфлацията в съществени размери – в страните отвън еврозоната тя близо два пъти по-висока спрямо страните в еврозоната.
„ Не бива да се подценява фактът, че ставайки част от еврозоната, ние към този момент в действителност ще участваме във взимането на решенията за паричната политика на целия валутен съюз. Това също е основен миг, тъй като ние нямаме самостоятелна парична политика, откогато сме във валутен ръб. А инфлация се управлява и се контролира главно с парична политика, т.е. ние даже сега нямаме всички принадлежности или най-важният инструмент, с цел да можем да се преборим с инфлацията “, аргументира се Цветелина Пенкова
По въпроса за опциите да се предоговарят поетите задължения в Плана за възобновяване и резистентност, свързани с въглищните централи, евродепутатът предизвести, че може да се предоговарят елементи от плановете, само че самите условия, на които сме се съгласили, мъчно се предоговарят. „ Можем да приказваме за удължение на периода, за понижаване на заложените ограничавания и параметри, само че никога не можем да отидем на договаряния и да кажем - ние желаеме този аршин напълно да бъде отстранен “, предизвести Цветелина Пенкова.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ