Полента - нещо повече от италиански качамак
Когато приказваме за кухня от Италия, първо се сещаме за пица и спагети. Но има още едно ядене, което е на огромна респект на Ботуша, а от там доближава и до много други кътчета на света. Това е полентата. Вареното царевично брашно единствено по себе си не е нищо изключително, само че разрешава разнообразни комбинации със страхотен вкус, които се трансформират в обичани на италианците и освен.
Прочетете още
Дали ще бъде с месо, с масло и сирена, с гъби, с домати или пък пържено на филийки, а за какво не и като част от някой десерт, ястието, което ние познаваме като качамак, е известно в цяла Италия, само че е на особена съвсем най-много в три района в северната част - Венето, Ломбардия и Пиемонт.
Това е ядене, което се подготвя в огромни количества и се хапва от цялото семейство. А в случай че нещо е останало от обяда или вечерята, на идната заран може да се оползотвори на закуска като към този момент твърдите късчета полента се потапят в прясно мляко и се поръсват със захар.
В днешни дни полентата се счита за една от най-популярните съществени храни в Италия дружно с пицата и пастата. Но в предишното, да вземем за пример по време на Втората международна война, се е ядяла най-много по нужда - тъй като е на ниска цена, елементарно и засищащо.
А в случай че се върнем още по-назад по римско време, тогава са се приготвяли разновидност на полентата с варена и смляна спелта. В днешния си тип обаче тя стартира да се подготвя, откакто Христофор Колумб донася в Европа царевица при пътуването си през 1492 година
Според основния готвач и историк на храните Амедео Сандри, царевицата по-късно е била импортирана в Италия от мисионери, завръщащи се от Америка в региона на Фриули. За пръв път тази просвета стартира да се отглежда във Венето и Ломбардия през 1600 година и бързо става необятно публикувана поради огромния рандеман и по-краткия цикъл на обработване спрямо пшеницата, ръжта и просото.
Скоро обаче се усещат и първите странични резултати от потреблението на полента в огромни количества. Твърди се, че жителите на северните региони били толкоз пристрастени към елементарната варена царевична каша, че са развили необичайно заболяване, наречено пелагра, породено от липса на ниацин, прочут още като витамин B3. Много от тях са страдали от деменция, диария и кожни обриви в резултат на него.
Впоследствие полентата става незаменима част от уравновесеното хранене, тъй като е безглутеново, нискокалорично и лесносмилаемо ядене. А и италианците схващат, че единствено с нея не става и стартират да я обогатяват с разнообразни добавки, с цел да подобрят усета и да покачат хранителната стойност. Заради неутралния си усет, царевичната каша се комбинира съвършено с доста други обичани хранителни артикули и внася многообразие на трапезата, написа CNN.
Полентата се сервира най-общо по два метода - или топла и в полутечно положение, или твърда и нарязана на правоъгълни части. На някои места се сервира с дупка по средата, с цел да може да се излее сос или бульон. В взаимозависимост от сорта царевица, който се използва за направата ѝ, тя може да има по-светъл или по-наситен жълт цвят.
Днес в Италия можем да забележим специфични машини, които вършат и сервират полента толкоз бързо, като че ли подготвят капучино. А в заведенията царевичният деликатес се предлага в разнообразни форми и с разнообразни добавки за всеки усет. И сигурно в случай че посещаваме Ботуша би трябвало да опитаме няколко разновидности на ястието.
Източник: Lifestyle.bg
Прочетете още
Дали ще бъде с месо, с масло и сирена, с гъби, с домати или пък пържено на филийки, а за какво не и като част от някой десерт, ястието, което ние познаваме като качамак, е известно в цяла Италия, само че е на особена съвсем най-много в три района в северната част - Венето, Ломбардия и Пиемонт.
Това е ядене, което се подготвя в огромни количества и се хапва от цялото семейство. А в случай че нещо е останало от обяда или вечерята, на идната заран може да се оползотвори на закуска като към този момент твърдите късчета полента се потапят в прясно мляко и се поръсват със захар.
В днешни дни полентата се счита за една от най-популярните съществени храни в Италия дружно с пицата и пастата. Но в предишното, да вземем за пример по време на Втората международна война, се е ядяла най-много по нужда - тъй като е на ниска цена, елементарно и засищащо.
А в случай че се върнем още по-назад по римско време, тогава са се приготвяли разновидност на полентата с варена и смляна спелта. В днешния си тип обаче тя стартира да се подготвя, откакто Христофор Колумб донася в Европа царевица при пътуването си през 1492 година
Според основния готвач и историк на храните Амедео Сандри, царевицата по-късно е била импортирана в Италия от мисионери, завръщащи се от Америка в региона на Фриули. За пръв път тази просвета стартира да се отглежда във Венето и Ломбардия през 1600 година и бързо става необятно публикувана поради огромния рандеман и по-краткия цикъл на обработване спрямо пшеницата, ръжта и просото.
Скоро обаче се усещат и първите странични резултати от потреблението на полента в огромни количества. Твърди се, че жителите на северните региони били толкоз пристрастени към елементарната варена царевична каша, че са развили необичайно заболяване, наречено пелагра, породено от липса на ниацин, прочут още като витамин B3. Много от тях са страдали от деменция, диария и кожни обриви в резултат на него.
Впоследствие полентата става незаменима част от уравновесеното хранене, тъй като е безглутеново, нискокалорично и лесносмилаемо ядене. А и италианците схващат, че единствено с нея не става и стартират да я обогатяват с разнообразни добавки, с цел да подобрят усета и да покачат хранителната стойност. Заради неутралния си усет, царевичната каша се комбинира съвършено с доста други обичани хранителни артикули и внася многообразие на трапезата, написа CNN.
Полентата се сервира най-общо по два метода - или топла и в полутечно положение, или твърда и нарязана на правоъгълни части. На някои места се сервира с дупка по средата, с цел да може да се излее сос или бульон. В взаимозависимост от сорта царевица, който се използва за направата ѝ, тя може да има по-светъл или по-наситен жълт цвят.
Днес в Италия можем да забележим специфични машини, които вършат и сервират полента толкоз бързо, като че ли подготвят капучино. А в заведенията царевичният деликатес се предлага в разнообразни форми и с разнообразни добавки за всеки усет. И сигурно в случай че посещаваме Ботуша би трябвало да опитаме няколко разновидности на ястието.
Източник: Lifestyle.bg
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ