Петър Ганев: От инфлацията по-лошо е съкращаването на работни места
Когато приказваме за последна беднотия, неведнъж става дума за региони в Африка, Азия или в Латинска Америка. Но за Европа въпросът за бедността, за неравенствата също е доста значим. Дори и да си покрият базови потребности, пораждат други тематики – за образованието, за по-високо качество на живот.
Така че този спор е безконечен, разяснява пред Радио София Петър Ганев, старши икономист към Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Преди дни Световната банка показа отчет съгласно който света няма да може да реализира задачата заложена от Организация на обединените нации да изкорени крайната беднотия до 2030 година Основни фактори са пандемията от Covid-19, войната в Украйна и по-високите цени на храните и силата. Според президента на Световната банка – Дейвид Малпас, отчетът демонстрира мрачна вероятност, пред която се изправят милиони хора, също така съгласно него са наложителни незабавни промени в политиката, с цел да се подтиква растежът.
Според Петър Ганев в България бедността се дебатира от политиците и влиза в стратегиите на партиите, само че у нас казусът се отнася по-скоро за относителната беднотия, за неравенствата в обществото. Съществуват групи от 10-20%, за които животът е много по-труден от този на хората, които имат работа и трудови приходи.
У нас политическите стратегии на всички партии засягат в някаква степен обществената тема, добави Ганев. Никой не отхвърля, че има потребност от обществени стратегии, въпросът е къде да е фокусът. Обикновено стремежът е да се даде по малко на всички. Търсят се групи по над милион - пенсионерите, децата. Малко са стратегиите, таргетирани към най-бедните.
Дебатът не е дали да се подкрепят нуждаещите се, а той по-скоро ще се измести към това да се насочат по-добре стратегиите към тези 10-20%, които изостават и са в по-тежка обстановка, сподели още икономистът.
По думите му инфлацията се усеща от всички, само че по-важното е бизнесът да не е заставен да редуцира работни места.
Така че този спор е безконечен, разяснява пред Радио София Петър Ганев, старши икономист към Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Преди дни Световната банка показа отчет съгласно който света няма да може да реализира задачата заложена от Организация на обединените нации да изкорени крайната беднотия до 2030 година Основни фактори са пандемията от Covid-19, войната в Украйна и по-високите цени на храните и силата. Според президента на Световната банка – Дейвид Малпас, отчетът демонстрира мрачна вероятност, пред която се изправят милиони хора, също така съгласно него са наложителни незабавни промени в политиката, с цел да се подтиква растежът.
Според Петър Ганев в България бедността се дебатира от политиците и влиза в стратегиите на партиите, само че у нас казусът се отнася по-скоро за относителната беднотия, за неравенствата в обществото. Съществуват групи от 10-20%, за които животът е много по-труден от този на хората, които имат работа и трудови приходи.
У нас политическите стратегии на всички партии засягат в някаква степен обществената тема, добави Ганев. Никой не отхвърля, че има потребност от обществени стратегии, въпросът е къде да е фокусът. Обикновено стремежът е да се даде по малко на всички. Търсят се групи по над милион - пенсионерите, децата. Малко са стратегиите, таргетирани към най-бедните.
Дебатът не е дали да се подкрепят нуждаещите се, а той по-скоро ще се измести към това да се насочат по-добре стратегиите към тези 10-20%, които изостават и са в по-тежка обстановка, сподели още икономистът.
По думите му инфлацията се усеща от всички, само че по-важното е бизнесът да не е заставен да редуцира работни места.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ