Произходът на името „България“
Когато приказваме за името на нашата Родина и нашия народ, би трябвало незабавно да уточним: неговият генезис е незнаен. По въпроса съществуват много хипотези, само че те си остават точно хипотези, т.е., догатки без твърди доказателства в интерес на една или друга.
Сред нашите възрожденци от ХІХ век се загатва, че съществуват предания по какъв начин българите са пристигнали от Индия; също и от някакъв персийски град, който бил опустошен – допуска се, че става дума за град Балх. Георги С. Раковски твърди, че сме арийци, което се доказвало от наставката „ -ари “, както и, че прадедите ни в предишното се наричали „ кимери “. (Така ще се окаже, че кимериецът Конан Варваринът от фамозния холивудски филм, в действителност, пресъздава облика на античен българин – тук е моментът всеки, който се усеща комплексиран на национална тематика, да се възгордее).
Съществува догадка, че носим името си от река Волга („ волгари “ – „ болгари “). Само, че по времето на образуване на националности в Поволжието тя се е наричала Итил.
Според други откриватели сме били повлечени от хунското настъпление към Европа – знае се, че хуните присъединявали към своя родов съюз срещнатите по пътя си племена. В поддръжка се привежда упоменатото в „ Именника на българските канове “, че първият български кан е Ирник; явно става дума за най-малкия наследник на Атила и за събития след гибелта на татко му, когато хунският съюз се разпада. Според тази догадка името „ българи “ произлиза от от алтайския глагол „ булгамак “ – разбърниквам, разбърквам. Защо обаче самите българи ще се назовават „ смесени “, не е ясно. Много нации са се образували от разбъркване на разнообразни племена, само че не извеждат това в названието си.
Някои учени считат, че името българи произлиза от съчетанието на тюркските думи „ булг “ и „ ури “, което значи „ смесени угри “. Сиреч, българите са били угро-фински народ, сходен на маджарите (унгарците). Но множеството историци отхвърлят тази догадка. По-ново мнение допуска, че названието „ българи “ произлиза от монголското „ булган “ – по този начин назовават там самура (бялката), като се счита, че това животно било тотем на античните ни предшественици. Но българите не са азиатски антропогенен вид, а европеиди.
„ Българи “ се свързва още с думата „ бългаерон “ от езика на античното племе алани – означаваща хора, които живеят в подножието на планина, загорци. В Средновековието България в действителност е била наричана „ Загора “ в публични документи, да вземем за пример в две грамоти на цар Иван-Александър, където се срещат фразите: „ … контракт на Александър – цар на Загора или България с Венецианската сеньория “ и „ … императора на Загора, Александър “.
Възможно е „ българи “ да произлиза от град Балх в едноименната провинция на сегашен Афганистан, на 20 км от столицата на провинцията град Мазари Шариф. Той бил антична столица на племенното образувание към него. По-късно това наименование минава през „ Бахлика “ и се открива на „ Балхара “. Тази доктрина, прочее, последователно се възприема от от ден на ден историци. Освен това, археологическите изследвания сочат, че прабългарите, живели в региона на Добруджа, са били сармати. А за сарматите се знае, че преди да мигрират към Кавказ и още на запад, са живели в региона на град Балх.
Балх. Уикипедия
Лансира се и хипотезата, че „ българи “ значи „ жители, поданици на градове “. Това може да изясни многочислените споменавания в региона на Памир на страни и градове с названия като Бугар, Палгар, Болуга, Бахлика, Балхара.
Други учени сочат приликата на иранската дума „ бон-гар “ с „ българ “. Има легенда в Иран, че когато Александър Македонски превзема Персия, доста хора се скриват на дъното („ бон “) на пещера („ гар “). После излезли и построили град.
Не може да се избяга и от сходството с думата за мляна пшеница „ булгур “ – кюрдска по генезис. Тя съществува и в персийския (фарси) със същото значение – което още един път ни навежда на мисълта за родството сред иранци и българи.
Интересна е хипотезата, обвързвана с Ирландия. Някои източно-ирански племена в Памир, прогонени от нашествието на Александър Македонски, потеглят на запад и се заселват в келтските земи на Британия. Сред тях се загатва народ „ болги “ в Ирландия, наричани обаче на старо-келтски „ болгар “. Те представлявали четвъртата вълна от заселници на английските острови.
Така или другояче, явно е, че името на нашия народ, нашето име, води началото си от най-дълбока античност – въпреки към този момент към момента да не е открит точния му извор.
Но, доколкото то и обвързваните с него събития в предишното не са персонално наша заслуга, може би е най-добре да оставим разногласията на историците. А ние дано опитаме да намерим мотиви за горделивост не измежду действията на прадедите ни в предишното, което е мотив за тяхна горделивост и в тяхното време – а измежду нашите лични действия в днешния ден и в нашето време. Докато към момента съществува България – поради кошмарните ни демографски перспективи…
Само когато се взираме повече в личните си каузи и в личното си време, вместо безплодно да ровим праха на древността, ще прибавим може би (ако ни стигнат силите!) още няколко свежи лаврови клончета в славния венец на българската история.
–
