Радев: Един от най-силните инструменти за борба с демографската криза е българският език
Когато приказваме за демография, би трябвало да е ясно, че един от най-силните принадлежности за битка с демографската рецесия, с изключение на всички стопански лостове и механизми, и обществени политики, това е българският език. Това сподели президентът Румен Радев в приветствието си при откриването на Националната конференция „ Език заветен “ в Пловдивския университет " Паисий Хилендарски ", съобщи Българска телеграфна агенция.
По думите му близо 30 на 100 от българите живеят в чужбина и това е световна наклонност. Всеки един българин на открито е извънредно значим, означи президентът и добави, че в случай че всеки запази своята еднаквост и реализира персонални триумфи, това е голям триумф за България.
Според президента българските електорати в чужбина понижават, а на тяхно място се основават електорати на прилежащи страни. Ние, за разлика от съвсем всички европейски страни, нямаме Национален културен институт, който да сплоти разпокъсаните старания сред няколко министерства и организации на едно място, означи Румен Радев. По думите му нямаме институт, който да създаде ясна национална тактика за работа с българските общности в чужбина, както и финансиране с ясни механизми " по какъв начин тези средства да се влагат в най-важния капитал за нас - човешкият ".
По думите на Радев концепцията на вицепрезидента Йотова за Национален културен институт " Иван Вазов " би трябвало по най-бързия метод да бъде издигната на най-високо равнище в страната, колкото и да е турбулентно времето сега политически, защото това е въпрос, касаещ националната ни сигурност. Президентът означи, че процесът на асимилация на една националност, която е попаднала и живее в територията на друга страна, завършва, когато спре да приказва и не помни личния си език. Това значи, че тези хора са дефинитивно изгубени, добави Радев.
Според президента, когато се приказва за това какъв брой е значим експортът, постоянно се приказва за стопанска система. Държавите развиват културна промишленост, развитите страни изнасят просвета, а ние с нашата голяма култура- като гении и достижения -не сме построили този механизъм, сподели още президентът.
Румен Радев означи, че съгласно него би трябвало да се прегледат всички образователни проекти и стратегии дали българският език е комплициран там, където би трябвало да бъде. Дали най-важните български създатели са заложени вярно и задоволително в системата на нашето обучение, тъй като отстъплението от тези значими места на нашите значими създатели води до процеси, които се развиват в бъдеще и касаят нашата еднаквост и дарба като нация, патриотичност, родолюбие, добави президентът.
Държавният глава откри в Пловдивския университет " Паисий Хилендарски " Националната конференция „ Език заветен “, която се провежда по самодейност на вицепрезидента Илияна Йотова. Форумът си слага за цел да очертае мястото на българския език в националните културни и просветителни политики, както и в обществената дипломация.
По думите му близо 30 на 100 от българите живеят в чужбина и това е световна наклонност. Всеки един българин на открито е извънредно значим, означи президентът и добави, че в случай че всеки запази своята еднаквост и реализира персонални триумфи, това е голям триумф за България.
Според президента българските електорати в чужбина понижават, а на тяхно място се основават електорати на прилежащи страни. Ние, за разлика от съвсем всички европейски страни, нямаме Национален културен институт, който да сплоти разпокъсаните старания сред няколко министерства и организации на едно място, означи Румен Радев. По думите му нямаме институт, който да създаде ясна национална тактика за работа с българските общности в чужбина, както и финансиране с ясни механизми " по какъв начин тези средства да се влагат в най-важния капитал за нас - човешкият ".
По думите на Радев концепцията на вицепрезидента Йотова за Национален културен институт " Иван Вазов " би трябвало по най-бързия метод да бъде издигната на най-високо равнище в страната, колкото и да е турбулентно времето сега политически, защото това е въпрос, касаещ националната ни сигурност. Президентът означи, че процесът на асимилация на една националност, която е попаднала и живее в територията на друга страна, завършва, когато спре да приказва и не помни личния си език. Това значи, че тези хора са дефинитивно изгубени, добави Радев.
Според президента, когато се приказва за това какъв брой е значим експортът, постоянно се приказва за стопанска система. Държавите развиват културна промишленост, развитите страни изнасят просвета, а ние с нашата голяма култура- като гении и достижения -не сме построили този механизъм, сподели още президентът.
Румен Радев означи, че съгласно него би трябвало да се прегледат всички образователни проекти и стратегии дали българският език е комплициран там, където би трябвало да бъде. Дали най-важните български създатели са заложени вярно и задоволително в системата на нашето обучение, тъй като отстъплението от тези значими места на нашите значими създатели води до процеси, които се развиват в бъдеще и касаят нашата еднаквост и дарба като нация, патриотичност, родолюбие, добави президентът.
Държавният глава откри в Пловдивския университет " Паисий Хилендарски " Националната конференция „ Език заветен “, която се провежда по самодейност на вицепрезидента Илияна Йотова. Форумът си слага за цел да очертае мястото на българския език в националните културни и просветителни политики, както и в обществената дипломация.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ