Когато го видиш за първи път, гледаш как на сцената

Когато го видиш за първи път, гледаш по какъв начин на сцената се изкачва дъртак, наподобяващ на гном. Но когато стартира да приказва, чувстваш мощта на извънреден разум и нематериалност. Понякога, поради неговата енциклопедичност и воля да преобрази света, го назовават Леонардо да Винчи на двадесети век. Фреско сигурно е един от най-великите ни съвременници, а концепциите му сграбчват въображението на всеки човек, който има най-малко минимално възприятие за обществена правдивост и наблюдателно око за недъзите на политическите системи.

Определян е най-много като дизайнер, футурист, обществен инженер - с ангажимента, че човек с толкоз необятна мисъл мъчно би могъл да бъде проумян просто през дадена специалност.

Фреско има доста патентовани изобретения; хирургически принадлежности, неповторими строителни технологии, разработки в региона на въздухоплавателните средства. Силата му обаче е най-много в онази тематика, развълнувала мозъка още на античните гърци - стремежът на Фреско е подобен с архиамбицията на Платон - да опише, измисли и предложи идеалната страна, общественост и модел на живеене. За разлика от множеството хора на науката, Жак Фреско има още един тласък за активността си, който е отвън нормалните обвинени - като кариера, университетски писания, предпочитание за популярност и така нататък Това е личната му биография.

Понеже 100-те години, прекарани през опустошителния от войните и пъстър с рецесии ХХ век, неизбежно остават диря. Ако нашите мемоари разделят света на преди и след мобилните телефони и компютрите, неговите мемоари и опит са доста по-отдавна. От върха на своя близо век Фреско може да си спомни зараждането и развиването на съвсем всичко, което употребяваме в бита си през днешния ден - перални, прахосмукачки, тв приемници, хладилници, радио, компютър. Пред очите му минават и тези събития, които с тъга сме запомняли в часовете по история.

Споделя, че най-голямо въздействие му оказва Голямата меланхолия (1929-1933) на която е освен очевидец, само че и пострадал. Вижда по какъв начин милиони остават без работа, бездомни и гладуващи, а напредъкът на следвоенна Америка ненадейно рухва. Една от най-големите стопански енигми на столетието има просто пояснение от Жак: " Фабриките работеха. Ресурсите са непроменени. Хората се трудят. Защо обаче Америка бе парализирана от тази рецесия? Защото тогава тя се водеше по остарели правила, наложени от група хора за техен интерес, който докара една страна до заличаване ", споделя ученият.

По-късно се сблъсква и с цялото безумство на Втората международна война, изтреблението на милиони хора и нестихващата гибел. Вижда по какъв начин се прахосват сили и запаси, които биха могли да преобразят света и да създадат хората щастливи. Но работи някакъв злобен сюжет, към който Фреско в никакъв случай не е проявявал особена приемливост - всяка рецесия провокира в него изключително и хуманистично страдание - че би могло да е друго, че хората биха могли да избегнат страданието, бедността, корупцията и това не е химера, а късмет, от който можем да се възползваме.

След Втората международна война стартира неговият дълъг път, който смайва с мащабите на това, с което се е заел - да промени света радикално, противопоставяйки се на системата, със пристрастеността на Нео, пробвайки се да избяга от Матрицата.

Движението " Цайтгайст "

През 2008-а Жак Фреско става един от идеолозите на придвижването " Цайтгайст " (Духът на времето) - безмълвно подминатите от управляващите филми, които в това време натрупат изключителна известност в интернет и набират все по-обширно ядро от съидейници. " Цайтгайст " не признава съсловия, държавни управления, раси и каквото и да било разделяне сред хората. Движението, не за пръв път в историята, взема на мерник капитализма, схващан като остаряла обществена система, която заради вътрешно присъщи дефекти довежда до все по-голямо обществено неравноправие, войни, беднотия, апетит, безработица и престъпност. Теза, която преди финансовата рецесия звучеше като отживялост, само че с всяка последваща година след 2008 година натрупа от ден на ден последователи.

" Цайтгайст " цели внедряването основаването и използването на нов социално-политически модел, чиято съществена мощ са технологиите и науката, в композиция с интелигентно и заслужено ръководство и систематизиране на естествените запаси. Логиката на Фреско е сходна с тази на ориентирания против системата " Боен клуб " и прословутото " Работим специалности, които ненавиждаме, с цел да си купуваме неща, от които нямаме потребност ". Жак счита, че производството хаби излишно доста запаси заради безсмислената устремност към потреблението. Според Фреско и " Цайтгайст " един изкуствено основан мотор на актуалните общества е демонстрацията на статус, доказван посредством покупката на все по-скъпи движимости. " Защо мислите, че хората развиват толкоз мощна привързаност към покупките? Защото още в детството са научени по този начин от безсмислени и ненужни дарове. Икономическата система на нашето общество е основана по този начин, че да се поддържа разхищението. Иначе пазарната система не би могла да съществува. Днешната консуматорска просвета е изобретена и наложена точно поради желанието на корпорациите за по-голяма облага. Те харчат повече пари за реклама, в сравнение с коства самият индустриален развой. Работят интензивно, с цел да основат лъжлива потребност, която вие да задоволите. Защото системата се крепи на по този начин нареченото циклично ползване, което изисква непрекъснати и увеличаващи се равнища на ползване. От сериозно значение за движимостите е да се скапват, да дадат недостатък и да губят годност след несъмнено време. Колкото по-дълго някоя стока е в приложимост, толкоз по-трудно става поддържането на цикличното ползване, а от там и на самата пазарна стопанска система. Истината е, че стопанската система изобщо не се занимава със задоволяването на човешките потребности. А със самата себе си ", споделя Фреско. Което даже не е най-големият недостатък на системата. Той е изразен и в друго - че е натрапен видимо изобилен модел за консумация, несъответен с това, че земните запаси са изчерпаеми. Което, споделя Фреско, значи единствено едно: стопански и обществен срив, заложен като детонатор с неколкогодишен закъснител в бъдещето. Един от най-известните епизоди на " Цайтгайст " се занимава и с парите от дълг към банките. Просто е: когато вземаш заем, би трябвало да върнеш повече, в сравнение с си взел, което на процедура значи, че създаваш пари от нищото. А те би трябвало да бъдат обезпечени посредством печатането на още повече пари. Един безконечен напредък и класическа пирамида. " Нищо не пораства постоянно и наложително се стига до инфлация и фалит ", споделя ученият.

Съвременното общество уважава и крепи основите си на не един подправен мит, ни споделя още Фреско. Такъв е да вземем за пример митът за човешката природа - че хората били съревнователни по природа, индивидуалистични и егоистични.

" Този мит е изкуствено създаван. За да поддържа безжалостно експлоатиране, тъй като благосъстоянието идва постоянно от проблемите на другия ", счита Жак. Според него душeвността не зависи от гените, а единствено и само от средата. Ако обществото и родителите възпитават в децата още от дребни фетиш към движимостите, към материалното, то безспорно те ще се трансфорат в такива след време.

" Няма такова нещо като характерност. Просто всички сме артикул и разследване на въздействието от средата. Всеки е отражение на културата, в която живее. Като ви кажат " мисли независимо ", вие не можете да го сторите. Защото всеки от вас мисли като американец, французин, немец, грък или италианец " - споделя на една от лекциите си в Стокхолм Фреско.

Един от най-очевидните, само че постоянно подминавани в западната и европейската просвета поради надмощието им причини против несъстоятелността на системата, е съществуването на беднотия. " Ресурсите са толкоз незаслужено разпределени, че бедните просто нямат пари да си купят храната. А храна има. Въпреки това милиони безусловно умират от апетит ". И цитира Ганди: " Най-смъртоносната форма на принуждение е бедността. Бедността убива доста повече хора, в сравнение с всички войни в историята, повече хора, в сравнение с всички убийци, събрани в едно. " Статистиката удостоверява думите му: ножицата сред небогати и богати, даже в страна с обичаи в междинната класа като Съединени американски щати, става все по-голяма спрямо 80-те и 90-те.

Проектът " Венера "

Наясно с недъзите на системата, Фреско основава плана " Венера ". В него Жак влага своите хрумвания за устройството на ново общество и превръщането на планетата в общ дом, както и концепциите за идеален град, в който може да обезпечи луксозен живот за всички.

Виждаме го седнал пред макет на града от бъдещето, да изяснява с безспорна убеденост и неприсъщ за такава възраст плам концепцията си за идеалното общество. Прилича на добър вълшебник, търсещ нов път за развиване на човешкото общество.

" Притежаваме интелекта, знанието, и способността да създадем една изцяло нова цивилизация. Технологиите към този момент са достигнали дотам на развиване, че могат да освободят индивида от големия брой действия, свързани само с потребността от заплата. Те могат да освободят индивида от куп скучни и монотонни специалности, които всеки прави единствено поради заплащането си. Хората работят същински и със пристрастеност тъкмо върху нещата, които са провокирали интереса им. Но какъв брой души могат да се похвалят, че точно нещо такова им обезпечава заплата? ", пита ученият.

Проектът " Венера " отстрани ролята на облагата като публичен мотор. " Истината е, че сме достигнали до развиване, в което може да осигурим обилие на всички. В момента има небогати хора не поради липса на запаси, а поради разпоредбите, които ги разпределят извънредно незаслужено. Хората не желаят работни места и пари - те са единствено средство за достъп до това, от което в действителност се нуждаят. Ако то бъде обезпечено, никой няма да работи нещо, което не обича ", гласи логиката на Фреско. И намира за един от огромните недъзи на съвремието обстоятелството, че голям брой от хора правят действия без каквато и да била мотивация отвън заплатата. Вездесъщите правила на стопанската система похабяват креативния запас във всеки човек, който по природа е най-силен и потребен точно когато прави нещо със пристрастеност, поради своя вътрешна нужда, а не поради препитанието си.

Според Фреско пътят към плана " Венера " минава през световно изследване на ресурсите и проект за справедливото им систематизиране.

Жак счита, че властта би трябвало да принадлежи на научно държавно управление, а не от по този начин познатите и изгубили авторитет от десетилетия политици. Фреско е за градеж на нови градове, от напълно нов вид - красиви, разнородни, софтуерно съвършени, планувани съгласно потребностите на хората и равенството. Радикалната концепция е планът " Венера " да отстрани потребността от благосъстоятелност - и то не по неособено сполучливия модел на комунизма, а по различен: просто в случай че един градът предлага обилие от всичко, човек няма по какъв начин да изпита нужда от благосъстоятелност. Една от тайните, само че и напълно разумни тези на плана " Венера " и " Цайтгайст ", е, че голям брой научни открития са изкуствено забавени от корпорациите, с цел да не объркат най-мощния бизнес - този на петрола. Ако стопанската система се откаже и от правилото на " плануваното остаряване " на движимостите, то производството би могло да работи с доста по-голяма успеваемост за хората и потребностите им. Основата на плана " Венера " е обаче не просто технологически - той стартира от смяна на модела на мисленето. Стане ли един път друг, той самичък би основал новия свят до последния подробност.

Какво е любовта? Тя е да спреш да изискваш от хората нещо принудително и да им дадеш среда, в която да се развиват.

Политиците непрекъснато приказват за свободата. Нека ви кажа нещо: същински свободните хора нямат потребност някой да им го натяква.

Партиите са избирани не поради друго, а с цел да поддържат статуквото.

Свалете маските, маниерите, готините дрешки и всички движимости, с които сте се затрупали - единствено тогава може да бъдете почтени със себе си.

Един път ме попитаха - ти си интелигентен, обаче за какво не си богат? Аз отвърнах - ти си богат. Обаче за какво не си интелигентен?

Ние даже не знаем по какъв начин да живеем дружно на Земята. Представяте ли си какво ще стане като се преместим на Марс?

Не ни образоват да бъдем мислещи хора, а единствено да отразяваме добре статуквото. Трябва да научим децата да мислят - няма нищо по-важно от това. Ние сме жертви на цивилизацията.

Автор: Павел Байчев
Източник:
Снимки: Wikiwand