Конфуций ни учи: Човекът е човек, когато е закусил. Кои негови ду...
Когато го питали, по какъв начин е съумял да стигне до толкоз значими прозрения той отговарял: Никога не съм мислил замислен по през целия ден и цяла нощ. Обичам да си почивам и да пояждам вкусни неща.
В последните години от живота му Учителят, както го наричали всички, се усмихвал, когато го посещавали значими служители и богаташи: „ Този, който говори красиво и има привлекателна осанка, рядко е в действителност хуманен “.
Днес е вторият ден от интернационалната конференция отдадена на 2575-годишнината от рождението на китайския мъдрец Конфуций в Пекин. Присъстват учени от целия свят, които отдават респект на античния влъхва, чиито съвети и мъдрости и през днешния ден звучат настоящо.
Ето ние сме пред изключителни парламентарни избори и доста българи към момента се двоумят дали да отидат да гласоподават или не, а други не могат да създадат избор за кого да дадат гласа си.
Ето какво е споделил Конфуций преди 2500 години: „ В държавата, където има ред, бъди смел в дейностите си и в думите си. В страната, където няма ред, бъди самоуверен в дейностите си и внимателен в думите си “.
И още: „ В една страна, която се ръководи с разум, бедността и нищетата са срамни. А в страна, която се ръководи без разсъдък, богатството и почестите са срамни “.
Нещо неразбираемо?
В предизборната акция не стихват разногласията сред разнообразни политици и кандидати за праламента във връзка с войната на Русия против Украйна. Буквално през вчерашния ден излязоха последните тъжни статистики, че от 24.02.2024 година до момента над 500 000 съветски военнослужещи са починали в експанзията на непозната земя.
Конфуций: „ Да изпращаш хората на война без образование, значи да ги предаваш “. И допълвал: „ Който не вижда далечната опасност, го заплашва близка неволя “.
През последните седмици се наслушахме на великодушни, само че подправени обещания, на общи приказки в възхвала на една или друга партия. Но и на брутална агитация освен от български партийни централи, само че и от непознати, най-много от север. Всички цялостни с неистини и операции.
Конфуций: „ Когато думите губят смисъла си, хората губят свободата си. “
Харесваме мъдростите, само че не си даваме сметка какъв брой сме надалеч от тях, по какъв начин животът ни ги подминава, от време на време с незаслужена пренебрежителност.
Нека си спомним за античният китайски преподавател Конфуций, до момента в който в Китай продължава 7-я международен конгрес на конфуцианските асоциации в света.
Конфуций е извънредно влиятелен древнокитайски мъдрец и основоположник на школата на конфуцианството.
Идеите на Конфуций са свързани най-много с моралните полезности, заради което през вековете те се употребяват за основа на огромен брой китайски морални и обществени практики. Конфуций има вяра, че всеки човек може да бъде благодетелен, както и че всеки би трябвало да си знае мястото и ролята, която има във връзките си с други хора. За Конфуций верността и искреността са най-важните правила на добродетелния живот.
***
Приема се, че Конфуций е роден през 551 година пр.н.е. в Цюфу, княжество Лу, Китай, в фамилията на обеднял аристократ, избягал неотдавна от китайското царство Сун.
Истинското име на Конфуций е Кун Циу, като по-късно той си печели прозвището “Кун Фудзъ ”, което значи “Учителят Кун ”.
За живота на Конфуций не се знае доста, като се изключи че като млад се постанова да работи като прислужник, с цел да поддържа фамилията си след гибелта на своя татко. Жени се още на 19 години за младо момиче, от което има наследник. Когато е на 23 години умира и майка му, след което Конфуций влиза в тригодишен формален печал.
Въпреки компликациите, Конфуций съумява да намира време за обучение и след време става админ с невисок чин в двора на династията Лу. Постепенно се издига в йерархията и стига до министър на правораздаването.
Счита се, че Конфуций се среща персонално с великия влъхва Лао Дзъ и се съветва с него за ритуали и церемонии.
На петдесет и три годишна възраст, откакто ръководещите не обръщат внимание на негови оферти, Конфуций напуща, с цел да се отдаде на преподаване. Като преподавател, той стартира да обикаля дребни и огромни царства в цялостен Китай, като проповядва своите политическите и административни възгледи, само че по този начин и на никое място не ги вижда приложени на процедура.
На шестдесет и осем годишна възраст Конфуций се връща назад вкъщи в Цюфу. Там той продължава да образова свои възпитаници посредством пет съществени свои книги, станали известни по-късно като “Петте класики ” или “Класическо петокнижие ”:
1. Основно пояснение на “И дзин ” (Книга на промените);
2. “Ши дзин ” (Книга на песните);
3. “Шу дзин ” (Книга на историята);
4. “Ли дзин ” (Книга на ритуала);
5. “Чун-цю ” (Летопис на пролетта и есента).
В допълнение на тези съчинения, Конфуций написа и други значими писания, измежду които са “Да сюе ” (Великото учение) – обучение за правилата и пътя на самоусъвършенстване на индивида, и “Джун юн ” (Книга за златната среда) – обучение за правилата на равновесието и хармонията.
В една от книгите на Конфуций е записано последното му обръщение към царство Лу и неговите възпитаници:
“Мислиш ли друго – развиваш, мислиш ли разумно – поправяш, грешиш ли – се научаваш, само че единствено съчетани, тези три неща водят до напредъка. ”
Главните хрумвания от учението на Конфуций с фрагменти и крилати изречения се предават от уста на уста измежду учениците му, а по-късно са събрани в съчинението “Аналекти ”.
Конфуций умира през 479 година пр.н.е., откакто претърпява тежко гибелта на своя наследник и на най-хубавия си възпитаник.
Конфуций не споделя нищо за боговете, само че постоянно приказва за “тян ”, или Небето, като източник на моралния ред. Според него, ние хората сме медиатори, които Небето е избрало, за да въплъти своята воля и да сплоти света с моралния ред.
Конфуций смята, че “дъ ”, или Добродетелта, не се изпраща на хората от Небето единствено за ръководещата класа, както обичайно се е смятало в тези години, а може да бъде култивирана от всеки обособен човек.
Тъй като самичък Конфуций се издига от нулата до поста на министър на правораздаването. Той има вяра, че е дълг на междинната класа, както и на ръководещите, да се стремят да работят добродетелно и доброжелателно ( “жен ”) в живота, с цел да допринесат за основаването на заслужено и устойчиво общество.
***
Конфуцианството става публична вяра при император Хан Уди, когато Дун Джуншу предложил да се унищожават другите учения и да създадат повсеместен обект на удостояване конфуцианството. Дун Джуншу съединил конфуцианското обучение с учението за галактическите сили Ин и Ян (дуаизъм) и петте първи детайла У-син.
Предшественици на конфуцианците са произлизали от потомствени чиновнически фамилии, които при положение на загубване на формалната служба са ставали скитащи учители. Тези хора заработвали хляба си с преподаването на античните книги, станали след това част от Тринадесетокнижието: Шадзин, Шудзин, Лидзи, а също и изгубената по-късно Юедзин (Книга за музиката) Централно място в учението на Конфуций заема концепцията Жен (човечността) – идеалните връзки сред хората в фамилията, в обществото и в страната. Основен принцип на тази идея е „ Това, което не желаеш да вършат на теб, не го прави на другите “.
Особено място при Конфуций е заемала концепцията Сяо – синовната уважителност, уважаване на родителите и на по-възрастните изобщо. Сяо е било считано за основата на Жен и другите добродетели са най-ефективния способ за ръководство на страната.
В последните години от живота му Учителят, както го наричали всички, се усмихвал, когато го посещавали значими служители и богаташи: „ Този, който говори красиво и има привлекателна осанка, рядко е в действителност хуманен “.
Днес е вторият ден от интернационалната конференция отдадена на 2575-годишнината от рождението на китайския мъдрец Конфуций в Пекин. Присъстват учени от целия свят, които отдават респект на античния влъхва, чиито съвети и мъдрости и през днешния ден звучат настоящо.
Ето ние сме пред изключителни парламентарни избори и доста българи към момента се двоумят дали да отидат да гласоподават или не, а други не могат да създадат избор за кого да дадат гласа си.
Ето какво е споделил Конфуций преди 2500 години: „ В държавата, където има ред, бъди смел в дейностите си и в думите си. В страната, където няма ред, бъди самоуверен в дейностите си и внимателен в думите си “.
И още: „ В една страна, която се ръководи с разум, бедността и нищетата са срамни. А в страна, която се ръководи без разсъдък, богатството и почестите са срамни “.
Нещо неразбираемо?
В предизборната акция не стихват разногласията сред разнообразни политици и кандидати за праламента във връзка с войната на Русия против Украйна. Буквално през вчерашния ден излязоха последните тъжни статистики, че от 24.02.2024 година до момента над 500 000 съветски военнослужещи са починали в експанзията на непозната земя.
Конфуций: „ Да изпращаш хората на война без образование, значи да ги предаваш “. И допълвал: „ Който не вижда далечната опасност, го заплашва близка неволя “.
През последните седмици се наслушахме на великодушни, само че подправени обещания, на общи приказки в възхвала на една или друга партия. Но и на брутална агитация освен от български партийни централи, само че и от непознати, най-много от север. Всички цялостни с неистини и операции.
Конфуций: „ Когато думите губят смисъла си, хората губят свободата си. “
Харесваме мъдростите, само че не си даваме сметка какъв брой сме надалеч от тях, по какъв начин животът ни ги подминава, от време на време с незаслужена пренебрежителност.
Нека си спомним за античният китайски преподавател Конфуций, до момента в който в Китай продължава 7-я международен конгрес на конфуцианските асоциации в света.
Конфуций е извънредно влиятелен древнокитайски мъдрец и основоположник на школата на конфуцианството.
Идеите на Конфуций са свързани най-много с моралните полезности, заради което през вековете те се употребяват за основа на огромен брой китайски морални и обществени практики. Конфуций има вяра, че всеки човек може да бъде благодетелен, както и че всеки би трябвало да си знае мястото и ролята, която има във връзките си с други хора. За Конфуций верността и искреността са най-важните правила на добродетелния живот.
***
Приема се, че Конфуций е роден през 551 година пр.н.е. в Цюфу, княжество Лу, Китай, в фамилията на обеднял аристократ, избягал неотдавна от китайското царство Сун.
Истинското име на Конфуций е Кун Циу, като по-късно той си печели прозвището “Кун Фудзъ ”, което значи “Учителят Кун ”.
За живота на Конфуций не се знае доста, като се изключи че като млад се постанова да работи като прислужник, с цел да поддържа фамилията си след гибелта на своя татко. Жени се още на 19 години за младо момиче, от което има наследник. Когато е на 23 години умира и майка му, след което Конфуций влиза в тригодишен формален печал.
Въпреки компликациите, Конфуций съумява да намира време за обучение и след време става админ с невисок чин в двора на династията Лу. Постепенно се издига в йерархията и стига до министър на правораздаването.
Счита се, че Конфуций се среща персонално с великия влъхва Лао Дзъ и се съветва с него за ритуали и церемонии.
На петдесет и три годишна възраст, откакто ръководещите не обръщат внимание на негови оферти, Конфуций напуща, с цел да се отдаде на преподаване. Като преподавател, той стартира да обикаля дребни и огромни царства в цялостен Китай, като проповядва своите политическите и административни възгледи, само че по този начин и на никое място не ги вижда приложени на процедура.
На шестдесет и осем годишна възраст Конфуций се връща назад вкъщи в Цюфу. Там той продължава да образова свои възпитаници посредством пет съществени свои книги, станали известни по-късно като “Петте класики ” или “Класическо петокнижие ”:
1. Основно пояснение на “И дзин ” (Книга на промените);
2. “Ши дзин ” (Книга на песните);
3. “Шу дзин ” (Книга на историята);
4. “Ли дзин ” (Книга на ритуала);
5. “Чун-цю ” (Летопис на пролетта и есента).
В допълнение на тези съчинения, Конфуций написа и други значими писания, измежду които са “Да сюе ” (Великото учение) – обучение за правилата и пътя на самоусъвършенстване на индивида, и “Джун юн ” (Книга за златната среда) – обучение за правилата на равновесието и хармонията.
В една от книгите на Конфуций е записано последното му обръщение към царство Лу и неговите възпитаници:
“Мислиш ли друго – развиваш, мислиш ли разумно – поправяш, грешиш ли – се научаваш, само че единствено съчетани, тези три неща водят до напредъка. ”
Главните хрумвания от учението на Конфуций с фрагменти и крилати изречения се предават от уста на уста измежду учениците му, а по-късно са събрани в съчинението “Аналекти ”.
Конфуций умира през 479 година пр.н.е., откакто претърпява тежко гибелта на своя наследник и на най-хубавия си възпитаник.
Конфуций не споделя нищо за боговете, само че постоянно приказва за “тян ”, или Небето, като източник на моралния ред. Според него, ние хората сме медиатори, които Небето е избрало, за да въплъти своята воля и да сплоти света с моралния ред.
Конфуций смята, че “дъ ”, или Добродетелта, не се изпраща на хората от Небето единствено за ръководещата класа, както обичайно се е смятало в тези години, а може да бъде култивирана от всеки обособен човек.
Тъй като самичък Конфуций се издига от нулата до поста на министър на правораздаването. Той има вяра, че е дълг на междинната класа, както и на ръководещите, да се стремят да работят добродетелно и доброжелателно ( “жен ”) в живота, с цел да допринесат за основаването на заслужено и устойчиво общество.
***
Конфуцианството става публична вяра при император Хан Уди, когато Дун Джуншу предложил да се унищожават другите учения и да създадат повсеместен обект на удостояване конфуцианството. Дун Джуншу съединил конфуцианското обучение с учението за галактическите сили Ин и Ян (дуаизъм) и петте първи детайла У-син.
Предшественици на конфуцианците са произлизали от потомствени чиновнически фамилии, които при положение на загубване на формалната служба са ставали скитащи учители. Тези хора заработвали хляба си с преподаването на античните книги, станали след това част от Тринадесетокнижието: Шадзин, Шудзин, Лидзи, а също и изгубената по-късно Юедзин (Книга за музиката) Централно място в учението на Конфуций заема концепцията Жен (човечността) – идеалните връзки сред хората в фамилията, в обществото и в страната. Основен принцип на тази идея е „ Това, което не желаеш да вършат на теб, не го прави на другите “.
Особено място при Конфуций е заемала концепцията Сяо – синовната уважителност, уважаване на родителите и на по-възрастните изобщо. Сяо е било считано за основата на Жен и другите добродетели са най-ефективния способ за ръководство на страната.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ