Нови партии насочват Европа по нов път в политиката
Когато гласовете от вота в Италия през март бъдат преброени, спечелилият евентуално ще бъде същият като в редицата други избори в Европа през 2017 година - никой, написа Wall Street Journal (WSJ), представен от investor.bg.
От Германия до Холандия гласоподавателите се отхвърлят от огромните партии и отдават поддръжката си на нови групи, оформяйки толкоз фрагментиран политически хоризонт, че е мъчно основаването на нови държавни управления.
Това изправя доста европейски страни пред противен избор: да сформират държавно управление на малцинството, което ще изпитва компликации с налагането на дръзки политически избори, или да образуват междупартийни обединения от огромни партии, което ще докара до злост към самите тях.
„ Италианският избор ще се насочи към фрагментацията, която виждаме в Испания, Германия и Холандия “, споделя някогашният италиански министър-председател Енрико Лета. „ Това ще направи европейския хоризонт даже по-труден “.
Политическият пейзаж в Италия постоянно е бил извънредно фрагментиран, характеризирайки се с дребни партии и разцепени групи, които оказват необикновено огромно въздействие при сформирането на обединения.
Резултатът? Слаби, позакърпени обединения, които нормално живеят малко. Преди десетилетие държавното управление, ръководено от премиера Романо Проди, включваше девет партии. За да отговори на настояванията на всички групи, държавното управление имаше над 100 министри и заместник-министри. То продължи по-малко от две години.
Отиващият си парламент на Италия продължи тази традиция. При старта си през 2013 година то бе формирано от 15 партии. Сега ще завърши с 23, в това число с петима самостоятелни депутати.
Новият избирателен закон, който ще ръководи изборите през март, благоприятства групи, кандидатирали се като обединения, като по този метод се предизвиква основаването на безчет нови отделили се групи.
Други страни от ден на ден наподобяват на Италия, като нови партии крадат гласоподаватели от по-остарелите партии. Резултатът е вълна от държавни управления на малцинствата.
В Холандия на министър-председателя Марк Рюте му бяха нужни седем месеца, с цел да сглоби държавно управление, което в този момент се поддържа от невиждан четирипартиен алианс. Ирландия, Португалия и Англия са ръководени от държавни управления на малцинствата.
В Испания триумфът на две нови празненство – Сиудаданос (Гражданите) и Podemos – на изборите от 2015 година насочи предизвикателство против двупартийното ръководство, което продължаваше години наред. Невъзможността да се сътвори ново държавно управление докара до невиждани втори избори по-късно същата година. Днес, министър-председателят Мариано Рахой ръководи с държавно управление на малцинството.
Дори Германия, която дълго време бе бастион на постоянното ръководство, се трансформира. От години една от двете по-големи партии – консервативните християндемократи и по-левите социалдемократи – формираше държавни управления с поддръжката на по-малък сътрудник. Но изборите от септември вкараха седем партии в Народното събрание.
Месеци по-късно канцлерът Ангела Меркел към момента се пробва да сглоби ръководеща коалиция. Завръщането на междупартийна необятна коалиция, която поддържаше последното ѝ държавно управление, е една от опциите.
Ако гласоподавателите усетят, че огромните партии са се обвързали в необятна коалиция значително, с цел да държат нови групи или придвижвания против статуквото надалеч от властта, това може в допълнение да подкопае към този момент спадналото доверие към водещите партии в Италия.
Според последните социологически изследвания Движението „ Пет звезди “, оповестило се против статуквото, може да се окаже най-голямата партия с малко под 30% от гласовете. В резултат на това доста законодатели и партийни водачи чакат изборите през март да доведат до парламент без ясно изразено болшинство.
Италианският президент Серджио Матарела може да изиска от групата, получила максимален избор, да се опита да образува държавно управление на малцинството. Или да изиска от от най-големите партии да образуват необятна междупартийна коалиция.
И двата сюжета мъчно биха довели до мощното държавно управление, от което Италия се нуждае, с цел да поправи склерозиралата си стопанска система.
Движението „ Пет звезди “, което отхвърля да взе участие в обединенията, към този момент изрича предизвестие против необятна коалиция от наследствени партии.
„ Бих забранил думи като алианси и обединения “, сподели неотдавна Луиджи ди Майо, претендентът за министър председател на групата. Вместо необятна коалиция „ алтернативата е нов избор “, споделя той.
С необятна коалиция „ чувствата биха били доста грозни. Когато в последна сметка създадат неща, които не одобрявате, към кого бихте се обърнали? “, споделя Константин Фрейзър, политически анализатор в TS Lombard. “Ако огромните партии са сътрудници в едно и също държавно управление, опозицията ще отиде при популистите “.
Междупартийна коалиция в Италия може да предвещава бъдещи проблеми. „ За разлика от Германия, необятна коалиция в Италия ще сработи единствено в положение за ръководство на рецесии и няма да може да обезпечи непоклатимост на страната “, споделя Алесио Терци, откривател в консултантската група Bruegel.
тагове партия политика правителство
От Германия до Холандия гласоподавателите се отхвърлят от огромните партии и отдават поддръжката си на нови групи, оформяйки толкоз фрагментиран политически хоризонт, че е мъчно основаването на нови държавни управления.
Това изправя доста европейски страни пред противен избор: да сформират държавно управление на малцинството, което ще изпитва компликации с налагането на дръзки политически избори, или да образуват междупартийни обединения от огромни партии, което ще докара до злост към самите тях.
„ Италианският избор ще се насочи към фрагментацията, която виждаме в Испания, Германия и Холандия “, споделя някогашният италиански министър-председател Енрико Лета. „ Това ще направи европейския хоризонт даже по-труден “.
Политическият пейзаж в Италия постоянно е бил извънредно фрагментиран, характеризирайки се с дребни партии и разцепени групи, които оказват необикновено огромно въздействие при сформирането на обединения.
Резултатът? Слаби, позакърпени обединения, които нормално живеят малко. Преди десетилетие държавното управление, ръководено от премиера Романо Проди, включваше девет партии. За да отговори на настояванията на всички групи, държавното управление имаше над 100 министри и заместник-министри. То продължи по-малко от две години.
Отиващият си парламент на Италия продължи тази традиция. При старта си през 2013 година то бе формирано от 15 партии. Сега ще завърши с 23, в това число с петима самостоятелни депутати.
Новият избирателен закон, който ще ръководи изборите през март, благоприятства групи, кандидатирали се като обединения, като по този метод се предизвиква основаването на безчет нови отделили се групи.
Други страни от ден на ден наподобяват на Италия, като нови партии крадат гласоподаватели от по-остарелите партии. Резултатът е вълна от държавни управления на малцинствата.
В Холандия на министър-председателя Марк Рюте му бяха нужни седем месеца, с цел да сглоби държавно управление, което в този момент се поддържа от невиждан четирипартиен алианс. Ирландия, Португалия и Англия са ръководени от държавни управления на малцинствата.
В Испания триумфът на две нови празненство – Сиудаданос (Гражданите) и Podemos – на изборите от 2015 година насочи предизвикателство против двупартийното ръководство, което продължаваше години наред. Невъзможността да се сътвори ново държавно управление докара до невиждани втори избори по-късно същата година. Днес, министър-председателят Мариано Рахой ръководи с държавно управление на малцинството.
Дори Германия, която дълго време бе бастион на постоянното ръководство, се трансформира. От години една от двете по-големи партии – консервативните християндемократи и по-левите социалдемократи – формираше държавни управления с поддръжката на по-малък сътрудник. Но изборите от септември вкараха седем партии в Народното събрание.
Месеци по-късно канцлерът Ангела Меркел към момента се пробва да сглоби ръководеща коалиция. Завръщането на междупартийна необятна коалиция, която поддържаше последното ѝ държавно управление, е една от опциите.
Ако гласоподавателите усетят, че огромните партии са се обвързали в необятна коалиция значително, с цел да държат нови групи или придвижвания против статуквото надалеч от властта, това може в допълнение да подкопае към този момент спадналото доверие към водещите партии в Италия.
Според последните социологически изследвания Движението „ Пет звезди “, оповестило се против статуквото, може да се окаже най-голямата партия с малко под 30% от гласовете. В резултат на това доста законодатели и партийни водачи чакат изборите през март да доведат до парламент без ясно изразено болшинство.
Италианският президент Серджио Матарела може да изиска от групата, получила максимален избор, да се опита да образува държавно управление на малцинството. Или да изиска от от най-големите партии да образуват необятна междупартийна коалиция.
И двата сюжета мъчно биха довели до мощното държавно управление, от което Италия се нуждае, с цел да поправи склерозиралата си стопанска система.
Движението „ Пет звезди “, което отхвърля да взе участие в обединенията, към този момент изрича предизвестие против необятна коалиция от наследствени партии.
„ Бих забранил думи като алианси и обединения “, сподели неотдавна Луиджи ди Майо, претендентът за министър председател на групата. Вместо необятна коалиция „ алтернативата е нов избор “, споделя той.
С необятна коалиция „ чувствата биха били доста грозни. Когато в последна сметка създадат неща, които не одобрявате, към кого бихте се обърнали? “, споделя Константин Фрейзър, политически анализатор в TS Lombard. “Ако огромните партии са сътрудници в едно и също държавно управление, опозицията ще отиде при популистите “.
Междупартийна коалиция в Италия може да предвещава бъдещи проблеми. „ За разлика от Германия, необятна коалиция в Италия ще сработи единствено в положение за ръководство на рецесии и няма да може да обезпечи непоклатимост на страната “, споделя Алесио Терци, откривател в консултантската група Bruegel.
тагове партия политика правителство
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ