Какво чувства бебето по време на раждане
Когато специалистите приказват за раждането, най-често изясняват какво се случва в този миг с майката. И съвсем нищо не знаем за прекарванията и напъните на втория участник в събитието – бебето. Периодът
от началото на раждането до срязването на пъпната шнур
е най-краткият в живота на човек - продължава от 2 до 18 часа, само че може би е един от най-важните.
Той стартира по сигнал на самото бебе. Смята се, че то дава старт, когато усети липса на О2, защото към края на бременността за тялото на майката мъчно му обезпечава нужното хранене.
Етап 1
Контракциите означават първия стадий на раждането. С тяхното начало матката, в която бебето до този миг е живяло уютно и умерено в продължение на девет месеца, стартира да се движи. Тази позната и сигурна къща внезапно става не доста надеждна за него: стените ѝ стартират да го притискат, пробвайки се да го избутат.
Дишането на бебето се затруднява – поради контракциите, кръвообращението в матката се забавя. В нея и в плацентата доближава по-малко кръв, а с това и по-малко О2. За да се оправи по някакъв метод с този недостиг, сърцето на бебето стартира да бие по-бързо и учестено.
В този момента е доста значимо процесът да не се бави и усложнява от прилепяне или усложнение на пъпната шнур към врата или тялото му, тъй като тогава достъпът на О2 става още по-оскъден.
Бебетата претърпяват интервала на раждане по друг метод.
Едни търсят излаз и подчиняват цялото си положение на това търсене.
Други се свиват, пробвайки се да си върнат чувството за предходния мир и уют.
Трети са доста сюрпризирани и не изключително дейни.
Затова в този миг е доста значимо всяко бебе да почувства поддръжката на майката си: да усеща, че тя мисли за него, да чува гласът ѝ, насочен към него.
Отворът на шийката на матката за бебето е светлината в края на тунела.
Сега, без значение от всичко, има единствено един излаз - да продължи напред. И то стартира пътуването си по този не изключително комфортен кулоар, който също така е и задушен.
Илюстрация: Guliver / Getty
Етап 2
Вторият стадий на раждането е – побутване, мощно побутване.
Бебето в действителност би трябвало да работи крепко: то би трябвало постепенно да пълзи през костния тунел в таза на майка си. За благополучие, какъвто и да е размерът на главата му, тя може да се побере в тази дупка.
Когато стигне там обаче, се постанова да се обърне или да се поизправи, с цел да се приспособява към нея.
През костния кулоар минават главата, раменете, а по-късно и цялото тяло и бебето излиза на открито. Сега е значимо пъпната му шнур да не се притиска, до момента в който още пулсира, до момента в който кръвта на майката към момента се движи по нея към бебето, доставяйки нужния О2. Това е доста потребно в бъдеще: детето занапред се приготвя да стартира да диша независимо и ще има потребност от мощ, с цел да отвори дробовете си с първия зов.
Снимка: Guliver / Getty
Добре пристигнал на този свят!
Още в първите минути след раждането бебето усеща, че средата, в която е попаднало, въобще не наподобява на тази, в която е било през деветте месеца. Вместо нормалната вода, в този момент е заобиколена от въздух, вместо здрач - ярка светлина, тук е по-студено и прекомерно пространно.
Не е изненадващо, че то се усеща неуютно.
Ако обаче майка му го вземе на ръце и го постави на гърдите си, тогава първото и най-силно усещане от бебето от новия живот ще бъде прелестно.
То ще се нуждае от нейната поддръжка през първите 7 дни след раждането - през това време тялото му се приспособява към живота: кръвният състав се трансформира, приспособява се към дишането посредством белия дроб, а обемът му се усилва, стомашно-чревният тракт се включва в работа, тъй като оттук насетне то ще получава храна не през пъпната шнур, а през устата.
И слушам всичко!
В ръцете на майка си, бебето в действителност чува нейния глас, разпознава интонацията и те значат доста за него.
Под тяхно въздействие той се успокоява или, в противен случай – плаши се.
По материали на Parents.ru, Мона Василева / Новите родители
