Когато едно правителство настъпи задкулисни интереси, те отвръщат с преврат.

Когато едно държавно управление настъпи подмолни ползи, те отвръщат с прелом. През 1992 кабинетът на Филип Димитров бе свален в Народно събрание. Последва интервал на безпорядък и бандитизъм. Да забележим приликите и разликите сред в този момент и тогава.

Коментар от проф. Евгений Дайнов:

Това се случва постоянно: когато едно държавно управление настъпи подмолни ползи, те отвръщат с прелом, който започва с брожения в транспортните среди. Крайната спирка на сходен развой е събаряне на държавното управление и реванш на задкулисието, което след успеха си стартира да отмъщава.

Познаваме два съществени разновидността на този развой: чилийски (1973 г.) и български (1992 г.). В първия вид всичко свършва с намесата на военните. Във втория вид държавното управление е свалено с избор в Народното събрание - благодарение на вътрешни предатели, които напущат болшинството и се подреждат до опозицията.

Шансът в България военните да се намесят е нула. През 1992 година реформаторското държавно управление на Филип Димитров беше свалено в Народното събрание. Последва интервал на безпорядък и бандитизъм, който трансформира България в най-бедната, корумпирана, продажна и нещастна страна в Европа. Да забележим приликите и разликите сред в този момент и тогава.

Приликите

Пролетта на 1992 година осъмна със стачки и брожения в областта на превоза. Пролетта на 2022 година - също. Тогава зад транспортните безредици се нареждаха разнообразни среди, чиято цел бе да откраднат наследените от социализма активи. Сега зад транспортните безредици се нареждаха среди, които не желаят да им бъде отнета опцията да крадат активи (в случая - обществени средства).

И тогава, и в този момент държавното управление подгони едни милиарди, присвоени непозволено от овластени групи. Тогава държавното управление на Филип Димитров потегли по следите на милиардите, изнесени от комунистическата върхушка (плавно трансформираща се в мафия) посредством така наречен " външнотърговски сдружения ". Сега държавното управление на потегли по следите на.

Филип Димитров
Редакцията предлага
Темата " Македония " също се повтаря. Тогава офицери на Държавна сигурност пуснаха клюки за някаква оръжейна договорка с Македония, в която били забъркани съветници на Филип Димитров. Сега хора, служещи си с похватите на Държавна сигурност, пуснаха слуха, че министър председателят Петков бил на път да извърши национално изменничество, преговаряйки.

Повтаря се и тематиката с парламентарното изменничество. Противно на общото разбиране, през 1992 година не Движение за права и свободи смъкна държавното управление на Филип Димитров. Движение за права и свободи вдигаше шумотевица и говореше за " депесарски шут ". Мръсната работа обаче свършиха така наречен " сини мравки ". Това бяха група недоволни от Димитров депутати от Съюз на демократичните сили, някои от които след това акостираха в Българска социалистическа партия, а други след години се оказаха кредитни милионери. И през днешния ден Движение за права и свободи обезпечава шумовия декор, до момента в който в Народното събрание извършва ролята на " сините мравки ".

Първата крачка от парламентарната част на сюжета също е от партитурата на 1992 година:. Тогава ставаше дума за надълбоко почитан деец - Стефан Савов. Сега иде тирада за почитан млад политик, който има всички шансове след време да се трансформира в надълбоко почитан деец.

Сходни са и вероятностите пред България, в случай че и този път " българският вид " се извърши по проект. Тогава в своята последна тирада като министър председател Филип Димитров предизвести: " Отваряте вратата към хаоса ". Така и стана. През тази врата се изсипаха мутрите, които в идващите години подчиниха обществото и страната на своята воля. Никой не съумя да затвори вратата до дъно и през нея се промъкваха нови генерации мутри, както и набиращата мощ съветска агентура. Днес желанията на настъпващото задкулисие са явни: възобновяване на цялостната взаимозависимост от Газпром, връщане на контрола на задкулисието по границите, стремително изсмукване на обществени средства в интерес на олигархични групи и послушание на българския суверенитет на Кремъл.

Последствията от сходни политически земетресения траят с генерации. Ние и до през днешния ден живеем в света " след Димитров ", до гуша затънали в мутри, гангстери, измамници и съветски сътрудници. Ако се случи, рухването на държавното управление на Кирил Петков също ще отеква още 30 години.

Разликите

Днес българското общество има много по-сериозни съпротивителни сили, в сравнение с през 1992 година.

Протестният капацитет да вземем за пример е доста по-висок, в сравнение с през 1992. Това пролича най-малкото в светкавичния митинг, който столичани проведоха след свалянето на ръководителя на Народно събрание. Налице са и доста повече евентуално протестиращи. Тогава гражданското деяние зависеше най-вече от тогавашните 30-годишни. Днес зад тях към този момент има две нови генерации, днешните 40-годишни и 20-годишни, които са с доста богат личен опит в демократична среда.

Този капацитет се прелива в Народното събрание и прави обстановката друга от онази през 1992 година. Тогава настъпващите против Филип Димитров бяха уверени, че силата е на тяхна страна. Днес - т.е., след митинга от 16 юни, силите на задкулисието, показани в Народното събрание, излъчват комплицираност и боязън.

Различна е и медийната среда. Тогава 90 на 100 от медиите заемаха подигравателна позиция по отношение на Филип Димитров: пък бил прекомерно млад, пък имал брада, пък имал очила, пък не му се разбирало, когато приказва. Накратко: Димитров и властта му бяха опаковани като нещо непознато, не-българско и съмнително. Днес, макар напъните на част от медиите да показват Кирил Петков по същия метод, по-голямата част от средствата и каналите за осведомление имат по-зряло държание. Помага и това, че тогава алтернативата на " рошавия " Димитров беше безспорно лъскавият и ерудиран Андрей Луканов. Днес против " харвардеца " стоят от дълго време омръзнали представители на задкулисието, както и лице, наричано в родния си град " Копейкин ".

Международната среда е коренно друга. Днес България е член на Европейски Съюз и на НАТО. Тя е надълбоко вплетена в западната цивилизация и самата тя " озападнена " (като метод на мислене, отношение към света, нрави и ценности) до степен, немислима през 1992 година. Това е и една от аргументите Петков да не може да бъде опакован като не-българин, макар напъните на упоменатия " Копейкин ".

Има разлики и в статута на отцепниците от болшинството. Тогава изглеждаше, че бъдещето принадлежи на " сините мравки ", защото те изглеждаха по-умерени от схващания като прекомерно краен Димитров. Днес крайни наподобяват не Кирил Петков и Асен Василев, а точно Има Такъв Народ. И надали има човек, който да счита, че бъдещето е тяхно. Напротив, публичното очакване е отделилата се парламентарна група на Има Такъв Народ да продължава да губи свои членове в интерес на болшинството.

Проф. Евгений Дайнов

В умозаключение: този път, за разлика от 1992, българското общество знае какво го чака, в случай че метежниците в Народното събрание съумеят да смъкват реформаторското държавно управление. Обществото освен знае, само че и има много по-здрави съпротивителни сили, в сравнение с имаше тогава. Дори и да бъде формирано държавно управление вид " Беров ", което тогава наследи сваления Димитров, през днешния ден София ще влезе в режим " непрекъснат митинг " и ще блокира работата на сходно ръководство. А когато дойдат изборите, " Продължаваме промяната " няма да наподобяват слаби и бити, както изглеждаше преди време Съюз на демократичните сили. Ще наподобяват като хора, пробвали се да отстранен мутрите и съветските сътрудници и свалени от същите с методите на държавния прелом.

*****

Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.