Когато едно общество още e зелено в демократичните порядки, то

Когато едно общество още e зелено в демократичните порядки, то си избира Зеленски. Когато е узряло, избира Рейгън. И двамата са артисти, с една разлика - а тя е като сред Холивуд и Одеската киностудия. Президентът Рейгън беше посрещнат с подигравка от професионалните политици от соцблока, а се оказа неговият гробар. За Зеленски е рано да се гадае, първо да забележим дали ще хване политическата мотика, или ще я настъпи.

Между Украйна и Съединени американски щати се намира територията, върху която се организира най-удивителният политически, обществен, стопански и културен опит. Успешен, до момента. И към този момент зациклил. В предизборната конюнктура европейският политик желае да показа обстановката като " про " и " анти " европейска, а европейският човек, по съвместителство и гласоподавател, желае нещо по-просто - морал. И в случай че

първото вони на политически примитивизъм,

второто подухва на древен романтизъм. И напряко ни отпраща към десетте божи заповеди.

Ето кое е общото сред кмета на Юндола и президента на Франция. Когато журналистка попита Мехмед Местан морално ли е кмет да прави къщи за посетители, мъжът с каскета се обиди: в случай че считала да задава такива въпроси, ги желал документално. И приключи изявлението. Макрон реагира уместно, отказвайки да разбере защо в действителност стачкуват " жълтите жилетки ". Така от селското кметство в Юндола до Елисейския замък, от най-затънтеното ъгълче на Съюза до неговия център, от най-дребната властчица до огромната власт се проточва една нишка, която е забележима за гласоподавателите и невидима за избираемите. Или казано типичен, един фантом броди из Европа, призракът на морала. Искането за морал. Нещо, което е прекомерно обтекаемо, нереално и ненаказуемо от закона, медийна дъвка за домораслите политици, които от време на време зоват за " нов морал ", вкарвайки ме в усложнение да си обясня каква е разликата със остарелия. Нравствена категория, поради която не можеш да попаднеш в пандиза, само че поради която пък са падали империи като Римската и Съветската.

Политиката няма връзка с морала,

споделя Макиавели, а сътрудника му Доган добавя, че търсенето на морал в политиката е нездравословно за страната. Те са философи и знаят. В кратковременен проект може и да са прави, в дълготраен обаче - не. А очевидно жителите на Европа към този момент живеем в действителността на дълготрайния проект. И моралната суматоха е обхванала освен тези от Източна Европа, както тъкмо го дефинира политологът Иван Кръстев. Обхванала е и тези от Запада, който до неотдавна приемахме безрезервно. Защото и " жълтите жилетки ", и не толкоз жълтите, и безцветните споделят: новата бюрократична аристокрация в Центъра на Съюза и бюрократично-корпоративна по места не е морална. Защото: фамозната междинна класа към този момент е под междинната, а бездната сред нея и богатите, които стават все по-свръхбогати, пораства земетръсно. Искане за морал - това е систематизираното обръщение на съответните им претенции, засягащи бездомните, налозите, минималните заплати, пенсии, краткотрайните контракти, дребните бизнесмени... И не става въпрос единствено за Жилетките, нито за анархичните детайли в митингите, а за целокупното искане на европейския жител, което към този момент се демонстрира в разнообразни форми. И те са доста по-пъстри от политически опростеното " про " и " анти " Европа. Нещо, което Макрон не желае да разбере, а бай Мехмед не може.

Съмнявам се, до каква степен го схващат и нашите претенденти за евродепутати и подкрепящите ги партийни детайли. Като

Позитанската дева, която развява знамето на морала,

явявайки се на всеки " гейт " мерудия. Ама то нито жилищата й били непознати, нито къщите за посетители като тема. Като другарката Нинова, която е срещу корупцията, и Станишев, дето я уволни поради съмнения в корупция. Нашите морални стожери, естествено, са най-бедните в Европа, както и страната ни, само че Апартаментгейт, Къщи за посетители гейт и идните гейтове би трябвало да подскажат на политическата класа, че част от българския гласоподавател към този момент е поставил жилетката. Като за начало.

Останалата част може да се възхищава на украинските изборни прозрения и в един момент да се попита за какво и наш шоумен да не завоюва? Слави Трифонов така и така беше декларирал преди година, че е намерил 2000 качествени и морални българи, които са изявили предпочитание да вземат участие в действителната смяна на политическото статукво. Е, в случай че друго не проработи, ще чакаме Трифонов да се върне към тази своя остаряла обич - изява на политическото занятие.

И защото към този момент сме презрели за Зеленски, целокупно ще се надяваме на нов Рейгън.

Като бъдещия копач и сеяч на нов морал.