Юрий Никулин - роденият да разсмива и да разплаква публиката
Когато е единствено на 4, родителите му се реалокират от провинцията в Москва. Баща му стартира работа в два вестника, където написа мнения за театрални и циркови постановки. Владимир Андреевич постоянно взима сина си в цирка, където дребният Юра се вдъхновявал от радостната атмосфера. Именно тогава бъдещият актьор се възпламенява от концепцията да радва хората, предизвиквайки техните усмивки.
А когато потегля на учебно заведение, учителите поголовно се оплаквали от държанието на момчето
По техните думи, той се държал “като клоун”. Но за Никулин сходни забележки били комплимент. Той бил междинен възпитаник, не можел да се похвали с добра памет, било му мъчно да учи наизуст. Изключение правили смешните истории и разговори, които Юрий запомнял с лекост, играейки в трагичния кръжок, чийто началник бил личният му татко. Именно той разкрил комедийния гений на момчето.
Едва 18-годишен, бъдещият смешник е мобилизиран и служи в Червената войска от 1939-а до 1946-а, участвайки в съветско-финландската, а след това и във Великата отечествена война против нацистските окупатори. След нейния край кандидатства във Висшия институт по кино (ВГИК), само че не го одобряват, тъй като комисията преценя, че не е задоволително хубав, с цел да бъде киноактьор
На фронта
Отхвърлят го и от театралните институти под претекста, че няма актьорски качества.
В последна сметка приключва курса по разговорни жанрове към Московския цирк и от 1950 година стартира кариерата си в цирка - на първо време в трупата на популярния Карандаш, а след това в партньорство с Михаил Шуйдин.
Просто не е за поверие по какъв начин изпитните комисии, пред които се явява младият Никулин, не правят оценка вроденото му възприятие за комизъм. Той го демонстрира и до момента в който служи в армията.
Веднъж се хваща на бас за 10 кутии цигари със собствен другар, кой ще опише повече вицове. Условието било всеки да приказва без спиране до тогава, до момента в който другият каже, че знае вица. Но още щом приятелят му произнасял първата фраза, Никулин го прекъсвал: “Знам го!”. И започвал на собствен ред да споделя, без да стопира в течение на часове, до момента в който всички в близост не премалеят от смях.
Впрочем той не изпитвал никакви усложнения да разсмее и най-сериозните си събеседници - даже единствено с неподражаемия си метод на говорене, изобилен с афоризми.
През годините, прекарани на цирковата сцена, Юрий Никулин основава доста неповторими репризи, скечове и пантомими, с които печели сърцата на поклонниците на това изкуство. Още към края на 50-те години е измежду водачите на руската клоунада.
Прочутата тройка - Вицин, Моргунов и Никулин
Смехът, извиращ от сценките с негово присъединяване, постоянно е пронизан с лиризъм и горест. По тази причина цирковите експерти стартират да го назовават “драматичен клоун”. През 1981 година се разделя с манежа, само че не и с цирка, на който скоро става шеф. Това е мястото, с което са свързани най-важните моменти от живота му. Там среща и своята брачна половинка Татяна.
В автобиографичната си книга “Почти сериозно” Юрий Никулин споделя в детайли и с възприятие на самоирония за себе си и за невероятните хора - фамозни или незнайни, които по волята на ориста среща през годините, прекарани в цирка и киното.
Макар никой да не е вярвал, че в миналото ще се появи на екрана, той въпреки всичко дебютира в киното през 1958 година с епизодична роля във кино лентата “Момичето с китарата”. Първоначално режисьорите залагат на комедийния му гений и избират да му дават единствено хумористични функции, с които доста бързо печели сърцата на феновете, които се възхищават на умеенето му да разсмива с лекост и дребни, и огромни.
Прославя се с присъединяване си в ранните филми на Леонид Гайдай. Особена известност му носи новелата “Песът Барбос и невероятният крос” от кино лентата “Самогонщики” (1961), в която за пръв път се появява в компанията на Георгий Вицин и Евгений Моргунов. Знаменитото трио провокира същински възторг с последвалите комедии “Операция “И” и други завършения на Шурик” (1965) и “Кавказка пленница” (1967), които чупят върховете по зрителска посещаемост на всички места, където са показвани.
През 1968 година Юрий Никулин извършва основната роля и в различен касов шлагер на Гайдай - “Диамантената ръка”, прожектиран с голям триумф и по нашите екрани. Той обаче не се задоволява с известността, която му носят комедийните превъплъщения. За трагичното си дарование загатва още през 1962 година с ролята от кино лентата на Лев Кулиджанов “Когато дърветата бяха големи”. Впоследствие неведнъж потвърждава необятността на актьорския си гений с трагични осъществявания в някои от най-хубавите руски военни филми, като “Те се сражаваха за родината” (1975) и “Двайсет дни без война” (1976).
С Андрей Миронов
Специално място във филмовата кариера на Юрий Никулин заема ролята му на духовник от гениалния филм на Тарковски “Андрей Рубльов”, излязъл през 1971 година А в последния си филм “Плашилото” (1983) е съвсем неразпознаваем. Под режисурата на Ролан Биков построява паметен трогателен облик.
Създадените от Никулин функции в киното са толкоз ярки и разнородни, че през последните години от своя живот напълно справедливо си печели име на повсеместен артист, който умее освен да разсмива, само че и да разплаква публиката.
Трудно е да си показа човек по какъв начин Юрий Никулин съумява да съвместява голямата си претовареност в цирка със фотосите в киното, само че е реалност, че все пак филмографията му наброява 37 кино лентата, с което се подрежда измежду най-големите
артисти в съветското кино
За страдание, през последните 15 години от живота си Никулин се появява единствено два пъти на огромния екран. По-често се изявява по малкия екран, където води с голям триумф известното предаване “Бeлият папагал”. С неподправената си откровеност и човешка топлина, съчетани с неизтребимото му възприятие за комизъм, той съумява да поддържа живи любовта и признателността на феновете до последния си момент.
Юрий Никулин си отиде от този свят преди 23 години, само че и до през днешния ден феновете се заливат от смях на блестящата комедия “Диамантената ръка” или пък слушайки “Песента на зайците” в негово осъществяване. За някои той остава популярен артист, за други обичан смешник. Но на първо място Никулин е човек с голямо сърце. Щрихи към портрета Юрий Никулин е роден на 18 декември 1921 година в град Демидов, Смоленска област. Семейството му е тясно обвързвано с театъра. Баща му Владимир Андреевич е учил за правист, само че става артист. Майка му, Лидия Ивановна, е също актриса.
Любопитно е, че родителите му са били известни в града точно като актьори-комедианти, което няма по какъв начин да не повлияе на по-нататъшната орис на техния наследник.
Никулин е деец от Отечествената война. Народен актьор на Съюз на съветските социалистически републики, воин на социалистическия труд. Директор на “Московския цирк на Цветния булевард”, който през днешния ден носи неговото име. А синът му Максим Никулин през днешния ден е негов шеф.
Съпругата му Татяна Покровская, с която имат съвсем 50-годишен брак, също е известна циркова и кино актриса. Двамата се срещат в далечната 1949 година, когато дружно вземат участие в цирковия театър “Малкият Пиер”, а по-късно двамата играят и в киното. Татяна партнира на брачна половинка си в прословутия филм “Диамантената ръка”, където е в ролята на гида в Истанбул.
Юрий Никулин умира в Москва на 21 август 1997 г .
Виктория ИВАЙЛОВА
А когато потегля на учебно заведение, учителите поголовно се оплаквали от държанието на момчето
По техните думи, той се държал “като клоун”. Но за Никулин сходни забележки били комплимент. Той бил междинен възпитаник, не можел да се похвали с добра памет, било му мъчно да учи наизуст. Изключение правили смешните истории и разговори, които Юрий запомнял с лекост, играейки в трагичния кръжок, чийто началник бил личният му татко. Именно той разкрил комедийния гений на момчето.
Едва 18-годишен, бъдещият смешник е мобилизиран и служи в Червената войска от 1939-а до 1946-а, участвайки в съветско-финландската, а след това и във Великата отечествена война против нацистските окупатори. След нейния край кандидатства във Висшия институт по кино (ВГИК), само че не го одобряват, тъй като комисията преценя, че не е задоволително хубав, с цел да бъде киноактьор
На фронта Отхвърлят го и от театралните институти под претекста, че няма актьорски качества.
В последна сметка приключва курса по разговорни жанрове към Московския цирк и от 1950 година стартира кариерата си в цирка - на първо време в трупата на популярния Карандаш, а след това в партньорство с Михаил Шуйдин.
Просто не е за поверие по какъв начин изпитните комисии, пред които се явява младият Никулин, не правят оценка вроденото му възприятие за комизъм. Той го демонстрира и до момента в който служи в армията.
Веднъж се хваща на бас за 10 кутии цигари със собствен другар, кой ще опише повече вицове. Условието било всеки да приказва без спиране до тогава, до момента в който другият каже, че знае вица. Но още щом приятелят му произнасял първата фраза, Никулин го прекъсвал: “Знам го!”. И започвал на собствен ред да споделя, без да стопира в течение на часове, до момента в който всички в близост не премалеят от смях.
Впрочем той не изпитвал никакви усложнения да разсмее и най-сериозните си събеседници - даже единствено с неподражаемия си метод на говорене, изобилен с афоризми.
През годините, прекарани на цирковата сцена, Юрий Никулин основава доста неповторими репризи, скечове и пантомими, с които печели сърцата на поклонниците на това изкуство. Още към края на 50-те години е измежду водачите на руската клоунада.
Прочутата тройка - Вицин, Моргунов и Никулин Смехът, извиращ от сценките с негово присъединяване, постоянно е пронизан с лиризъм и горест. По тази причина цирковите експерти стартират да го назовават “драматичен клоун”. През 1981 година се разделя с манежа, само че не и с цирка, на който скоро става шеф. Това е мястото, с което са свързани най-важните моменти от живота му. Там среща и своята брачна половинка Татяна.
В автобиографичната си книга “Почти сериозно” Юрий Никулин споделя в детайли и с възприятие на самоирония за себе си и за невероятните хора - фамозни или незнайни, които по волята на ориста среща през годините, прекарани в цирка и киното.
Макар никой да не е вярвал, че в миналото ще се появи на екрана, той въпреки всичко дебютира в киното през 1958 година с епизодична роля във кино лентата “Момичето с китарата”. Първоначално режисьорите залагат на комедийния му гений и избират да му дават единствено хумористични функции, с които доста бързо печели сърцата на феновете, които се възхищават на умеенето му да разсмива с лекост и дребни, и огромни.
Прославя се с присъединяване си в ранните филми на Леонид Гайдай. Особена известност му носи новелата “Песът Барбос и невероятният крос” от кино лентата “Самогонщики” (1961), в която за пръв път се появява в компанията на Георгий Вицин и Евгений Моргунов. Знаменитото трио провокира същински възторг с последвалите комедии “Операция “И” и други завършения на Шурик” (1965) и “Кавказка пленница” (1967), които чупят върховете по зрителска посещаемост на всички места, където са показвани.
През 1968 година Юрий Никулин извършва основната роля и в различен касов шлагер на Гайдай - “Диамантената ръка”, прожектиран с голям триумф и по нашите екрани. Той обаче не се задоволява с известността, която му носят комедийните превъплъщения. За трагичното си дарование загатва още през 1962 година с ролята от кино лентата на Лев Кулиджанов “Когато дърветата бяха големи”. Впоследствие неведнъж потвърждава необятността на актьорския си гений с трагични осъществявания в някои от най-хубавите руски военни филми, като “Те се сражаваха за родината” (1975) и “Двайсет дни без война” (1976).
С Андрей Миронов Специално място във филмовата кариера на Юрий Никулин заема ролята му на духовник от гениалния филм на Тарковски “Андрей Рубльов”, излязъл през 1971 година А в последния си филм “Плашилото” (1983) е съвсем неразпознаваем. Под режисурата на Ролан Биков построява паметен трогателен облик.
Създадените от Никулин функции в киното са толкоз ярки и разнородни, че през последните години от своя живот напълно справедливо си печели име на повсеместен артист, който умее освен да разсмива, само че и да разплаква публиката.
Трудно е да си показа човек по какъв начин Юрий Никулин съумява да съвместява голямата си претовареност в цирка със фотосите в киното, само че е реалност, че все пак филмографията му наброява 37 кино лентата, с което се подрежда измежду най-големите
артисти в съветското кино
За страдание, през последните 15 години от живота си Никулин се появява единствено два пъти на огромния екран. По-често се изявява по малкия екран, където води с голям триумф известното предаване “Бeлият папагал”. С неподправената си откровеност и човешка топлина, съчетани с неизтребимото му възприятие за комизъм, той съумява да поддържа живи любовта и признателността на феновете до последния си момент.
Юрий Никулин си отиде от този свят преди 23 години, само че и до през днешния ден феновете се заливат от смях на блестящата комедия “Диамантената ръка” или пък слушайки “Песента на зайците” в негово осъществяване. За някои той остава популярен артист, за други обичан смешник. Но на първо място Никулин е човек с голямо сърце. Щрихи към портрета Юрий Никулин е роден на 18 декември 1921 година в град Демидов, Смоленска област. Семейството му е тясно обвързвано с театъра. Баща му Владимир Андреевич е учил за правист, само че става артист. Майка му, Лидия Ивановна, е също актриса.
Любопитно е, че родителите му са били известни в града точно като актьори-комедианти, което няма по какъв начин да не повлияе на по-нататъшната орис на техния наследник.
Никулин е деец от Отечествената война. Народен актьор на Съюз на съветските социалистически републики, воин на социалистическия труд. Директор на “Московския цирк на Цветния булевард”, който през днешния ден носи неговото име. А синът му Максим Никулин през днешния ден е негов шеф.
Съпругата му Татяна Покровская, с която имат съвсем 50-годишен брак, също е известна циркова и кино актриса. Двамата се срещат в далечната 1949 година, когато дружно вземат участие в цирковия театър “Малкият Пиер”, а по-късно двамата играят и в киното. Татяна партнира на брачна половинка си в прословутия филм “Диамантената ръка”, където е в ролята на гида в Истанбул.
Юрий Никулин умира в Москва на 21 август 1997 г .
Виктория ИВАЙЛОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ