Когато душата на един народ гладува, тя става неудържима. Но

Когато душата на един народ гладува, тя става неудържима. Но „ мъдрите “ управници, които този народ устоя към този момент повече от три десетилетия, наподобява нехаят за неговото страдалчество. Удобно устроени в първокласни жилища и добре платени, те оставят народа да се оправя самичък. Един политик даже цинично съобщи, че „ няма предпочитание да се занимава с тази разрушена страна “.

Какъв народ би търпял 240 привилегировани да се любуват на тристепенни менюта за алегорична цена, до момента в който елементарният човек заплаща същото за купа супа? Как е допустимо тези „ национални избраници “ – без значение дали работят или не – да получават по десетки хиляди лв. месечно, до момента в който пенсионерите, трудили се десетилетия, живеят в бедност и оскъдност?

За четири години доста от тях стават милионери, до момента в който елементарният пенсионер е заставен да се трансформира в дрипльо, просещ или ровещ в контейнерите за храна. За ситите всеки ден е празник, до момента в който голяма част от българските пенсионери претърпяват с минимални средства. А за работещите небогати – тези, които се трудят от изгрев до залез – животът е не по-малко тежък.

Тези дни властта реши, че Коледа няма да бъде празник за всички. Вместо това, тя ще бъде единствено за пенсионерите с приходи до 526 лева, оставяйки останалите без поддръжка. И по какъв начин да се има вяра на хора, които за две години похарчиха съвсем милиард за избори, вместо да вложат средствата в по-добро бъдеще за народа?

Дори в Народното събрание справедливостта е подигравка. Едни депутати, които непрекъснато се изявяват в медиите, получават същите хонорари като тези, чиито имена никой не е чувал. Работещите небогати се мъчат да оправят домовете си, до момента в който други се радват на лукс.

Как се случва по този начин, че мнозина от тези „ народни представители “ влизат в Народното събрание с лимитирани средства, а единствено за няколко години се трансформират в милионери и притежатели на голям брой парцели? Как се задържат във властта още веднъж и още веднъж?

Може би е време тези „ водачи “ да си напомнят приказката на Елин Пелин „ Изворът на Белоногата “. Ако най-малко един от тях се замисли над посланието ѝ, може би ще разбере по какъв начин трансфораха България в държава-символ на несправедливостта. Защото същинският човек не е този, който усеща личната си болежка, а този, който усеща и болката на другите.

Инфо: narod.bg