Моментът, в който се разделих с глупостта си и изхвърлих от себе си всички ненужни знания
Когато пристигнал сетният час на един влъхва, учениците, събрали се край леглото му да се сбогуват с него, попитали:
- Ти постоянно ще си останеш нашият Учител. Но в никакъв случай не си ни разказвал кой беше твоят Учител.
Мъдрецът отвърнал:
- Имал съм хиляди учители, само че ще ви опиша за трима от тях.
Първият беше апаш. Веднъж се изгубих в пустинята и когато най-сетне съумях да се добера до някакво селце, всички от дълго време спяха и домовете им бяха залостени. Обикалях от къща на къща и най-после попаднах на един човек, който се опитваше да пробие дупка в стената на непознат дом, с цел да го обере. Попитах го къде мога да отседна, а той ми отговори: „ По това време на нощта мъчно ще намериш заслон, само че можеш да пренощуваш при мен в случай че не те тормози, че съм апаш. ” Оказа се прелестен човек и аз останах при него цялостен месец. Всяка вечер ми споделяше: „ Отивам на работа. Ти си почивай, моли се. ” Когато се връщаше, го питах: „ Успя ли? ” А той отговаряше с усмивка: „ Днес – не. ” След което споделяше: „ Бог е милосърден, на следващия ден безусловно ще стане. ” Запомних добре тази мантра на вярата и си я повтарях всякога, когато бях на ръба на отчаянието.
Вторият ми преподавател беше едно куче. Веднъж приближих до поток, обречен на смърт от жадност. В този миг се появи и едно куче, което също искаше да се напие с вода. Но щом погледна в потока, видя отражението си и се изплаши. Залая и отскочи обратно. Жаждата му обаче бе толкоз мощна, че по-късно се върна. Накрая, на инат на страха, просто скочи във водата и страхът му изчезна. Това беше обръщение, изпратено ми напряко от Бога: просто би трябвало да скочиш против страховете си!
А третият ми преподавател бе едно дете. Веднъж се озовах на свечеряване в един град. По пътя си срещнах момче, което носеше пламнал светилник. Реших да се пошегувам и го попитах:
- Имаш ли огънче?
- Да, господине. - отвърна уважително детето.
- А то от кое място идва? – продължих да се майтапя аз. Тогава детето духна върху пламъка и сподели:
- Видяхте ли, огънчето взе, че си отиде? Кажете, къде отиде?
Това беше моментът, който раздруса егото ми, раделих се с нелепостта си и изхвърлих от себе си всички ненужни познания.
