Роналдо - момчето, което молеше за сандвич, до човека, който хранеше мечтите на милиони
Когато през днешния ден чуеш името Роналдо, светът се разделя на две – тези, които мислят за Кристиано, и тези, които в никакъв случай няма да не помнят оригинала – Роналдо Луис Назарио де Лима. За цяло потомство футболни почитатели той не беше просто нападател. Той беше знамение, изваяно от скорост, техника и усмивка, която се появяваше постоянно секунди преди неизбежното – голът.
Роналдо е роден през 1976 година в Бенто Рибейро – безпаричен квартал на Рио де Жанейро, където асфалтът е бил разкош, а обувките – необичайност. Родителите му се разделят, когато е на 11, а майка му работи на няколко места, с цел да има какво да ядат. Малкият Роналдо постоянно пропуща учебно заведение, с цел да рита по улиците с приятелите си. Но има дни, в които гладът надделява пристрастеността. По-късно той самичък споделя: „ Имаше моменти, когато стояхме пред „ Макдоналдс “ и молехме хората да ни купят сандвич. Бяхме гладни, само че не спирахме да мечтаем. “ Точно тази примес от беднотия и фантазия построява характера му – човек, който в никакъв случай не се предава. Именно тези сложни моменти в действителност каляват духа и ускоряват борбения дух на именития състезател, за който си спомняме и през днешния ден.
На 16 години Роналдо към този момент играе в Крузейро, където вкарва 44 гола в 47 мача. Тогава светът стартира да се интересува от бразилското дете знамение. Само на 17 години отпътува за Европа – първо в ПСВ Айндховен, след това в Барселона, където бележи 47 пъти в 49 мача. И тогава се роди прозвището – Феноменът. Нямало е подобен състезател като него. Скорост, мощност, финтове, надзор, баланс – като че ли физиката е не запомнила да му постави ограничавания. Успехът му бе огромен, само че и ориста му – жестока. В Интер и по-късно в Милан той претърпява няколко тежки травми на коляното. Лекарите са се чудили дали въобще ще върви обикновено, камо ли да играе футбол. Това слага под подозрение цялата кариера на футболиста, а и силата на неговия дух и воля, които за следващ път в неговия живот са сложени под тестване.
През 2000 година, Роналдо скъсва сухожилието си за повторно, стадионът „ Олимпико “ замлъква. Светът посреща още една голяма контузия на великия футболист и болката при неговите почитатели е била неописуема. Но две години по-късно – на Световното състезание в Япония и Корея, Роналдо се завръща. Не просто като състезател, а като знак.
С нова прическа (онзи емблематичен полукръг отпред) и осем гола, той извежда Бразилия до пета международна купа и печели Златната обувка.
„ Всички споделяха, че съм приключил. Аз просто не ги слушах “, споделя тогава той.
Това завръщане след такава контузия мнозина дефинират като велико достижение, защото самият Роналдо е водачът и индивидът с голям принос за тази Световна купа на Бразилия. Нападателят за следващ път се трансформира в знак на неизменност, на непреклонен дух и на борбеност, която въодушевява мнозина. Има интервал, в който съвсем всяко дете, както самият състезател споделя, си е правил прическа като неговата. Той е бил ентусиазъм за подрастващите, които са се опитвали да подражават на легендата, показваща им по какъв начин можеш да се бориш и да успееш, макар компликациите.
Роналдо има голям брой титли, които несъмнено допълват блестящата му кариера и неоспоримия му гений.
2 пъти международен първенец (1994, 2002) 3 пъти ФИФА Играч на годината (1996, 1997, 2002) 2 пъти Златна топка 15 гола на международни шампионати – връх, който се задържа до 2014 година Голове за Барселона, Интер, Реал Мадрид и Милан – нещо, което малко на брой могат да кажат. Но над всички статистики стои нещо друго – духът. Роналдо не просто играеше, той въплъщаваше насладата от футбола. Дори когато коленете му отказваха, той намираше сили да се усмихва.
„ Бях просто едно дете, което обичаше да вкарва голове. И мисля, че не стопирах, до момента в който не се уверих, че светът ме чу ”, споделя самият състезател.
Роналдо Феномена е живо доказателство, че геният може да те направи звезда, само че единствено волята те трансформира в легенда.
От момчето, което в миналото молеше за сандвич, до индивида, който хранеше фантазиите на милиони – нямаше мощ, която да го накара да спре.
