Когато Джоузефин Кисеро мести семейството си надолу по хълма в

...
Когато Джоузефин Кисеро мести семейството си надолу по хълма в
Коментари Харесай

В търсене на храна и вода: Слонове влизат в кенийските села и унищожават реколтата

Когато Джоузефин Кисеро мести фамилията си надолу по хълма в нов дом с по-голям имот земя в село Мванкома, южна Кения, тя възнамерява да отглежда задоволително култури, в това число царевица, слънчоглед и маниока, с цел да обезпечи прехраната на шестте си деца.

Това, което обаче не е взела поради, са слоновете, които постоянно се скитат от близкия обиден от суша народен парк Цаво в нейното село, с цел да търсят храна и вода, написа Ройтерс.

" Всеки път, когато засаждаме култури, слоновете идват и се хранят с множеството от тях, като в същото време тъпчат тези, които не ядат ", сподели Кисеро, допълвайки, че животните се отдалечават от пресъхналия парк, тъй като не намират там нищо за ястие и пиянство.


Гладните слонове от време на време атакуват хора, които стоят сред тях и идващото им хранене, а това постоянно кара селяните да убиват животните за възмездие или с цел да защитят реколтата си, споделя Кисеро.

Конфликтът сред хората и дивата природа в Кения се задълбочава, предизвестяват природозащитниците, защото растящите човешки популации навлизат все по-дълбоко в територията на животните. По-високите температури убиват растителността и пресушават водните източници, засилвайки конкуренцията сред двете страни за намаляващите хранителни доставки.

Нов план, сплотяващ държавното управление и локалните застрахователни компании, се пробва да се оправи с казуса, като помогне и за запазването на поминъка на хората, и за отбраната на дивата природа.

Разработен от основания в Лондон Международен институт за околна среда и развиване, проектът има за цел е да обезпечи бързи обезщетения за фермерите, чиито култури са унищожени от слонове и други диви животни, облекчавайки финансовия удар и насърчавайки ги да съществуват взаимно.

" Надяваме се, че схемата ще обезпечи прехраната на общностите, които са принудени да платят крайната цена, като живеят покрай дивата природа “, разяснява Барбара Чезир, ръководещ шеф в " Ей Би кънсълтантс " (AB Consultants), която работи за основаването на пилотната фаза на плана в Каджиадо и окръзи Таита-Тавета.

Застрахователната скица, която се ползва също в Шри Ланка и Малайзия, е първият план от този тип в Кения, където има за цел да записва минимум 1000 фермери, с цел да стартира.

Ако успее, схемата може да бъде публикувана в цялата страна, както и в други африкански народи, където спорът сред хора и диви животни е проблем, добави Чезир.

Бързи изплащания

За 30-те години, откогато се е спуснала надолу, Кисеро се е опитвала да изплаши слоновете от фермата си, като бие тенекии, пали огньове и окачва железни листове към земята си, с цел да подвигат звук, когато духа вятър, само че нищо не ги е отдалечило за дълго.

Според последните данни на Службата за дивата природа на Кения (KWS), от 2014 до 2017 година, диви животни - основно слонове, само че също и хипопотами, змии и други - са предизвикали повече от 5000 докладвани случая на вреди на годишна продукция или имущество, умъртвили са повече от 450 души и са ранили 4555 други.

Алфред Мванаке, началник на Асоциацията за запазване на дивата природа " Таита Тавета " (Taita Taveta - TTWCA), споделя, че спорът сред хората и дивата природа в района Цаво в югоизточна Кения се изостря от влошаващата се суша, която унищожава пасища и водни басейни в локалните резервати за диви животни.

" По-големите бозайници, като слоновете и биволите, се реалокират от тези предпазени зони в публичните зони, а слоновете унищожават резервоари за вода и водопроводи в търсене на вода ", изясни Мванаке.

Чезир показа, че след нахлуване районните ръководители ще употребяват мобилните си телефони, с цел да рапортуват за случая с местоположението и кода, даден на типа на вредите - загуба на добитък, годишна продукция или имущество и пострадване или гибел.

След това членовете на общността ще потвърдят известието, като посетят фермата и създадат фотоси на следствията, които ще изпратят посредством приложение дружно с рекомендации от началници, съседи и локални чиновници на KWS.

Ако искът се смята за законен, застрахователна компания ще изплати компенсацията " уповавам се след най-много три месеца ", съобщи Мванаке.

Това е доста по-бързо от изплащанията, които KWS сега дава на жертвите на вреди от дивата природа, което съгласно селяните може да отнеме години, в случай че въобще им бъде платено. Това прави актуалната система безполезна за фамилиите, които се пробват да оцелеят през идващия сезон на прибиране на реколтата.

В скорошен държавен отчет се споделя, че сред първите изплащания на KWS през 2014 година и 2018 година са отпуснати 1,2 милиарда кенийски шилинга (9,8 милиона долара) като компенсационни фондове на KWS.

Миналата година KWS разгласи отпущането на още 500 милиона шилинга за обезщетение при спорове, което съгласно нея ще помогне за изчистване на насъбраните искове.

Мванаке сподели, че вярата е, че новата застраховка ще размени системата за отплата на KWS, като държавното управление ще насочи финансирането към дотации за застрахователни награди, а това ще направи схемата налична или даже безвъзмездна за членовете.

Повишаване на осведомеността

Успехът на застрахователния план ще зависи от оправянето с " ниските равнища на доверие " измежду фермерите, които не схващат по какъв начин работи или технологията, употребена за докладване на искове, сподели Чезир.

Нейната компания има за цел да отговори на въпроси, които локалните може да имат посредством акции за повишение на осведомеността, образование и срещи на общността.

Образованието е от основно значение, изключително образованието на жителите какъв брой е значимо да живеят паралелно с дивата природа, разяснява Дерик Ванджала, началник на плана в организацията с нестопанска цел " Сейв да елефантс " (Save the Elephants).

Слоновете да вземем за пример се опасяват от пчели, тъй че групата раздава пчелни кошери на селяните, които да ги употребяват като възпиращи средства без принуждение - и те също могат да продават меда за спомагателен приход, изясни Чарити Уанда, фермер в село Мваре.

Уанда има няколко кошера на земята си, само че понякога слоновете даже се отчайват задоволително, с цел да се втурнат около пчелите и да се хранят с нейните култури.

Преди три години тя е изгубила цялата си годишна продукция от царевица поради мародери, тъй че се надява застраховката за диви животни да стане налична скоро и фамилията ѝ повече да не се бори за приходи до идващия сезон на засаждане след нахлуване.

" Застрахователната скица ще бъде облекчение, тъй като държавните обезщетения лишават прекалено много време ", показа Уанда.
Източник: vesti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР