Когато децата си играят и често се случват нелепи инциденти

Когато децата си играят и постоянно се случват нелепи произшествия и неприятни счупвания. Станалото-станало, въпросът е, че по-късно стартират неприятностите, които са свързани с българското опазване на здравето.
„ Вижте какъв брой коства Спешна помощ при строшаване на ръка на дете на 7 години в дежурен незабавен кабинет в УМБАЛ Дева Мария – Бургас.

„ Благодаря “ на българското опазване на здравето и на всички досегашни министри, „ благодаря “, че си заплащам здравните осигуровки и децата ми получават „ съответна “ здравна помощ!!!
П.П. Така като виждам, че обявата ми придобива интерес, ще ви споделя още детайлности. На 28.06.17 година подадох тъжба към Министерство на здравеопазването (МЗ), РЗИ Бургас и до УМБАЛ Дева Мария. От Министерство на здравеопазването получих отговор, че очаквам мнение на Изпълнителна организация „ Медицински одит “ (ИАМО). От РЗИ Бургас и Дева Мария, ни дума, ни стон, ни вопъл. Така че съм в очакване да схвана по какъв начин от ИАМО, ще защитят сътрудниците си от УМБАЛ Дева Мария! Разбира се, ще споделя решението им, с цел да се знае! “

Съдба: Д-р Йорданов от „ Последната линейка… “ самичък вика незабавна помощ, само че умира от кръвоизлив

Героят от документалната лента, взела награди в Карлови Вари и Кан, умря на 55 година Година след фурора на кино лентата бе пребит при посещаване на адрес и наскърбен. Вечерта на 2 ноември в диспечерската зала на столичната Бърза помощ постъпва непредвиден сигнал. Подател е познатият на всички, работещи там – незабавният доктор доктор Красимир Йорданов.
В злощастната нощ лекарят получава кръвоизлив, който два дни по-късно довежда и до съдбовен край. Д-р Йорданов самичък схванал какво се случва и макар че положението му било тежко, съумял да го изясни на сътрудниците си. Откаран е незабавно в “Пирогов ”, само че през нощта на 3 против 4 ноември умира.

През цялото време медикът е съзнавал какъв брой съществено е положението му и че възможностите за оцеляване са дребни. “Това е проклятието на нашата специалност – знаеш какво може да се случи или се случва с теб ”, споделя доктор Делян Георгиев, един от учениците на доктор Йорданов, в този момент завеждащ промяна в Центъра за незабавна здравна помощ.
Д-р Красимир Йорданов е роден на 31 януари 1962 година В Бърза помощ прекарва 28 години, през които съвсем не слиза от колата за спешна помощ. Още първоначално стартира работа като част от реанимационен екип – този, който поема най-тежките случаи. Остава част от подобен до края.
С колата за спешна помощ доктор Йорданов стигна и до аления килим в Кан с документалния филм на режисьора Илиян Метев “Последната кола за спешна помощ на София ”.
През май 2012 година лентата бе оповестена за изобретение на Седмицата на рецензията в Кан. Месец по-късно тя печели премия за най-хубав документален филм с дълготрайност над 30 минути на влиятелния кинофестивал в Карлови Вари.
Филмът на Илиян Метев споделя за доктор Красимир Йорданов, здравната сестра Мила Михайлова и Пламен Славков – водач на кола за спешна помощ. Те обаче не са артисти, влезнали в облик, а действителни хора, упражняващи специалността си не посредством, а макар здравната система. От 400 часа снимачен материал режисьорът сортира час и 10 минути фрагменти без втори дубъл.
Лицата на пациентите по време на работа на медицинския екип не се демонстрират. Те съществуват единствено като глас и израз на болежка някъде отвън фрагмента. Това още повече ускорява акцента върху основните герои от Бърза помощ. Те се борят и избавят едно страдалчество и болежка, които нямат лице и с които се сблъскват всекидневно. Въпреки това по необикновен метод тази болежка се отразява върху техните лица и се предава ловко на феновете.
“Нямаше по-подходящ човек от него за кино лентата “Последната кола за спешна помощ на София ”. Той най-вече е ходил по улиците и деретата, тъй като реанимационните екипи вървим там, а не по домовете ”, споделя неговата колежка и другарка – здравната сестра Жанин Керачева.
Само година по-късно доктор Йорданов още веднъж се появява под светлините на прожекторите, само че този път е жертва на нечовечен побой. Екипът му е извикан час след среднощ от група пияни младежи, които са на домакински ваучър за абитуриентски бал.
Първоначално подпийналите младежи подават сигнал за диабетно болна жена, изпаднала в кома. На място обаче се оказва 15-годишно момиче, което е прекалило с алкохола.
Линейката идва тъкмо за 6 минути, само че е посрещната от 20 души, които се нахвърлят върху екипа. Шестима мъже атакуват сестрата с юмруци и шутове. Останалите повалят на земята водача и стартират безмилостно да го ритат. През това време докторът качва пияното момиче в колата за спешна помощ. Младежите обаче се нахвърлят и върху него.
Първо го душат, а след това го повалят на земята и стартират удари в главата и
корема. Разярената тайфа трансферира експанзията си и върху колата за спешна помощ, чупят стъкла, ритат бронята. В този миг сестрата някак се измъква, вика помощ от 112 и се скрива. Шофьорът съумява да тръгне с колата за спешна помощ, лекарят остава да откри сестрата. След побоя доктор Йорданов е с белези по шията, тъй като се пробват да го душат, и с рани по главата и краката.
За нападението полицията задържа шестима души – петима мъже и една жена, на възраст сред 21 и 37 година
Четирима от тях са с богато престъпно минало – безчинство, някои от тях за наркотични субстанции и нанасяне на междинна телесна щета.
След побоя доктор Йорданов е наскърбен и афектиран. Той споделя, че целият му живот минава в Бърза помощ, само че не желае да го подмятат “като листо на есенен вятър ”
“Много му беше болно. Но все пак не се съобщи поради пациентите си. Беше афектиран и в шок, тъй като бяха извикани, с цел да оказват помощ, а ги посрещнаха с пердах. Сигналът беше подаден в точния момент и колата за спешна помощ нямаше закъснения ”, споделя Керачева.
„ 90% от времето сме били по улиците с злополуките, убийствата, което беше всекидневие в мутренските години. Били сме по какви ли не адреси, само че такава експанзия, каквото е последните години не е имало “, добавя тя.
След случката доктор Йорданов все по-често върви в своята къща в едно от селата край град Годеч. “Целият район го познава, тъй като в свободното си време ходеше там и помагаше на хората. Дори и кучетата го познаваха там. Грижеше се за 10 кучета и 12 котки ”, описват сътрудниците му.
До последно обаче той остава на работа. „ Съхрани се и остана. Това приказва доста. Той споделяше, че идващите не са отговорни за държанието на тези хора “, допълват те.
Поклонението за доктор Красимир Йорданов ще бъде на 8 ноември от 13,30 ч в църквата “Св. София ”.
С него си отива част от ерата “Бърза помощ ”
“Добър, радушен, безоблачен, просто извънреден човек. С него си отива част от ерата “Бърза помощ ”. Такъв ще запомнят доктор Красимир Йорданов едни от околните му сътрудници и другари – медицинските сестри Жанин Керачева и Маргарита Ангелова.
“Скоро се срещнахме в стаята, където се преобличаме, посмяхме се малко, споделих му да обърне вимание на здравето си, тъй като беше доста измършавял ”, спомня си Жанин.
“Когато пристигна при нас преди 28 години, беше малко изплашен и изплашен, само че навлезе доста бързо. Той бе предопределен да работи тук. Вече няма такива като него. Жалко, че си отиде едно побеляло момче ”, споделя Маргарита.
Въпреки експанзията доктор Йорданов не се отхвърля до последния миг да бъде прелестен доктор. Помогнал е на хиляди хора и още толкоз е избавил.
“Той ме научи на нещо, което доста малко лекари могат да вършат – да се интубира пациент в безсъзнание без ларингоскоп. Ако питате някой доктор, ще ви каже, че това е невероятно, само че може. Това са трикове на специалността, които се учат единствено от опит. А той предаваше опита си на нас, младите. Беше роден за преподавател. Правеше всичко да ти помогне да станеш добър доктор ”, споделя и доктор – Делян Георгиев.
“Дори и водачите учеше. Много се раздаваше. Това е възпитанието на старите чиновници тук ”, допълват Жанин и Маргарита.
„ Приятел. Учител. Легенда. И ентусиазъм. Д-р Красимир Йорданов – лицето, с което се свързва българската незабавна медицина и незабавна помощ. Човекът, който отиваше на сигнал за умрял човек и правеше вълшебства, само че го спасяваше. Сбогом, приятелю! Сбогом, учителю! Никога няма да те не помни! “, написа във фейсбук и доктор Цанко Стефанов, част от екипа на Бърза помощ, който в този момент работи в чужбина.
„ Човекът, който ми беше другар, преподавател, образец, към този момент не е сред нас! Човекът, който ме направи доктор, към този момент не е сред нас! Никога няма да те не помни! “, споделя и доктор Мариана Малинова.