Хем изстрелваш, хем предупреждаваш: Страхът от еврото по ирански сценарий
Когато президентът употребява интернационален спор, с цел да плаши личния си народ, здравият разсъдък се оказва най-недостатъчният запас в обществения спор . Това е позицията на – директна, саркастична и обезоръжаващо фактологична.
След следващото изявление на президента Румен Радев, в което той свързва еврозоната с възможна петролна рецесия , Мирчев не просто възрази – той разруши на съставни елементи внушенията. В центъра на коментара му стои едно просто число: – 7% . Толкова е понижен петролът след офанзивата в Близкия изток. Не се е покачил, не е избухнал. Спаднал е. Пазарът не вижда рецесия. Само българският президент я вижда.
Еврото – новата мантра на страха
„ Какво общо има еврото с това Радев не изяснява “ , написа Мирчев. И в този къс израз се съдържа мъчителната диагноза на българската политическа изразителност: страхът като повсеместен мотив, без значение от тематиката . Петрол, война, Иран, Русия – всичко минава през филтъра на вътрешнополитическо подстрекателство. Всеки мотив е комфортен за „ не в този момент “ по отношение на еврото.
Мирчев обаче подменя параноята с логичност . Според него, даже Иран се държи по-рационално от българската политическа класа – предизвестили са авансово преди да изстрелят ракети , които по този начин или другояче са свалени. Ироничният паралел с настояванията за референдум у нас е безмилостен:
„ Хем изстрелваш, хем предупреждаваш, да не би да вземеш да успееш. “
Русия, споровете и сенките към българските води
Но обявата не стопира единствено до еврозоната. В нея прозира и по-сериозен геополитически намек – че същинските пострадали от спора сред Иран и Израел ще са Русия и всички , които стопански зависят от нейния нефт. И тъкмо в този подтекст Мирчев повдига тревожния въпрос за противозаконното претоварване на съветски нефт в български териториални води – тематика, която занапред ще има последици.
Зад сякаш ироничния звук прозират две доста ясни послания:
България не трябва да бъде вкопчена в непознати ползи посредством страхови акции.
Истинските зависимости и рецесии се крият не в еврозоната, а в сивата зона сред суверенитет и геополитическа доверчивост.
Заключение:
Ивайло Мирчев хвърли светлина върху опита за политическо преплитане на световната неустановеност с националния спор за еврото. Използвайки изострен език, данни и подигравка, той не просто опроверга Радев, а изобличи целенасочената тактика на боязън като форма на надзор .
В ера на хибридни войни, дезинформация и подправени паники, единственият щит остава здравият разсъдък. И в случай че някой стреля с празни ракети, обществото към този момент се научава да не заляга инстинктивно.
Присъединете се към нашия
Северозападът изиска отговори: Панев против страховете към еврото
