Когато държавен секретар по вътрешната сигурност заяви в национален ефир,

Когато държавен секретар по вътрешната сигурност съобщи в народен ефир, че задачата на военните дейности не е просто прекъсване на трафика, а промяна на държавен глава, пазарите получават сигнал, който е невероятно да бъде пренебрегнат: ерата на пасивните наказания против Венецуела завърши и навлизаме във фаза на дейна, кинетична намеса. Думите на Кристи Ноем, съчетани с действителните дейности на бреговата защита и Южното командване на Съединени американски щати, обрисуват нова действителност, в която икономическата обсада се трансформира във физическа. Това към този момент не е просто въпрос на замразени активи или дипломатическа изолираност, а пряк конфликт в намерено море, където „ сивите “ петролни потоци се срещат с военната машина на най-голямата стопанска система в света. За вложителите това е миг на отрезвяване — геополитическият риск към този момент не е нереална възможност в отчет на мозъчен концерн, а се мери в иззети танкери и човешки жертви.Данните, които идват от района, рисуват картина на стопанска система в свободно рухване, ускорено от външния напън. Инфлацията във Венецуела, достигнала зашеметяващите 556% на годишна база през декември, и сривът на валутните запаси с 30% са единствено финансовото измерение на рецесията. По-важното обаче е по какъв начин тези цифри взаимодействат с физическия пазар на нефт. Страната изнася към 900 000 барела на ден, като близо една трета от тях минават през така наречен „ горист флот “ — точно тези съдове са на прицела на Вашингтон. Пазарът следи деликатно този развой, тъй като всяко сполучливо прехващане е освен удар по режима на Мадуро, само че и тест за еластичността на световните доставки. Фактът, че вицепрезидентът Делси Родригес демонстративно демонстрира транспортен съд на Chevron, напускащ страната с законен товар, е опит за контра-наратив, само че той единствено акцентира крехкостта на обстановката: легалните пътища са тесни и следени, а незаконните се затварят със мощ.В макро рамка, дейностите на администрацията на Тръмп припомнят за завръщане към доктрината „ Монро “, само че с инструментите на 21-ви век. Обвинението, че Мадуро управлява наркокартела „ Cartel de los Soles “, и категоризирането на държавния уред като незаконна организация, основават правна и морална аргументация за дейности, които другояче биха се тълкували като акт на война. Това слага енергийните пазари в комплицирана позиция. От една страна, премахването на нерешителен състезател би трябвало да донесе дълготрайна стабилност; от друга, хаосът на прехода носи риск от цялостен колапс на добива. Централните банки и стратезите наблюдават не толкоз цената на барела през днешния ден, колкото прецедента — потреблението на военна мощ за налагане на комерсиално ембарго е сигнал, който отеква надалеч оттатък Карибите, достигайки до Техеран и Москва.Психологията на пазара сега е раздвоена сред умората от десетилетната венецуелска рецесия и страха от неочаквана ескалация. Има чувство за „ дежавю “, само че с по-високи залози. Инвеститорите, които до неотдавна залагаха на последователно възобновяване на венецуелския петролен бранш посредством лицензи за западни компании, в този момент би трябвало да калкулират вероятността от сюжет на " изгорена земя ". Когато политическата изразителност премине в „ той би трябвало да си върви “, пространството за договаряния изчезва, а пазарите ненавиждат неналичието на варианти. Реакцията на Мадуро, наричащ дейностите „ пиратство “, е предстояща, само че неналичието на лостове за противопоставяне от негова страна подсказва на трейдърите, че самодейността е напълно в ръцете на Вашингтон. Това основава несъразмерен риск — капацитетът за потрес идва не от силата на Венецуела, а от нейния колапс.Аналогията тук е неизбежна и тя ни връща към 1989 година и нашествието в Панама. Тогава, както и в този момент, водач на латиноамериканска страна (Мануел Нориега) бе упрекнат в наркотрафик, с цел да се обоснове военна намеса. Разликата през днешния ден е мащабът и залогът — Венецуела не е Панама, а енергиен колос на колене. Друг паралел може да се търси в петролните ембарга от предишното, само че този път механизмът е извърнат: не производителите стопират кранчето, а потребителите го затварят със мощ. Този вид „ насилствена промяна “ на пазара е необичайност в актуалната история и нормално води до непредвидени вторични земетресения в районната непоклатимост.Историята не е за опиатите или даже за самия Мадуро, а за контрола върху стратегическите запаси в Западното полукълбо. Съединени американски щати показват, че са подготвени да употребяват целия си боеприпас — от финансови наказания до крилати ракети — с цел да преначертаят енергийната карта. Това е предизвестие към всеки различен артист, който разчита на „ сиви флотилии “ за заобикаляне на глобите. Пазарът схваща, че разпоредбите на играта се трансформират в действително време: рискът към този момент не е единствено финансов, а екзистенциален за режимите, които се опълчват на хегемона.Трябва да се реши дали тази експанзия е финалният акомпанимент на един дълъг режим или началото на нескончаем спор. Инвеститорите ще преценят дали " рок-звезда " осъществяването на бреговата защита, както го разказва Ноем, ще докара до бърза развръзка или ще потопи района в безпорядък, който ще засегне доставките за месеци напред. Пазарът няма потребност от съвършени данни — той търси ясна история. А историята през днешния ден е, че геополитиката се завърна на масата с гръм и тропот, и цената на петрола скоро може да спре да пренебрегва мириса на барут.Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.