Когато държавата се клати, първо падат стените, които не се

Когато страната се клати, първо падат стените, които не се виждат. Докато броят на хакерските атаки против Съединени американски щати пораства, защитата на страната — институционална, софтуерна и човешка — се свива. Това е не просто механически проблем, а систематичен признак на отмалялост в ръководството: система, която не може да отбрани цифровите си нерви, губи и мускулите, и паметта си.В рамките на месец два сигнала изкараха тази диагноза на повърхността. Първо, компанията F5 Inc. удостовери „ пагубен “ пробив, който евентуално е разрешил на китайски хакери да обхванат в мрежи на федерални организации и компании от Fortune 500. Малко по-късно Комисията за киберпространствена тактика на Конгреса (Cyberspace Solarium Commission) разгласява обезпокоителен отчет: за първи път от основаването си през 2020 година оценката за готовността на Съединени американски щати в киберпространството не просто е застинала, а е тръгнала надолу. Почти една четвърт от ограниченията, които се смятаха за изцяло приложени, към този момент не са.В центъра на този крах стои Агенцията за киберсигурност и инфраструктурна отбрана (CISA) — институция, която след 2018 година бе посочена като пример за съгласуваност и предварителна защита. Тя отбрани изборите, сигнализира в точния момент за офанзиви, свързваше частния бранш с страната. Днес същата организация е обгърната в безпорядък: една трета от личния състав я е напуснала, две трети от останалите са били в неплатен отпуск поради краткотрайното прекъсване на федералното държавно управление, а част от чиновниците са пренасочени към звена за депортации. От тогавашна конструкция с народен обсег останаха под 900 души — алегорична войска против цифрова стихия.И до момента в който човешкият капитал се топи, правният също ерозира. Законът, който осигуряваше имунитет за компании, споделящи информация за офанзиви с държавното управление, изтече краткотрайно. Без този щит реакцията на заканите се забавя — никой не споделя сериозни данни, когато рискува съд. Конгресът съумя да го удължи до края на януари, само че дълготрайно решение няма. Паралелно, проектобюджетът за 2026 година планува орязване на още $500 млн. от финансирането на CISA – ход, който Белият дом назовава „ оптимизация “, а експертите – „ разоръжаване “.Изкуственият разсъдък усилва опциите на нападателите — от автоматизирани фишинг акции до целенасочени офанзиви по веригите на доставки. Всеки пропуск в координацията се мултиплицира от машинна скорост. Докладът на комисията предизвестява: способността на страната „ да пази себе си и съдружниците си “ не просто буксува — тя ерозира. Щатите, инфраструктурните оператори и лечебните заведения не могат да заменят федералния небосвод на наблюдаване, нито да изградят мрежата за реакция. Ако един сегмент — да вземем за пример енергийната мрежа — бъде продънен, резултатът може да се прелее в обществото за минути.През 2010-те киберсигурността беше национална задача, знак на съвременна отбрана. Днес тя звучи като административен ред в бюджета, конкуриращ се с вътрешнополитически тематики. Този крах на вниманието е по-опасен от самите хакери, тъй като трансформира уязвимостта в рутина. А когато обществото свикне, че „ някой отново е източил данни “, тогава провалянето към този момент е културно.Интерпретацията за пазара и бизнеса е еднопосочна: без мощна обществена инфраструктура рискът се трансферира върху частния бранш. Застраховките за киберсигурност нарастват, вложенията в отбрана порастват, само че координацията пада. Американските компании заплащат двойно — един път за личните си системи, повторно посредством вредите от неналичието на обща отбрана.Конгресът има дребен, само че явен прозорец за реакция. Законът за продан на информация би трябвало да бъде непрекъснато възобновен, а финансирането на CISA – върнато най-малко на равнище, което подсигурява непоклатимост и самостоятелност от бюджетни блокажи. Нужна е многогодишна рамка и стратегия за задържане на специалисти, другояче частният бранш ще изсмуче последните фрагменти, останали в страната.Една империя може да загуби граници, без никой да ги е прекрачил. Днес не танкове, а логаритми пробиват отбраната. И в случай че Америка продължи да подценява тази тиха война, тя няма да падне от удар — ще се разтвори от вътрешната страна, в мълчанието на незащитените си мрежи.Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.