Когато чуете термина еволюционно дърво“, може да се сетите за

Когато чуете термина „ еволюционно дърво “, може да се сетите за Чарлз Дарвин и проучването на връзките сред другите типове в продължение на интервал от милиони години.

Докато концепцията за „ еволюционно дърво “ е зародила в книгата на Дарвин „ За произхода на типовете “, човек може да приложи тази идея за всичко, което се развива, в това число към вирусите.

Учените могат да учат еволюцията на SARS-CoV-2, с цел да научат повече за това по какъв начин действат гените на вируса. Също по този начин е потребно да се вършат заключения за разпространяването на вируса по света и какъв тип ваксина може да бъде най-ефективна.

Вирусите се развиват посредством мутиране. Тоест, във времето има промени в генетичния им код. Начинът, по който се случва, е малко като тази игра на телефон. Ейми е първата играчка и думата й е „ CAT “. Тя прошепва думата си на Бен, който инцидентно чува „ Международен автомобилен транспорт (стопанско обед “. Бен прошепва думата си на Карлос, който чува „ MAD “. Докато играта на телефона продължава, думата ще се трансформира все по-далеч от първичната си форма.

Можем да мислим за биологичен генетичен материал като поредност от букви и с течение на времето последователностите мутират: Буквите от последователността могат да се трансформират. Учените са създали разнообразни модели на еволюцията на последователността, с цел да им оказват помощ да проучат по какъв начин се случват разновидностите във времето.

Подобно на телефонната игра, последователността на генома на вируса SARS-CoV-2 се трансформира с течение на времето: Мутациите се появяват на инцидентен принцип и всички промени, които се появят в даден вирус, ще бъдат наследени от всички копия на идващото потомство. Тогава, колкото бихме могли да се опитаме да декодираме по какъв начин „ CAT “ се трансформира в „ MAD “, учените могат да употребяват модели за генетична еволюция, с цел да се опитат да дефинират най-вероятната еволюционна история на вируса.

ДНК последователността е процесът на пробно намиране на последователността от нуклеотиди (A, C, G и T) – химическите градивни елементи на гените – в парче ДНК. ДНК секвенирането ( геномно секвениране е процесът, при който по едно и също време се дефинира цялостната ДНК поредност на човешкия геном), се употребява значително за проучване на човешки болести и генетика, само че през последните години секвенирането се трансформира в рутинна част от проучването на вируса и защото секвенирането става все по-евтино и по-евтино, то ще става още по-често с течение на времето.

РНК е молекула, сходна на ДНК, и всъщност е краткотрайно копие на пай сегмент от ДНК. По-конкретно, в централната доктрина на биологията, ДНК се преписва в РНК. SARS-CoV-2 е вирус на РНК, което значи, че нашите технологии за секвениране на ДНК не могат непосредствено да декодират неговата поредност. Въпреки това, учените могат първо да реверсират транскрибирането на РНК на вируса в допълваща ДНК (или cDNA), която по-късно може да бъде секвенирана.

Като се има поради сбирка от вирусни последователности на генома, може да се употребяват модели на еволюция на последователности, с цел да се предскаже историята на вируса и да се употребява това, с цел да се отговори на въпроси от рода на „ Колко бързо се случват разновидности? “ или „ Къде в генома се случват разновидности? “ Познаването кои гени мутират постоянно може да бъде потребно при основаването на медикаменти.

За COVID-19 има световна самодейност за шерване на вирусни геноми сред всички учени. Като се има поради сбирка от поредици с дати на извадка, учените могат да създадат извода за еволюционната история на пробите в действително време и да употребяват информацията, с цел да изведат историята на предаванията.

На базата на настоящите данни, наподобява, че SARS-CoV-2 мутира доста по-бавно от сезонния грип. По-специално, наподобява, че SARS-CoV-2 има степен на разновидност под 25 разновидности годишно, до момента в който сезонният грип има разновидност от съвсем 50 разновидности годишно.

Като се има поради, че геномът на SARS-CoV-2 е съвсем два пъти по-голям от генома на сезонния грип, наподобява, че сезонният грип мутира почти четири пъти по-бързо от SARS-CoV-2. Фактът, че сезонният грип мутира толкоз бързо, дава пояснение за какво той е в положение да избяга от имунизациите, тъй че доста по-бавната разновидност на SARS-CoV-2 дава вяра за евентуалното развиване на ефикасни и дълготрайни ваксини против вируса.