Когато чуем думите влак и скорост в едно изречение, първата

Когато чуем думите " трен " и " скорост " в едно изречение, първата ни мисъл определено не е " БДЖ ". Но преди да се майтапим със личните си железници, дано погледнем към тези страни, където влаковете към този момент не пътуват - те напряко летят.

Уикенд с Родопската теснолинейка

Пет часа с хубостта на българската природа

В Япония да вземем за пример, инженерите от Central Japan Railway Company са основали чудото на актуалната транспортна просвета - L0 Series Maglev, трен, който не допира релсите, а левитира над тях с помощта на магнитно поле. При тест през 2015 година той доближи рекордните 603 км/ч., разбираме от Today.  Да, не 103, не 203, а цели 603. Това значи, че в случай че подобен трен тръгне от София към Пловдив, ще стигне за към 15 минути - време, в което у нас нормално влакът още се изнася от гарата.

Французите също не остават обратно - техният TGV POS държи международния връх за трен с колела: 574.8 км/ч, реализиран още през 2007 година И в случай че това не е задоволително, в Китай към този момент се създават магнитни влакове, които умерено кръжат към 600 км/ч, само че в ежедневна употреба пътуват на " скромните " 350 км/ч., осведомят ни от Visual Capitalist.


И в този момент, за контрастност - връщаме се в България. Нашите Български държавни железници (БДЖ) са нещо като времева машина, само че за жалост - в противоположната посока. Докато японският Maglev се движи толкоз бързо, че не можем да го осезаем в фотография, у нас влаковете постоянно се движат по този начин, че умерено можем да нарисуваме портрет на машиниста, до момента в който минава.

Средната скорост на пътническите влакове в България е към 45 км/ч - малко повече от добре квалифициран велосипедист и доста по-малко от скоростта, с която от време на време пада интернетът ни. По съществени линии оптимално допустимата скорост е до 160 км/ч, само че единствено на къси сектори и при положително време, до момента в който огромна част от трасетата към момента имат ограничавания от 25-40 км/ч.

Да създадем едно съпоставяне: японският Maglev за една минута изминава повече от 10 километра. БДЖ за същото време изминава... няколко вагона дължина и две цигари време преди първата спирка.


Разликата не е единствено в скоростта, а в чувството. В Япония влакът е като галактически транспортен съд - беззвучен, прецизен, ефикасен. В България пък влакът е като остарял другар: малко муден, малко отпаднал, само че постоянно подготвен да те изненада с ненадейно премеждие - дали ще е прекъсване, поради коза или пресичаща баба на релсите, дали ще е техническа пауза, с цел да може кондукторът да си вземе доматите и краставиците, оставени на гарата от негов другар (напълно действителни случаи, на които сме ставали свидетели).

Все отново, дано не бъдем прекомерно сериозни. БДЖ има своя несравним сексапил. В Maglev няма да чуем тракането на релсите, няма да забележим разцъфналите полета през отворен прозорец и сигурно няма да имаме време да си довършим сандвича и да изпием няколко бири, до момента в който стигнем. Българските влакове ни предлагат пътешествие във времето - към детството, към носталгията, към тези дни, когато времето не бързаше.

Родопската теснолинейка - още веднъж в международните медии

Железопътната линия е предложена и от Euronews

И въпреки всичко, в случай че някой ден забележим на осведомителното табло надпис " БДЖ вкарва влакове с магнитна левитация ", не трябва да се смеем, а просто да погледнем напред с вяра, тъй като даже най-бавните железници в миналото ще стигнат до бъдещето. Може би не с 600 км/ч, само че най-малко с усмивка.