Пеперудите са имали хоботчета за нектар преди появата на цветята
Когато чуем думата "пеперуда " в съзнанието ни изникват облици на красиви, феерични създания, които пърхат към цветята или са кацнали върху тях и смучат от нектара им. Преди 200 милиона години обаче, нещата са изглеждали по напълно различен метод. Тези дребни инсекти, с шарени криле са били доста по-големи, от днешните си родственици и към този момент са имали хоботчета, с които да пият нектар, въпреки покритосеменните растения към момента изобщо да не са съществували.
До скоро към въпроса "кое е първо — кокошката или яйцето " можеше да прибавим и този: "кое се е появило първо — хоботчето на пеперудите, по този начин добре приспособено да събира нектар от цветята или самите цветове, чиито ярки багри са пригодени да притеглят вниманието на опрашващите ги инсекти ".
Благодарение на откритите в Северна Германия остатъци от пеперуди, в този момент към този момент знаем отговора на втория въпрос. Откритието е направено от учени от Университета Утрехт, водени от Бас Ван Де Шутбрюге, които разказват всичко в публикация, оповестена в списание Science Advances.
Някои от фосилите на античните пеперуди, които екипът намира в пласт, датиран от края на интервала Триас, преди към 200 милиона години, съставляват фрагменти от крила с люспи в най-различни форми. Това значи, че историята на изкопаемите от разред „ Люспестокрили “ (Lepidoptera), които включват пеперуди и молци, е почнала с цели 70 милиона години по-рано в сравнение с се предполагаше.
Авторите на научната публикация означават, че крилата, тялото и краката на тези антични инсекти към този момент са били покрити с дебели хитинови люспи, както при някои модерни молци, които имат задоволително мощни челюсти и могат да се хранят с твърда храна, която дава материал за тези люспи. Другите фосили се характеризират с по-деликатна конструкция на люспите, присъща за актуалните хоботни пеперуди.
Тези изводи са напълно непредвидени, като се има поради, че цъфтящите растения са почнали да превземат планетата доста по-късно, преди 140-160 милиона години. Оказва се, че хоботчето на лепидоптерите се е появило доста преди цветята и явно - с друга цел.
Учените допускат, че то е помогнало на тези създания да оцелеят в сухия климат по време на всеобщото измиране през интервала Триас.
По това време планетата е била доминирана от голосеменни като иглолистни дървета, цикасови и гинко. Учените подозират, че устите на тези ранни инсекти са били приспособени да изсмукват сладките капчици, създадени от тези растителни типове, и с тяхна помощ са били в положение да се възползват от този запас.
И когато покритосеменни са почнали да се трансформират в преобладаващ растителен тип, преди към 120 милиона години, пеперудите към този момент са били добре оборудвани да се хранят с нектара на цъфтящите растения, загърбвайки доскорошното си прехранване.
До скоро към въпроса "кое е първо — кокошката или яйцето " можеше да прибавим и този: "кое се е появило първо — хоботчето на пеперудите, по този начин добре приспособено да събира нектар от цветята или самите цветове, чиито ярки багри са пригодени да притеглят вниманието на опрашващите ги инсекти ".
Благодарение на откритите в Северна Германия остатъци от пеперуди, в този момент към този момент знаем отговора на втория въпрос. Откритието е направено от учени от Университета Утрехт, водени от Бас Ван Де Шутбрюге, които разказват всичко в публикация, оповестена в списание Science Advances.
Някои от фосилите на античните пеперуди, които екипът намира в пласт, датиран от края на интервала Триас, преди към 200 милиона години, съставляват фрагменти от крила с люспи в най-различни форми. Това значи, че историята на изкопаемите от разред „ Люспестокрили “ (Lepidoptera), които включват пеперуди и молци, е почнала с цели 70 милиона години по-рано в сравнение с се предполагаше.
Авторите на научната публикация означават, че крилата, тялото и краката на тези антични инсекти към този момент са били покрити с дебели хитинови люспи, както при някои модерни молци, които имат задоволително мощни челюсти и могат да се хранят с твърда храна, която дава материал за тези люспи. Другите фосили се характеризират с по-деликатна конструкция на люспите, присъща за актуалните хоботни пеперуди.
Тези изводи са напълно непредвидени, като се има поради, че цъфтящите растения са почнали да превземат планетата доста по-късно, преди 140-160 милиона години. Оказва се, че хоботчето на лепидоптерите се е появило доста преди цветята и явно - с друга цел.
Учените допускат, че то е помогнало на тези създания да оцелеят в сухия климат по време на всеобщото измиране през интервала Триас.
По това време планетата е била доминирана от голосеменни като иглолистни дървета, цикасови и гинко. Учените подозират, че устите на тези ранни инсекти са били приспособени да изсмукват сладките капчици, създадени от тези растителни типове, и с тяхна помощ са били в положение да се възползват от този запас.
И когато покритосеменни са почнали да се трансформират в преобладаващ растителен тип, преди към 120 милиона години, пеперудите към този момент са били добре оборудвани да се хранят с нектара на цъфтящите растения, загърбвайки доскорошното си прехранване.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ