Щастлив край: двама младежи и един портфейл, намерен на улицата
Когато човек си загуби портфейла, най-големият проблем нормално не са парите в него, а документите за идентичност, банкови карти и всевъзможни други парчета хартия или пластмаса, върху които има букви и числа. Някакви дребни правоъгълничета, чието изгубване неимоверно усложнява живота ни.
Онзи ден на мен ми се случи тъкмо това. Но не можах даже да изживея и минимален стрес, тъй като по този начин и не бях схванал, че съм си изгубил тия значими неща. Докато не ми се обади дежурният в 3-о РПУ – София, с цел да ми каже, че всичките ми документи и една кръгла сума пари са при тях. Бръкнах си в джоба инстинктивно единствено с цел да се убедя, че това, което ми споделя, не е неприятна смешка или режисура на телефонни измамници.
Отидох в полицейското ръководство, където общително ми върнаха всичко. Попитах за името на индивида, който е намерил портфейла ми, с цел да му благодаря. Казаха ми го. Матьо Паташев, набор 92.
Реших, че като е младеж и не е Георги Георгиев или Иван Иванов, ще съумея да го намеря елементарно във фейсбук и даже не направих опит да желая телефонния му номер от служителите на реда.
Не стана толкоз елементарно, колкото си мислех, само че благодарение на една самоотвержена колежка след няколко часа знаех цялото потекло на младия господин Паташев. Намерихме първо брат му във фейсбук и въпреки профилът да не изглеждаше доста деен, в другарската му листа бе и самият Матьо. Така се свързах с него. Студент по дентална медицина в София, родом от Казанлък.
Когато му писах, се оказа, че положителното е с две лица. В най-положителния смисъл. Точно както се пееше в онази ария на Богдана Карадочева: “Ако до всяко положително създание застане най-малко още едно, ех, ще стартира подобен живот, че единствено си крещя “Дано ”…
Матьо не бил самичък, когато разкрил портфейла ми на улицата, а с сътрудника си Даниел Ячев. Даниел към този момент се е дипломирал и работи като лекар стоматолог. Затова бързал за час с пациент, а Матьо отишъл самичък в районното. Почакал час и половина с моите документи, до момента в който ги съобщи по надлежния ред, тъй като преди него имало и други случаи за култивиране.
Замислих се за различен вероятен сюжет, в който някой намира моя портфейл на улицата, а парите вътре го изкушават просто да ми бастиса някъде документите, вместо да върви по районни ръководства и да се занимава с нещата на някакъв чужд будала, който е бил задоволително заплеснат, с цел да ги затрие.
Доста постоянно срещан сюжет в действителния живот прочее. Затова желаех позволение от Матьо и Даниел да им благодаря обществено и ги поканих на среща, с цел да им стисна ръката.
Те ми споделиха, че няма потребност нито да се черпим, нито пък от обществена признателност, тъй като всеки по този начин би постъпил. Но аз доста добре знам, че не всеки би постъпил по този начин. И по тази причина се пробвах да ги убедя, че за положителното би трябвало да се приказва. А образци като техния би трябвало да се загатват. Колкото и на тях да им се коства, че са създали нещо напълно нормално, тъй като са били добре възпитани от родителите си.
Всъщност в самодейността “Достойните българи ” на “24 часа ” доминират все хора, които считат, че не са създали нищо изключително. Нищо кой знае какво. Просто това, което е трябвало да се направи. Най-обикновено положително. Това, което нашите татковци и майки още като дребни са ни казвали, че би трябвало да вършим.
Но защото живеем във време, в което лошотията ни залива отвред, чак ни дави, то все по-често имаме усещането, че положителното го няма никакво.
Какво значи публичнаблагодарност, попитаха ме Матьо и Даниел.
Като им споделих, че мисля да стартира с “Шоуто на Слави ”, те сякаш леко се стъписаха. Въпреки това използвах ефира на Слави Трифонов, където ме бяха поканили по различен мотив, с цел да им благодаря обществено. Самият Слави не искаше да повярва, че съм си изгубил парите и документите и някой ми ги е върнал. Това да не е скрита камера, попита ме водещият и пожела да му доведа идващия път Матьо и Даниел в студиото, с цел да ги видят повече хора.
Срещнах Матьо Паташев и Даниел Ячев през вчерашния ден, с цел да се срещна с тях и да им благодаря персонално. Казах им, че имат покана за шоуто, само че мисля, че в последна сметка надали ще отидат, тъй като не считат, че заслужават чак такова внимание.
Каквото и да решат, тези млади мъже ми върнаха не просто документите и парите, а изобщо вярата в положителното образование.
Инфо: 24 часа
