Графа: Непрекъснато се тревожа за нещо
„ Когато човек се занимава с музика, би трябвало да си зададе въпроса за какво го прави. Моят отговор е „ музиката”. Аз не го върша, с цел да бъда прочут. Никога не съм желал да имам популярност и пари. Знам, че съм почтен човек. Никога не съм си разрешавал да преча на другите, с цел да успея”. Така разсъждава Владимир Ампов - Графа.
Изпълнителят разказва себе си като „ момче, което сбъдва фантазиите си”.
„ Нещата започнаха да ми се получават, тъй като се успокоих. Придобих повече убеденост в това, което върша. От ранна детска възраст все се притеснявах, все се тревожех за нещо. Това продължава и до ден сегашен. Аз съм доста виновен човек. Непрекъснато се безпокоя за някакви неща, които може би в някаква степен са и маловажни и е безсмислено да се тревожа”, споделя той пред NOVA.
„ Научих се обаче тази тревога да не ми въздейства. Оказа се, че съм много мощен като темперамент. В пубертета си мислех, че съм по-лабилен, по-слаб. Особено в сериозни обстановки обаче отвръщам доста по-хладнокръвно, в сравнение с други. Умея да работя под напрежение”, споделя Графа.
Той споделя и за гибелта на майка си. „ Времето може би лекува, само че болката си остава. Важно е да намериш сили, за така наречен „ сбогуване”, сподели артистът. И добавя: „ По някакъв метод съумях да го направя. Беше много сложен развой вътре в мен.
За пътуването ми до Индия косвено се оказа, че повода главно е била, с цел да намеря този път към сбогуването с нея. Една от песните, записани там, е записана за Тони. Дълго време търсих християнски катедрали в Индия. Тъй като майка ми беше доста набожна, по някакъв метод получих примирение, заставайки на ръба на оградата на една от тези катедрали”.
Графа показа още, че постоянно е бил доста непосредствен с татко си. „ Той постоянно е бил моя мощна опора. Иска ми се да бъда най-малко малко подобен с моите деца. Късметлия съм да имам подобен татко и такава сестра”, споделя той.
Изпълнителят разказва себе си като „ момче, което сбъдва фантазиите си”.
„ Нещата започнаха да ми се получават, тъй като се успокоих. Придобих повече убеденост в това, което върша. От ранна детска възраст все се притеснявах, все се тревожех за нещо. Това продължава и до ден сегашен. Аз съм доста виновен човек. Непрекъснато се безпокоя за някакви неща, които може би в някаква степен са и маловажни и е безсмислено да се тревожа”, споделя той пред NOVA.
„ Научих се обаче тази тревога да не ми въздейства. Оказа се, че съм много мощен като темперамент. В пубертета си мислех, че съм по-лабилен, по-слаб. Особено в сериозни обстановки обаче отвръщам доста по-хладнокръвно, в сравнение с други. Умея да работя под напрежение”, споделя Графа.
Той споделя и за гибелта на майка си. „ Времето може би лекува, само че болката си остава. Важно е да намериш сили, за така наречен „ сбогуване”, сподели артистът. И добавя: „ По някакъв метод съумях да го направя. Беше много сложен развой вътре в мен.
За пътуването ми до Индия косвено се оказа, че повода главно е била, с цел да намеря този път към сбогуването с нея. Една от песните, записани там, е записана за Тони. Дълго време търсих християнски катедрали в Индия. Тъй като майка ми беше доста набожна, по някакъв метод получих примирение, заставайки на ръба на оградата на една от тези катедрали”.
Графа показа още, че постоянно е бил доста непосредствен с татко си. „ Той постоянно е бил моя мощна опора. Иска ми се да бъда най-малко малко подобен с моите деца. Късметлия съм да имам подобен татко и такава сестра”, споделя той.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ




