Не влизай, чистя!
Когато човек се влюби, му се желае да прекарва цялото време с обичаната и в никакъв случай да не се разделят. С времето връзките се трансформират, двамата вземат решение да надянат брачния ярем, да имат деца и да основат семейство. Те разделят едно общо пространство, имат общи ползи, общи другари и контакти. Но на всеки му е нужно персонално пространство.
Как да го запази в семейство, разказва психоложката Юлия Дороднова.
Личното пространство е на първо място е комфорт
Желания, занимание, увлечения, привички - те вършат живота ни щастлив.
Умението да очертаеш своето персонално пространство и да се отнасяш с почитание към пространството на колегата си, е залог за дълги и хармонични връзки. При такива връзки сътрудниците могат да дадат доста един на различен, без да са закопчани и впити 24 часа в човека, който обичат.
Собствен уют
Личното пространство има 3 измерения: физическо, прочувствено и психическо.
Физическото персонално пространство. Когато двама души живеят дружно би трябвало да помнят, че всеки би трябвало да има свое пространство – място, където да държи персоналните си движимости, книги, облекла.
Никой без позволение не би следвало да рови в шкафа на колегата си, да му подрежда бюрото, в случай че не е изискал позволение. Поставете се на негово място. Ще ви хареса ли? Едва ли.
Личното пространство стартира да се образува още в детството. Ето за какво детето би трябвало да си има своя стая. Дори, в случай че се постанова да дели територията с брат или сестра, би трябвало да му организирате персонално пространство, в което то да се усеща удобно.
Там хлапето ще провежда своя микрокосмос – ще рисува, ще подрежда, ще прави това, което сега желае и от което се нуждае.
Емоционалното персонално пространство. Много хора имат занимание, което им носи голямо наслаждение и е добре, в случай че околните го поддържат.
Случва се обаче по този начин, че един от двамата не харесва заниманието на колегата си и намерено го декларира. Това е образец за нарушение на персоналното пространство.
Помнете, че не трябва да критикувате обичаното занятие на обичания - противоположното, би трябвало да го почитате и с всички сили да го подкрепяте.
Този принцип работи и при децата.
Трябва да приемете, че вашият син/дъщеря самичък си избира своето занимание или занятие, на което ще посвещава персоналното си време.
Не принуждавайте детето си да върви на кръжоци, спорт и всевъзможни занимания, които не му харесват. По добре е да му дадете право на персонален избор, и ще видите резултата.
Продължава на страницата на
