Защо в миналото моряците не се хранели с риба?
Когато четем за разнообразни морски експедиции: на Колумб, Вашку да Гама или Магелан, постоянно ни прави усещане едно необичайно събитие, обвързвано с метода на изхранване на екипажите на корабите.
Маршрутите на мореплавателите минавали, да вземем за пример, през зони в Карибите, богати на сардини, срещали ята от риба звук, на борда си имали риболовни куки и мрежи – само че до момента в който плавали в океана, на процедура не ловели риба! Картографът на Магелан, Антонио Пигафета (1480-1531) изсъхнало написа в дневника си: „ Хванахме доста риба с стоманени куки, само че тя не беше подобаваща за храна “. Той не прецизира за какво тъкмо е била несъответствуваща, само че тъкмо по това време от апетит умират съвсем четиридесет моряци от експедицията. И все пак – не яли риба! Тук явно се крие някаква мистерия.
На Пигафета приглася англичанинът Артур Барлоу (1550-1620): „ Често моряците хващаха риба от водата и, като жадуваха за прясна храна, незабавно я изяждаха. Това занятие се смяташе за доста рисковано и с цел да се подсигурят по някакъв метод, те пускаха сребърна монета или какъвто и да било сребърен предмет в котела за готвене. Ако монетата почерняваше, рибата се смяташе за отровна “.
Това в действителност е много необичайно. Разбира се, в южните морета и Карибите се срещали непознати риби, странни на външен тип и може би рискови. Но в края на краищата там улавяли и риби, познати на европейците: морски костур, скумрия, риба звук и др. Наистина ли не трябвало да се ядат?
Да, не трябвало. До ден-днешен можете да видите предупредителни знаци в доста риболовен пристанища из Световния океан – от Карибите до Виетнам: „ Опасно, сигуатера! “ И в действителност е ужасно, когато от елементарна скумрия или тресчица, която не се разграничава от рибата, уловена и изядена в предишното, коремът внезапно стартира да боли, пред очите мръква, дишането се затруднява. Човек, който яде такава риба, лежи няколко дни; не може да става и дума да прави някаква работа.
Ето какво написа и сегашен яхтсмен, който в намерено море ял морски костур: „ Заразих се със сигуатера. Шести ден. Трудно е да държа ръцете си над клавиатурата. Както и да седнал съм в полу-вертикална позиция зад масата “.
Защо елементарната риба внезапно става толкоз отровна? Точният отговор на този въпрос беше открит относително неотдавна. Отровата беше открита в микроскопични едноклетъчни същества от типа Gambierdiscus toxicus. Те населяват повърхността на водата, като влизат в състава на планктона. Тяхната отрова – „ сигуатоксин “, е безвредна за рибата. Тя се разтваря в тялото й и се натрупва. Колкото по-дълго живее една риба, толкоз повече сигуатоксин се натрупва в нея. Затова, да вземем за пример, от баракудите за ястие стават единствено дребните риби. Тези, които са по-дълги от метър, се пускат назад в морето
Сигуатоксинът има още едно свойство, което беше намерено наскоро: доста по-силно визира хората, отслабени от дефицит на витамини. Ето за какво в предишното за моряците, които едвам през ХVІІІ век разкрили, че плодовете и зеленчуците обезпечават витамини, а преди този момент основната им храна била осолено месо и по този метод имунитетът им отслабвал, сигуатоксинът бил гибелен.
Така страхът от лов на риба в тропическите морета се запазил измежду мореплавателите в продължение на доста години.
–
