Когато бях на седем или осем, вкъщи имахме само няколко

Когато бях на седем или осем, у дома имахме единствено няколко плочи с детски приказки и Лили Иванова. Затова в никакъв случай няма да не помни първата чужбинска такава, която майка донесе след едно турне в Съединени американски щати през 1979 година Беше запис на лайв концерт на най-големите американски кънтри звезди от това време. Един от по-големите ми братовчеди, Валери, който се водеше най-отвореният в фамилията, тъй като знаеше британски и ходеше с същински дънки, а не с дънковите фалшификати, създавани в цех “Билияна ” Петрич, реши, че с изключение на да ми преведе заглавията на песните от албума, е значимо да ме просвети кой кой е на общата фотографията на обложката.

Този с дългата коса е Уили Нелсън, облеченият в черно е Джони Кеш, това е Доти Уест, а тази с тясната блузка и огромните бомби е Доли Партън. Вгледах се в симпатичното лице с тръпчинки и нежната като на порцеланова статуетка фигура, увенчана с корона от като че ли попила цялото слънце коса, и незабавно я харесах. А когато я чух да пее “Coat Оf Many Colors ”, звънливият й и чист като планински поток глас запълни останалата част от портрета, който се оформяше в детската ми главица при тази първа среща с Доли Партън.

40 години по-късно не преставам да съм й почитател, въпреки че с времето музикалните ми ползи ме водиха в напълно друга посока. Оказва се обаче, че да харесваш кънтри въобще не е належащо изискване, с цел да харесваш Доли. През 2022-а кънтри легендата публично влезе в Залата на славата на рокендрола, във връзка на което тя закачливо съобщи: “Е, допускам, че към този момент съм и рок звезда! ”

Но с изключение на звезда на сцената през последните шест десетилетия Доли Партън постоянно е била звезда в очите на един мъж – брачна половинка й Карл Томас Дийн, с който са дружно към този момент 58 години!

Малко хлапета демонстрират дързостта да изхвърчат от родното гнездо безусловно на другия ден след най-последния образователен ден. Но родената през 1946 година в барака на брега на река Литъл Пиджън в Тенеси Доли Ребека Партън го прави. 18-годишната госпожица събира дребното си багаж в два куфара и отпътува за Нашвил, столицата на кънтри музиката, с цел да се опитва в музикалния бизнес.

Наречете го орис или чиста случайност, обаче още през първия си ден в Нашвил Доли среща любовта – огромната и единствената. И то допустимо на най-необичайното място!

Когато 21-годишният Карл минава с пикапа си около една социална пералня, погледът му е притеглен от стройно миньонче с луксозни руси коси, събрани в кок. Не се сдържа и й подвиква през сваления прозорец. Успява да притегли вниманието на непознатата и незабавно я кани на среща. Тя хем отхвърлям, хем не напълно – споделя му, че на другия ден ще бъде бавачка на племенника си, само че няма нищо срещу, в случай че мине през тях, с цел да си поговорят.

Карл не пропуща нито един от идващите дни да прави компания на Доли, до момента в който те се занимава с детето. Понеже  момичето не смее да го пусне в къщата, с цел да не тръгнат клюки из квартала, двамата прекарват часове в диалози, седнали на верандата. Когато лелята си взима свободен ден от работа и освобождава Доли от отговорностите й, тя и Карл най-сетне имат опция да излязат на същинска среща.

Мятат се на пикапа и Карл я кара право в къщата на родителите си, с цел да им показа приятелката си, за която напълно съществено има намерение да се ожени. После я води на вечеря…  в драйв-ин заведение на “Макдоналдс ”.  Както Доли ще разбере в следствие, това не е някаква негова демонстрация на екстравагантност, нито пък на неприятен усет. Просто Карл избира да посещава единствено места, където се усеща комфортно, в свои води.

Въпреки че от компанията Combine Publishing, за чийто лейбъл Доли Партън е наета да написа песни, я поучават да изчака най-малко още година преди да се омъжи, надареното момиче е уверено, че когато си срещнал същинската обич, не би трябвало да я караш да чака. На 30 май 1966 година двамата с Карл си споделят “да ” в Ринголд, щата Джорджия на скромна гала, на която участва единствено майката на Доли.

“За сватбата мама ми уши дребна бяла рокля, тикна в едната ми ръка букетче цвета, а в другата – джобна Библия. Не желаех да се бракосъчетавам в кметството, тъй като нямаше да се усещам в действителност омъжена. Затова карахме, до момента в който не попаднахме на дребна баптиска църква. Отидохме при свещеник Дон Дювал и го попитахме ребром дали може да ни ожени незабавно. Той се съгласи. После си направихме няколко фотоси на стъпалата пред черквата. ”

Колкото и необичайно да звучи, макар огромната популярност и световна ангажираност на Партън, тя и брачният партньор й са се появявали дружно на аления килим един единствен път за целия си над половинвековен съюз! Това се случва през същата година, през която се женят. 20-годишната певица получава първата си премия за ария на годината за “Put It Off Until Tomorrow ”. Но след церемонията по връчването на премията и последвалата публична вечеря Карл дава да се разбере, че този вид прояви въобще не са му по усета.

“След вечерята, ” споделя Партън, “се качихме в колата си и потеглихме към къщи. По едно време Карл се извърна към мен и сподели: ”Доли, желая да имаш всичко, което пожелаеш, и триумфите ти ме вършат благополучен, обаче апелирам те, не ме карай да те съпровождам повторно на сходна тъпота! ”

Рече и отсече.

Само още един път лицето му ще се свърже с името на известната му брачна половинка и това е, когато се появява на обложката на четвъртия й албум, My Blue Ridge Mountain Boy, за която Карл театралничи, седнал върху дървени трупи в стила на мъжа на Марлборо – с карирана риза, дънки и ботуши на дървосекач.

През октомври 1973 година Доли Партън записва песента, която ще се снабди с иконичен статут и ще се трансформира в нейна запазена марка – “Джолийн ”. (За информация на по-младите ни читатели: Не, Майли Сайръс не е истинският реализатор на известното парче!)

Запитана дали има съответна преживелица, инспирирала написването на песента, в която лирическата героиня се моли на някоя си Джолийн да не й лишава обичания мъж, Партън споделя:

“Имаше една банкова касиерка, която доста си беше паднала по мъжа ми. На него му харесваше да върви тъкмо в тази банка, тъй като още при влизането, тя зарязваше всичко друго и го обсипваше с внимание. Аз пък на подбив се правех на ревностна и го закачах: “Да му се не види, доста постоянно почна да вървиш в банката! Не ми се има вяра да имаш чак толкоз пари. ”

Така й хрумва концепцията за тази безобидна песничка, която обаче хората са привикнали да възприемат като опасност за надали не кървава разпра сред две дами, борещи се за сърцето на един мъж.

Така се назовава песента, отдадена на Карл, която Партън включва в  албума си “Радостен звук ”, който е и саундтрак към музикалната комедия от 2012 година със същото заглавие. Във кино лентата самата тя влиза в ролята на вдовицата на диригента на църковния хор в дребен недодялан град, който е изправен пред угрозата да бъде разхлабен заради финансови проблеми.

“Искаше ми се да напиша хубава любовна ария, ” споделя певицата в изявление пред The Boot. “Във кино лентата Крис Кристоферсън играе мой брачен партньор и си помислих, че с цел да направя нещата по-реалистични и надлежно по-затрогващи, ще би трябвало да мисля за моя Карл, когато пиша музиката. Защото той е индивидът, който съм обичала през по-голямата част от съзнателния си живот и не преставам да обичам с цялото си сърце. ”

На 30 май 2016 година по случай 50-годишнината от брака си съпрузите вземат решение да възобновят брачните си клетви. За специфичния случай Доли се приготвя изключително усърдно: “Издокарах себе си и мъжа си в най-хубавите ни облекла. Той приличаше на холивудски артист. Направихме малко събиране вкъщи, на което бяхме поканили няколко родственици и фамилни другари. Нарочно не планирахме нищо грандиозно, тъй като не искахме да подвигаме доста звук към златната си женитба. ”

Заради специфичния случай Карл се взема решение на нещо извънредно нетипично за него и прави първото си обществено изказвания по отношение на тяхната връзка: “Когато видях Доли пред пералнята през оня ден, първата ми мисъл беше, че ще се оженя за това момиче. Втората ми мисъл беше: Леле, какъв брой е хубава! Това беше моментът, в който животът ми стартира и не бих заменил последните 50 години от него за нищо на света. ”

Н

Заради затворения си темперамент и отвращение да се появява на обществени места, нито пък в обществените медии в компанията на жена си, години наред Карл е бил обект на всевъзможни фантастични спекулации – като се стартира от това, че с Доли са във мним отворен брак и се стигне до неуместната доктрина, че подобен човек въобще не съществува. Певицата обаче е привикнала и не се вълнува въобще какво хората мислят за брака й. “Карл е спокоен, въздържан и не изключително разговорлив човек.

Още от началото на връзката ни той си направи добре сметката, че в случай че един път разреши на другите да пристъпят в персоналното му пространство, това ще постави завършек на анонимността му. И беше прав. Аз постоянно съм уважавала неговото решение и съм се опитвала, доколкото мога, да го държа настрана от светлините на прожекторите. Още преди години той ми съобщи: “Не избрах този живот. Ти го избра. А аз избрах теб. Но можем да намерим междинен вид – хем да сме дружно, хем всеки в своя личен свят. ” Направихме го. И ни се получи.

Забележка под линия: Карл Томас Дийн в никакъв случай не е бил просто брачен партньор на жена си. Още в ранната си младост съумява да си построи име на сполучлив предприемач и макар че към този момент е пенсионер, компанията му за асфалтиране продължава да му носи огромни годишни приходи. Макар че спрямо 500-те милиона чиста стойност на активите на брачната половинка му, неговите 20 милиона наподобяват просто като пари за баничка.

През юли 2021-а Доли Партън качва видео в Инстаграм, с което поздравява брачна половинка си по случай рождения му ден, без да подозира, че то ще стане вайръл. Но няма и по какъв начин да бъде иначе, тъй като тогава 75-годишната певица взема решение да насочи поздрава си, облечена като зайче на Playboy, което има много  за проявление!

Във видеото Доли изяснява избора си на костюм, правейки историческа отпратка към 1978-a – годината, в която театралничи като палаво зайче на корицата на иконичното списание.  “Понеже знам, че тази корица му е обичана, по тази причина ми се искаше да го развеселявам за рождения му ден, обличайки се по същия метод както тогава, “ споделя Доли. “Даже след 57 години дружно той към момента счита, че съм готино гадже и в този момент, като ме види по този начин, уповавам се, че няма да се отметне от думите си. ” Сигурна съм обаче, че освен Карл, само че и никой с мозъка си не би споделил “не ” на такова “зайче ”. Макар и от дълго време към този момент в менопаузата.

Доли Партън и Карл Дийн нямат деца. Но този факт в никакъв случай не е бил мотив за терзания или драма в фамилията им. “Господ си знае работата, ” обича да споделя Доли. “Винаги съм мислела, че това е неговият специфичен проект за мен – да нямам лични деца, само че за сметка на това всички непознати деца да бъдат като мои. Така и стана. ”