Аз съм духовен, а не религиозен
Когато бях дете, постоянно ходех на черква. Винаги ходех на черква със фамилията, само че не мисля, че църквата в действителност ме научи на нещо.
След това, когато навърших 8 години, разбрах, че татко ми спря да върви на черква. По това време майка ми стартира да разреша на мен и брат ми сами да решим желаеме ли да се молим в църквата. Позволи ни да си изберем по какъв начин да показваме своята религия.
Започнах да се боря с моята религия, когато вуйна ми умря, откакто преди малко бях навършил 12. Обвинявах за това Бога, който умъртви най-хубавия човек, който познавах. Този яд се връща към мен дори и в този момент от време на време.
Тогава поместих религията в най-отдалечените кътчета на съзнанието си. Едва когато започнах да пиша и проучвам музиката, която чувам, обърнах внимание на строфа, в която се споделяше: „ Аз съм нравствен, а не набожен “. Това имаше подобен смисъл за мен!
Започнах да уча смисъла на тази фраза толкоз, колкото мога. В хода на моите проучвания разбрах, че в предишното тези два термина са имали еднакъв смисъл и едвам неотдавна са почнали да значат две разнообразни неща. Духовността през днешния ден се счита за нещо, което е единствено част от живота на индивида. Духовността се концентрира върху грижата за разсъдъка, тялото и душата.
Когато научих повече за духовността, то повтори това, което постоянно съм чувствал. Да бъда към хора, чиито души излъчват светлина и топлота, ме караше да се усещам добре.
Тогава прозрях, че имам потребността да диря нечия аура. Това е просто концентрацията на индивида, който познавате, и опцията да видите светлината, която той излъчва.
Това е светлината на Слънцето!
За две десетилетия, които прекарах на тази планета, разбрах, че живеем в общество, формирани от нюанси на сивото. Всеки би трябвало да има свободата да дава публичност на мислите си.
Сега, когато мисля за вуйна си, разбирам, че са я повикали на място, което се е нуждаело от нейната светлина повече, в сравнение с се нуждая аз. Вече се усещам пълностоен.
Виждам я като слънчева светлина в полумрачен ден, виждам я, когато си пия кафето, когато песента, която желая да чуя, ненадейно се включи отнякъде, виждам я, когато съм благополучен и всякога, когато ми е тъжно.
Небето може да бъде покрито с облаци, само че това не значи, че би трябвало да спрем да гледаме към слънцето!
