И Бог създаде котката
Когато Бог основал света, решил да постави животни в него и решил да даде на всяко животно това, което то изиска. И по този начин, наредили се зверове и птици на дълга опашка пред Божия трон, а котката тихомълком отишла в края на опашката.
На слона и мечката Бог дал мощ, на заека и сърната - експедитивност, на бухала - способността да вижда през нощта, на птиците и пеперудите - хубост, на лисицата - ловкост, на маймуната - просветеност, на кучето - преданост, на лъва - храброст, на видрата - палавост. Такива неща желали животните от Бог. Най-после Той стигнал до края на опашката, а там седяла дребната котка и чакала търпеливо.
" А ТИ, какво ще поискаш? " попитал Бог котката. Тя свила непретенциозно плещи: " О, каквото е останало. Нямам искания. "
" Но аз съм Бог. Имам останало от всичко. "
" Тогава ще взема по малко от всичко, апелирам ", споделила котката.
Бог се засмял откровено на умното малко животно и дал на котката всичко, което поискала, добавил прелест и грациозност и особено и единствено за нея - нежно мъркане, което щяло постоянно да притегля хората и да й обезпечава топъл и комфортен дом.
Взел й единствено подправената невзискателност.
