Музикални хроники: Как Би Би Кинг си рискува живота, за да спаси китарата си и я кръсти Люсил
Когато блус легендата Би Би Кинг стъпваше на сцената, публиката постоянно се оказваше хипнотизирана от дълбочината и емоционалността на музиката, която той създаваше като същински китарен гуру от най-голям сан.
Би Би Кинг беше най-влиятелният блус китарист от своето потомство и сподели неповторимо дългоденствие, като сред първата и последната от 15-те му награди „ Грами “ имаше съвсем 40 година разстояние (1969 и 2008).
Музикантът, който умря преди пет години, употребява редица китари в кариерата си (повечето от които бяха Gibson, модел ES-355) – само че без значение по какъв начин се различаваха те, Кинг им даваше едно и също име, произлязло от случай, който го среща очи в очи със гибелта още на млади години.
Случката е от 1949 година, когато Би Би Кинг (чието рождено име е Райли Би Кинг) още е на 24 година и неотдавна е издал първите си записи.
През зимата той отива да свири в танцова зала в Туист, Арканзас. Тъй като там е много студено, уредниците палят варел, цялостен до половината с керосин, с цел да затоплят помещението. Китаристът споделя, че рисковата процедура е нормална за интервала, само че тъкмо в онази нощ се случва най-лошият вероятен сюжет.
„ Изглеждаше като огнена река и всички се затичаха към вратата, в това число и моя благосклонност “, спомня си американецът. „ Но когато излязох се сетих, че съм си оставил китарата вътре. Върнах се за нея. Беше дървена постройка и гореше толкоз бързо, че като си взех китарата, стартира да пропада към мен. “
Би Би Кинг едвам не изгаря в пламъците, с цел да избави китарата. По-късно се оказва, че двама души са умряли в резултат на случая, а Кинг научава и че свадата сред мъжете е почнала поради жена на име Люсил.
„ Така и не се срещнах с дамата, само че научих по какъв начин се споделя.
Традицията се резервира и при идващите принадлежности на Би Би Кинг. Накрая от паметната марка Gibson създават специфична китара в колаборация с него, публично наречена „ Люсил “. Тя още веднъж е от полуакустичен вид и е основана на модела ES-355. През годините се появява и модел „ Супер Люсил “, както и нова версия особено за 80-ия празник на легендата, на която той свири сред 2005 и 2009 година, когато тя е открадната.
Връзката на Би Би Кинг с името не завършва до такава степен. През 1968 година музикантът кръщава 15-ия си студиен албум Lucille, а титулната ария е 10-минутен роман за неговата китара и за цялата му обич към музиката.
Текстът споделя по какъв начин той е „ срещнал “ Люсил, по какъв начин тя го е избавила в редица обстановки и го е направила прочут.
„ Звукът, който чувате, е от китарата на име Люсил / Луд съм по нея / Тя ме измъкна от плантациите и можем да кажем, че ми донесе славата “, гласи началото на лириките.
Именно на църковните служби там момчето се възпламенява по музиката. Един духовник му демонстрира първите акомпанименти на китара и по този начин предопределя бъдещето му.
В рамките на година обаче Би Би Кинг губи първо майка си (починала едвам на 25 г.), а след това и баба си и още 10-годишен е заставен да се грижи самичък за себе си. Две години по-късно купува първата си китара за 15 $ – това е размерът на цялата му месечна заплата и той я изкарва като домакински лакей на притежателя на плантацията.
Когато става на 13, момчето отива за малко при татко си и новото му семейство в Лексингтън, само че единствено половин година по-късно още веднъж взема решение да търси шанса си самичък.
Започва работа в друга ферма, първо като събирач на памук, а по-късно и като тракторист, само че не изоставя музиката.
В песента Lucille Би Би Кинг споделя по какъв начин обичаната китара е избавила живота му два или три пъти – като с изключение на пожара в Арканзас, напомня и авто случай, когато колата му се обръща, само че китарата някак поема тежестта на удара вместо него самия.
Както гласи нейната специфична ария: „ Понякога като съм печален, като че ли Люсил ми оказва помощ и зове името ми… Когато нещата вървят зле, постоянно мога да разгадавам на Люсил “.
