Почитаме Св. преподобномъченик Онуфрий
Когато бил към този момент на 17 години, един път родителите му го санкционирали за някакво немирничество, и той от безгрижно самолюбие декларирал в наличието на турци, че ще одобри мохамеданската религия. В сходни случаи турците незабавно правили над далия такова заричане обреда на мохамеданското обрезание. За да не станело това, родителите му най-вероятно го изпратили в Троянския манастир „ Успение Богородично “. Запазило се е поверие, че преподобномъченик Онуфрий там е почнал монашеския си живот и е приел монашеско подстрижение с името Манасий.
Известно време Манасий прекарал в Хилендарския манастир, където бил ръкоположен за дякон. По-късно той напуща Хилендар и отива в Предтеченския скит при тамошния свещеник Никифор с молба — да го приготви страдалчески героизъм. В продължение на четири месеца той се подготвял интензивно под управлението на Никифор. След като старецът Никифор го подготвил за идния страдалчески героизъм, той го подстригал във велика схима с името Онуфрий и го отправил на остров Хиос.
На о. Хиос св. Онуфрий живял една неделя в пост и молитва, до момента в който в петък — деня на Христовите премеждия — се явил, облечен в турски облекла пред съдията, намерено похулил Мохамед и захвърлил на земята зелената чалма от главата си. Увещавали го да се извини, само че той изрично отказал. Хвърлили го в тюрма, мъчили го и в същия ден го осъдили на гибел. На 4 януари 1818 година на самия морски бряг му отсекли главата и хвърлили в морето тялото му дружно с пролятата кръв, с цел да не могат християните да вземат за свое снизхождение никаква частица-светиня от преподобномъченика. Преди кончината му някои го запитали за името и за родината му. Преподобномъченикът дал отговор, че се назовава Матей и е от Велико Търново. По този метод той желал да резервира Света гора Атонска и своя манастир от неприятности от страна на турците. Гърците от Атон скоро след мъченическата му гибел го канонизирали и съставили житие и работа в негова чест.
В някои църковни календари св. Онуфрий Габровски попада под първото си монашеско име св. Манасий Габровски.
През 20-те години на XIX век архимандрит Йосиф Соколски посещава Света гора. След като се завръща, донася със себе си ръкописа на „ Габровски алманах “, в който е разказано житието на св. мъч. Онуфрий Габровски. То е било преписано от габровеца Петко х. Манафов.
През 1903 година Васил Карагьозов е на поклонение в манастира „ Св.вмч. Георги Зограф “ на Атон. От там донася житието и литургията на Св. Онуфри Габровски и ги подарява на Габровския девически манастир „ Св. Благовещение “. Както самичък написа във вестник „ Търновски епархийски новини “ е измолил „ да се загатва всеки път на отпуст черква името на Габровския светия “.
Източник: Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Известно време Манасий прекарал в Хилендарския манастир, където бил ръкоположен за дякон. По-късно той напуща Хилендар и отива в Предтеченския скит при тамошния свещеник Никифор с молба — да го приготви страдалчески героизъм. В продължение на четири месеца той се подготвял интензивно под управлението на Никифор. След като старецът Никифор го подготвил за идния страдалчески героизъм, той го подстригал във велика схима с името Онуфрий и го отправил на остров Хиос.
На о. Хиос св. Онуфрий живял една неделя в пост и молитва, до момента в който в петък — деня на Христовите премеждия — се явил, облечен в турски облекла пред съдията, намерено похулил Мохамед и захвърлил на земята зелената чалма от главата си. Увещавали го да се извини, само че той изрично отказал. Хвърлили го в тюрма, мъчили го и в същия ден го осъдили на гибел. На 4 януари 1818 година на самия морски бряг му отсекли главата и хвърлили в морето тялото му дружно с пролятата кръв, с цел да не могат християните да вземат за свое снизхождение никаква частица-светиня от преподобномъченика. Преди кончината му някои го запитали за името и за родината му. Преподобномъченикът дал отговор, че се назовава Матей и е от Велико Търново. По този метод той желал да резервира Света гора Атонска и своя манастир от неприятности от страна на турците. Гърците от Атон скоро след мъченическата му гибел го канонизирали и съставили житие и работа в негова чест.
В някои църковни календари св. Онуфрий Габровски попада под първото си монашеско име св. Манасий Габровски.
През 20-те години на XIX век архимандрит Йосиф Соколски посещава Света гора. След като се завръща, донася със себе си ръкописа на „ Габровски алманах “, в който е разказано житието на св. мъч. Онуфрий Габровски. То е било преписано от габровеца Петко х. Манафов.
През 1903 година Васил Карагьозов е на поклонение в манастира „ Св.вмч. Георги Зограф “ на Атон. От там донася житието и литургията на Св. Онуфри Габровски и ги подарява на Габровския девически манастир „ Св. Благовещение “. Както самичък написа във вестник „ Търновски епархийски новини “ е измолил „ да се загатва всеки път на отпуст черква името на Габровския светия “.
Източник: Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ