Вместо America first! - Buy American! Има ли външнополитическа доктрина Байдън?
Когато Байдън завоюва президентските избори, светът си отдъхна. Американската народна власт бе избавена от автократичните пристрастености на Тръмп. Партньорите на Съединени американски щати взеха решение, че светът се завръща към status quo ante - към познатата и предвидима обстановка от епохата преди ръководството на Тръмп. И по време на изборната акция, и в първите месеци от мандата си, Джо Байдън не пропусна опция да провокира точно такова усещане. Съюзниците повярваха. Успокоиха се. Сметнаха, че Байдън е предвидим, тъй като има дълго политическо минало. Той въпреки всичко е президентът с най-дълга политическа кариера в историята на Съединени американски щати - над четиресет години. Четиресет години, които документират метод на мислене, душeвност и правила на 46-ия президент. Некоординираното със съдружниците евакуиране от Афганистан обаче провокира отрезвяване. Съюзниците разпознаха граници на предвидимост и праволинейност, която толкоз мощно желаеха.
Това стимулира политици и анализатори да се разделят с повърхностни вярвания. Накара ги да се вгледат по задълбочено в политиките на Байдън. В края на първата година от ръководството му можем към този момент да се запитаме: има ли външнополитическа теория Байдън? Ако има, какви са характерностите ѝ, които ще диктуват през идващите три години отношението на хегемона към страните по света. Когато американската политология приказва за доктрини, схваща външнополитически стратегически правила, изведени в три стъпки:
Кои са главните рискове пред ползите на Съединени американски щати? Какви цели са нужни за справяне с тях? Как да се реализиран задачите с лимитираните налични средства?
В исторически проект няколко са външнополитическите доктрини, съдействали за имперския напредък на Съединени американски щати. През 1823 година президентът Джеймс Монро прокламира значима теория, която от тук насетне историците назовават Доктрината Монро. Тя гласи: Америка на американците! Европейските велики сили са призовани да не се месят в делата на Американския континент. Има се поради както Северна, по този начин и Южна Америка. Съединени американски щати стартира да смята Южна Америка за зона на лично въздействие. През 1904 година президентът Теодор Рузвелт уголемява Доктрината Монро, като декларира, че на Американския континент Съединени американски щати поемат ролята на " интернационален служител на реда ". Следват редица военни интервенции в Южна Америка. Чрез тях Съединени американски щати вземат участие в разпределението на света сред колониалните сили. Външнополитическата теория на президента Удроу Уилсън си слага амбициозна цел. Първата Световна война би трябвало да е " война за попречване на всички бъдещи войни ". Ролята на Съединени американски щати като интернационален служител на реда се затвърждава. Дългосрочни правила във външната политика стават разпространяването на народна власт и капитализъм, както и подготвеност за изпращане на военна мощ във всяка точка на света. С оповестената през 1947 година теория Труман стартира Студената война. Целта ѝ е въздържане на Съветския съюз и разпространяването на комунизма по света. Доктрината на президента Рейгън, встъпил в служба през 1981 година, афишира Съюз на съветските социалистически републики за evil empire (империя на злото). Тя радикализира доктрината Труман за продобиване на Студената война. Въоръжени групи в Африка, Азия и Латинска Америка получават американска поддръжка, с цел да смъкват държавни управления, близки до Съветския съюз. При доктрината Клинтън, управлявал от 1993 година до 2001 година, Съединени американски щати дефинитивно смятат себе си за хегемон и служител на реда на света - търпят обаче неуспех в Сомалия. След атентатите от 11.09.2001 година доктрината на Буш младши прогласява Иран, Ирак и Северна Корея за Ос на злото (Axis of Evil). Започва War on Terror/ " Войната против тероризма ". Девизът ѝ е: " който не е с нас, е против нас ". По време на доктрината Тръмп (2016 - 2020 г.), символизирана от девиза America First!/ " Америка преди всичко! ", Съединени американски щати загърбват заложени от самите тях правила. Отстъпват от поети интернационалните обещания. Напускат редица интернационалните контракти. Налага се нов жанр за взимане на външнополитически решения, който не включва съдружниците и пренебрегва ползите им.
Байдън е американският президент с най-дълъг опит в региона на външната политика, само че до в този момент няма ясно разпознаваема теория. В изявленията си президентът постоянно приказва за битка сред политическите системи - демокрации против автокрации. За това по какъв начин западната народна власт би трябвало да потвърди превъзходството си пред автокрацията - най-много пред високотехнологичния автократизъм на Китай. Нерядко употребява и топоса foreign policy for the middle class/ " политика в името на междинната класа ", каквото и да значи това. Той дава обещание да приключи forever wars/ " безконечните войни ", и в действителност изтегли армията от Афганистан. Войната обаче за него продължава да бъде законна политическа алтернатива. Не я смята за морално укорима, в случай че пази ползите на Съединени американски щати, тяхната сигурност и интернационално добро име.
Байдън се вписва в визиите за имперски политик. Отношението му към започвани от Съединени американски щати в предишното войни е показателно. Проличава променчивост. Като 32 годишен сенатор през 1975 година предлага Съединени американски щати да се изтеглят Виетнам, тъй като смята, че войната към този момент не може да бъде извоювана. Подобни са евентуално съображенията му през днешния ден в Афганистан. Байдън поддържа обаче войната, която президентът Буш старши води при започване на 90-те в Ирак против Садам Хюсеин. Войната на Клинтън в Югославия е подкрепена от него безусловно. През 2003 година поддържа и втората война против Ирак - този път на Буш младши. Обявява се и за последовател на противоречивия Patriot act, прокаран от президента Буш след атентатите от 2001 година Този закон дава невиждана опция на американското държавно управление да шпионира свои и непознати жители, като съперниците му смятат, че нарушава американската конституция. Създава се и екстериториалният затвор " Гуантанамо бей ", в който обвинените могат да бъдат арестувани без съд и присъда, а човешките им права не са обезпечени. Както се вижда, в държанието на Байдън при значими външнополитически решения от предишното не прозира необикновен идеализъм или непреодолими морални угризения. По-скоро се откроява метод на мислене, характерен за политик-реалист от вида Хенри Кисинджър.
Всъщност мълчешком America First!/ " Америка преди всичко! " продължава да важи и при Байдън. Митата, които наложи Тръмп върху европейска стомана и алуминий, след промяната на властта не са анулирани. Вярно е, че Байдън и администрацията му обществено избират лозунга Buy American!, който в действителност не е фиктивен от тях, а е бил в приложимост и при предходни президенти. Така или другояче доверието на съдружниците в Съединени американски щати, което Тръмп похаби, наподобява трайно проиграно. Дори Байдън да обещае нещо, даже да съблюдава стихотворец ангажимент, няма гаранция, че след края на мандата му Тръмп или някой като него няма да го анулира. Германия намерено приказва, че към този момент не може да разчита на Съединени американски щати като поръчител за сигурността си, както е привикнала да го прави в предишното. Франция, която неотдавна при основаването на англосаксонския боен съюз AUKUS със съдействието на Байдън бе отстранена от договорка за доставка на подводници на стойност до над 50 мрд. Щатски долар, стана гневен покровител на европейския суверенитет.
Не бива да забравяме, че външната политика е отражение на вътрешното положение на страната. Ако Байдън в действителност желае американската народна власт да надделее в оповестената от него междусистемна студена война с Китай, би трябвало да реши тежки структурни проблеми на американското общество. Съединени американски щати продължава да е страната в Г7 с най-голям Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, само че благосъстоянието е и най-неравномерно разпределено. След финансовата рецесия от 2008 година единствено 5-те % най-заможни американци са съумели да усилят положението си. Всички други жители на Съединени американски щати са отчели застоялост или загуба. Доходите и притежанията на американците се разминават и по породист симптом. Статистиката сочи, че хора, които не принадлежат към бялата раса имат междинен приход, равняващ се на единствено 61% от междинния за белите. Въпреки благосъстоянието на Съединени американски щати долната класа страда от всеобща беднотия. Ковид рецесията дотолкоз сви бюджетите на доста семейства в тази каста, че постоянно даже не стигат средства за покупка на храна. Когато заради пандемията бяха затворени учебни заведения, значително деца останаха без топла храна, до която имаха достъп единствено в учебно заведение.
Рейтингът на Байдън сега е на най-ниското си ниво от встъпване в служба - единствено 42%. Наближават междинните избори в Съединени американски щати (midterm election), които демократите се чака да изгубят. Това обаче е по-скоро типично за партия във властта. Байдън загуби огромна част от доверието на американците, тъй като не извърши обещанието си да победи Коронавирус, както и не овладя високата инфлация. Президентът се пробва възвърне доверие с колосални стратегии за вложения в инфраструктура. Обещава, че те ще подсигурят задоволително работни места и за хора без университетско обучение. Наблюдателите са по-скоро скептични, че резултатът за междинната и долната класа ще е толкоз осезателен.
При Байдън Съединени американски щати пренасочват военните си запаси от Близкия Изток към Индо-Тихоокеанския район. Готвят се за дълготрайно опълчване с Китай. Срещата на върха с китайския водач Си Дзин Пин, която неотдавна се организира посредством видеовръзка, остана без особени резултати. По апелите на Байдън за отбрана на американската индустрия и търговия от неприемливи практики на Китай, няма забележими съглашения. Въпреки това президентът продължава да назовава сдържането на Китай външна политика в полза на междинната класа. Тя е очевидно уталитаристична, а не толкоз основана на полезности.
Малки страни като нашата и да желаят нямат средства за осъществяване на изцяло независима и самостоятелна външна политика. Доктрините на великите сили и участието в стратегически съюзи постановат ограничавания. Важно обаче е на външнополитическото шахматното поле да изиграем ходовете си по този начин, че националният интерес да пострада допустимо минимум. Сервилност към стратегическия сътрудник Съединени американски щати и неговата външнополитическа теория не постоянно е печеливша тактика. Както и самолишаването от други, предлагащи се варианти. А че макар нерядко преднамерено поднесения поток от информация, обществеността е все по-наясно с това, демонстрира изборната загуба на Демократична България. Партията се спъна и във вътрешнопартийния си нрав на всеотдайна американофилия и натрапчива русофобия, застинал някъде в 80-те...
Това стимулира политици и анализатори да се разделят с повърхностни вярвания. Накара ги да се вгледат по задълбочено в политиките на Байдън. В края на първата година от ръководството му можем към този момент да се запитаме: има ли външнополитическа теория Байдън? Ако има, какви са характерностите ѝ, които ще диктуват през идващите три години отношението на хегемона към страните по света. Когато американската политология приказва за доктрини, схваща външнополитически стратегически правила, изведени в три стъпки:
Кои са главните рискове пред ползите на Съединени американски щати? Какви цели са нужни за справяне с тях? Как да се реализиран задачите с лимитираните налични средства?
В исторически проект няколко са външнополитическите доктрини, съдействали за имперския напредък на Съединени американски щати. През 1823 година президентът Джеймс Монро прокламира значима теория, която от тук насетне историците назовават Доктрината Монро. Тя гласи: Америка на американците! Европейските велики сили са призовани да не се месят в делата на Американския континент. Има се поради както Северна, по този начин и Южна Америка. Съединени американски щати стартира да смята Южна Америка за зона на лично въздействие. През 1904 година президентът Теодор Рузвелт уголемява Доктрината Монро, като декларира, че на Американския континент Съединени американски щати поемат ролята на " интернационален служител на реда ". Следват редица военни интервенции в Южна Америка. Чрез тях Съединени американски щати вземат участие в разпределението на света сред колониалните сили. Външнополитическата теория на президента Удроу Уилсън си слага амбициозна цел. Първата Световна война би трябвало да е " война за попречване на всички бъдещи войни ". Ролята на Съединени американски щати като интернационален служител на реда се затвърждава. Дългосрочни правила във външната политика стават разпространяването на народна власт и капитализъм, както и подготвеност за изпращане на военна мощ във всяка точка на света. С оповестената през 1947 година теория Труман стартира Студената война. Целта ѝ е въздържане на Съветския съюз и разпространяването на комунизма по света. Доктрината на президента Рейгън, встъпил в служба през 1981 година, афишира Съюз на съветските социалистически републики за evil empire (империя на злото). Тя радикализира доктрината Труман за продобиване на Студената война. Въоръжени групи в Африка, Азия и Латинска Америка получават американска поддръжка, с цел да смъкват държавни управления, близки до Съветския съюз. При доктрината Клинтън, управлявал от 1993 година до 2001 година, Съединени американски щати дефинитивно смятат себе си за хегемон и служител на реда на света - търпят обаче неуспех в Сомалия. След атентатите от 11.09.2001 година доктрината на Буш младши прогласява Иран, Ирак и Северна Корея за Ос на злото (Axis of Evil). Започва War on Terror/ " Войната против тероризма ". Девизът ѝ е: " който не е с нас, е против нас ". По време на доктрината Тръмп (2016 - 2020 г.), символизирана от девиза America First!/ " Америка преди всичко! ", Съединени американски щати загърбват заложени от самите тях правила. Отстъпват от поети интернационалните обещания. Напускат редица интернационалните контракти. Налага се нов жанр за взимане на външнополитически решения, който не включва съдружниците и пренебрегва ползите им.
Байдън е американският президент с най-дълъг опит в региона на външната политика, само че до в този момент няма ясно разпознаваема теория. В изявленията си президентът постоянно приказва за битка сред политическите системи - демокрации против автокрации. За това по какъв начин западната народна власт би трябвало да потвърди превъзходството си пред автокрацията - най-много пред високотехнологичния автократизъм на Китай. Нерядко употребява и топоса foreign policy for the middle class/ " политика в името на междинната класа ", каквото и да значи това. Той дава обещание да приключи forever wars/ " безконечните войни ", и в действителност изтегли армията от Афганистан. Войната обаче за него продължава да бъде законна политическа алтернатива. Не я смята за морално укорима, в случай че пази ползите на Съединени американски щати, тяхната сигурност и интернационално добро име.
Байдън се вписва в визиите за имперски политик. Отношението му към започвани от Съединени американски щати в предишното войни е показателно. Проличава променчивост. Като 32 годишен сенатор през 1975 година предлага Съединени американски щати да се изтеглят Виетнам, тъй като смята, че войната към този момент не може да бъде извоювана. Подобни са евентуално съображенията му през днешния ден в Афганистан. Байдън поддържа обаче войната, която президентът Буш старши води при започване на 90-те в Ирак против Садам Хюсеин. Войната на Клинтън в Югославия е подкрепена от него безусловно. През 2003 година поддържа и втората война против Ирак - този път на Буш младши. Обявява се и за последовател на противоречивия Patriot act, прокаран от президента Буш след атентатите от 2001 година Този закон дава невиждана опция на американското държавно управление да шпионира свои и непознати жители, като съперниците му смятат, че нарушава американската конституция. Създава се и екстериториалният затвор " Гуантанамо бей ", в който обвинените могат да бъдат арестувани без съд и присъда, а човешките им права не са обезпечени. Както се вижда, в държанието на Байдън при значими външнополитически решения от предишното не прозира необикновен идеализъм или непреодолими морални угризения. По-скоро се откроява метод на мислене, характерен за политик-реалист от вида Хенри Кисинджър.
Всъщност мълчешком America First!/ " Америка преди всичко! " продължава да важи и при Байдън. Митата, които наложи Тръмп върху европейска стомана и алуминий, след промяната на властта не са анулирани. Вярно е, че Байдън и администрацията му обществено избират лозунга Buy American!, който в действителност не е фиктивен от тях, а е бил в приложимост и при предходни президенти. Така или другояче доверието на съдружниците в Съединени американски щати, което Тръмп похаби, наподобява трайно проиграно. Дори Байдън да обещае нещо, даже да съблюдава стихотворец ангажимент, няма гаранция, че след края на мандата му Тръмп или някой като него няма да го анулира. Германия намерено приказва, че към този момент не може да разчита на Съединени американски щати като поръчител за сигурността си, както е привикнала да го прави в предишното. Франция, която неотдавна при основаването на англосаксонския боен съюз AUKUS със съдействието на Байдън бе отстранена от договорка за доставка на подводници на стойност до над 50 мрд. Щатски долар, стана гневен покровител на европейския суверенитет.
Не бива да забравяме, че външната политика е отражение на вътрешното положение на страната. Ако Байдън в действителност желае американската народна власт да надделее в оповестената от него междусистемна студена война с Китай, би трябвало да реши тежки структурни проблеми на американското общество. Съединени американски щати продължава да е страната в Г7 с най-голям Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, само че благосъстоянието е и най-неравномерно разпределено. След финансовата рецесия от 2008 година единствено 5-те % най-заможни американци са съумели да усилят положението си. Всички други жители на Съединени американски щати са отчели застоялост или загуба. Доходите и притежанията на американците се разминават и по породист симптом. Статистиката сочи, че хора, които не принадлежат към бялата раса имат междинен приход, равняващ се на единствено 61% от междинния за белите. Въпреки благосъстоянието на Съединени американски щати долната класа страда от всеобща беднотия. Ковид рецесията дотолкоз сви бюджетите на доста семейства в тази каста, че постоянно даже не стигат средства за покупка на храна. Когато заради пандемията бяха затворени учебни заведения, значително деца останаха без топла храна, до която имаха достъп единствено в учебно заведение.
Рейтингът на Байдън сега е на най-ниското си ниво от встъпване в служба - единствено 42%. Наближават междинните избори в Съединени американски щати (midterm election), които демократите се чака да изгубят. Това обаче е по-скоро типично за партия във властта. Байдън загуби огромна част от доверието на американците, тъй като не извърши обещанието си да победи Коронавирус, както и не овладя високата инфлация. Президентът се пробва възвърне доверие с колосални стратегии за вложения в инфраструктура. Обещава, че те ще подсигурят задоволително работни места и за хора без университетско обучение. Наблюдателите са по-скоро скептични, че резултатът за междинната и долната класа ще е толкоз осезателен.
При Байдън Съединени американски щати пренасочват военните си запаси от Близкия Изток към Индо-Тихоокеанския район. Готвят се за дълготрайно опълчване с Китай. Срещата на върха с китайския водач Си Дзин Пин, която неотдавна се организира посредством видеовръзка, остана без особени резултати. По апелите на Байдън за отбрана на американската индустрия и търговия от неприемливи практики на Китай, няма забележими съглашения. Въпреки това президентът продължава да назовава сдържането на Китай външна политика в полза на междинната класа. Тя е очевидно уталитаристична, а не толкоз основана на полезности.
Малки страни като нашата и да желаят нямат средства за осъществяване на изцяло независима и самостоятелна външна политика. Доктрините на великите сили и участието в стратегически съюзи постановат ограничавания. Важно обаче е на външнополитическото шахматното поле да изиграем ходовете си по този начин, че националният интерес да пострада допустимо минимум. Сервилност към стратегическия сътрудник Съединени американски щати и неговата външнополитическа теория не постоянно е печеливша тактика. Както и самолишаването от други, предлагащи се варианти. А че макар нерядко преднамерено поднесения поток от информация, обществеността е все по-наясно с това, демонстрира изборната загуба на Демократична България. Партията се спъна и във вътрешнопартийния си нрав на всеотдайна американофилия и натрапчива русофобия, застинал някъде в 80-те...
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ