Веселият план за завръщане на емигрантите
Когато 30 години след огромното преселение на народите страната реши да връща емигранти, сериозността на желанието наподобява прекомерно занимателно. Принципът е: дават обещание се избрани обществени пакети, които включват - помощ при наема, безвъзмезден градски превоз и детегледачки за фамилиите. Стотина лв. за това и стотина лв. за това, в първите значими месеци, в които българите в чужбина да се порадват на козметична обществена грижа, която дефинитивно да ги убеди, че, както гласи една реклама, има доста хубави неща по света, само че по-хубаво от нашето няма.
Трудно може да се обходи огромния чертеж на парадокса, на който тази геометрична фигура изпъква и впечатлява с гротескната си доверчивост. Но да пробваме да прегледаме всичките й тъпи ъгли.
1) Действително ли някой мисли, че разминаванията сред опциите за кариера (тъй като таман този вид хора са задачата на " завръщането " - млади, надарени, получили обучение в непознати университети) би могло да се компенсира с 2-3 обществени бонусчета? Нека си представим таман приключил магистратура студент в Западна Европа, вложил 4-5 години в не на ниска цена обучение, в който фамилията, а и самият той, са вложили значително. В един миг този студент, чудейки се накъде да продължи, ненадейно схваща, че ще се вози в метрото гратис и ще му додадат някакви пари за наема за някой различен месец. Изведнъж, макар, че е прекарал 4-5 години на открито, задоволително отракан е в непознат език, минал е първите равнища на интеграцията, които са така и така най-трудните и към този момент е прекомерно добре осведомен със сериозните разлики в кариерни благоприятни условия, заплати, обществена система: та внезапно този студент се плясва по челото, две-три бонусчета от общественото министерство препрограмират съзнанието му и той просто хваща първият аероплан, с цел да се завърне удовлетворен, че ще пипне въпросните бонусчета. Процесът по приключването на мозъци наподобява, мисли се в общественото министерство, може да приласкае мозъците на изтеклите с сходна мярка и те, един път изтекли, да потекат назад към родината, която яката се е погрижила за тях.
2) След 30 годишна сеч и два милиона и половина българи зад граница на държавните институции най-накрая това стартира да им прави усещане, когато към този момент се раждат второ, че и трето потомство българи в чужбина освен това сносно интегрирани. Черната емиграция от 90`те и къртовското гастербайтерство стартира да дава плодове и тези, които Прехода опустоши в чужбина, както и децата им, имат задоволително насъбран капитал - както стопански, както и капитал на недоверието към личната им страна, с цел да зачеркнат личните си биографии, добити шансове и да се върнат назад.
3) Да не приказваме, че е допустимо, макар бонусите, хората зад граница инцидентно въпреки всичко да се уведомили за синхронното плуване сред асоциацията на индустриалния капитал и министерствата, която в натиска си наподобява много по-солидна от синдикатите и драговолно манифестира глада си за евтина работна ръка, която на всичкото от горната страна последователно да губи разнообразни безспорни обществени, хм, даже не могат да се нарекат привилегии, като да кажем простата потребност да излезеш в болнични.
4) Интересно е по какъв начин страната пък може да реши казуса със преквалифицираните фрагменти - т.е., нормалната обстановка, в която значително български компании в действителност не желаят да назначат наш студент от безценен задграничен университет, тъй като " те ще желаят доста " и е доста по-добре за тях да се лепне растящото в Студентски град болшинство, което да тръгне на малко пари и след доста години труд да стигне до междинни пари, които да счете за доста пари, тъй като въпреки всичко първоначално са били малко, а в този момент - междинни.
5) Най-големият парадокс обаче е в когнитивния дисонанс на разбирането, че емиграцията и възможното завръщане могат да имат нещо общо с къси, повърхностни бонуси. Скапването на стопанската система и общото състояние за множеството младежи, което в резюме гласи " ИТ или умри " (някъде по средата на бинарната обстановка е вездесъщият прът център, в който в случай че имаш особена устойчивост към фабрично монотонна и безапелационна безсмислена работа може и да попрокопсваш) - до момента в който не се счупи това общо състояние и фактически не се построи мощна стопанска система, всяка козметична помощ наподобяват комично. Всички, прочее, които се върнат поради въпросния обществен пакет (и тримата), са поканени на изявление при нас - за сходни изявленията особено ще открием рубриката " Куриози ", която ще попълняме усърдно и ще приключваме всеки текст с опрощение към общественото министерство, че в действителност не сме разбрали дълбочинната психическа мощност на концепцията им.
Автор: Райко Байчев
Трудно може да се обходи огромния чертеж на парадокса, на който тази геометрична фигура изпъква и впечатлява с гротескната си доверчивост. Но да пробваме да прегледаме всичките й тъпи ъгли.
1) Действително ли някой мисли, че разминаванията сред опциите за кариера (тъй като таман този вид хора са задачата на " завръщането " - млади, надарени, получили обучение в непознати университети) би могло да се компенсира с 2-3 обществени бонусчета? Нека си представим таман приключил магистратура студент в Западна Европа, вложил 4-5 години в не на ниска цена обучение, в който фамилията, а и самият той, са вложили значително. В един миг този студент, чудейки се накъде да продължи, ненадейно схваща, че ще се вози в метрото гратис и ще му додадат някакви пари за наема за някой различен месец. Изведнъж, макар, че е прекарал 4-5 години на открито, задоволително отракан е в непознат език, минал е първите равнища на интеграцията, които са така и така най-трудните и към този момент е прекомерно добре осведомен със сериозните разлики в кариерни благоприятни условия, заплати, обществена система: та внезапно този студент се плясва по челото, две-три бонусчета от общественото министерство препрограмират съзнанието му и той просто хваща първият аероплан, с цел да се завърне удовлетворен, че ще пипне въпросните бонусчета. Процесът по приключването на мозъци наподобява, мисли се в общественото министерство, може да приласкае мозъците на изтеклите с сходна мярка и те, един път изтекли, да потекат назад към родината, която яката се е погрижила за тях.
2) След 30 годишна сеч и два милиона и половина българи зад граница на държавните институции най-накрая това стартира да им прави усещане, когато към този момент се раждат второ, че и трето потомство българи в чужбина освен това сносно интегрирани. Черната емиграция от 90`те и къртовското гастербайтерство стартира да дава плодове и тези, които Прехода опустоши в чужбина, както и децата им, имат задоволително насъбран капитал - както стопански, както и капитал на недоверието към личната им страна, с цел да зачеркнат личните си биографии, добити шансове и да се върнат назад.
3) Да не приказваме, че е допустимо, макар бонусите, хората зад граница инцидентно въпреки всичко да се уведомили за синхронното плуване сред асоциацията на индустриалния капитал и министерствата, която в натиска си наподобява много по-солидна от синдикатите и драговолно манифестира глада си за евтина работна ръка, която на всичкото от горната страна последователно да губи разнообразни безспорни обществени, хм, даже не могат да се нарекат привилегии, като да кажем простата потребност да излезеш в болнични.
4) Интересно е по какъв начин страната пък може да реши казуса със преквалифицираните фрагменти - т.е., нормалната обстановка, в която значително български компании в действителност не желаят да назначат наш студент от безценен задграничен университет, тъй като " те ще желаят доста " и е доста по-добре за тях да се лепне растящото в Студентски град болшинство, което да тръгне на малко пари и след доста години труд да стигне до междинни пари, които да счете за доста пари, тъй като въпреки всичко първоначално са били малко, а в този момент - междинни.
5) Най-големият парадокс обаче е в когнитивния дисонанс на разбирането, че емиграцията и възможното завръщане могат да имат нещо общо с къси, повърхностни бонуси. Скапването на стопанската система и общото състояние за множеството младежи, което в резюме гласи " ИТ или умри " (някъде по средата на бинарната обстановка е вездесъщият прът център, в който в случай че имаш особена устойчивост към фабрично монотонна и безапелационна безсмислена работа може и да попрокопсваш) - до момента в който не се счупи това общо състояние и фактически не се построи мощна стопанска система, всяка козметична помощ наподобяват комично. Всички, прочее, които се върнат поради въпросния обществен пакет (и тримата), са поканени на изявление при нас - за сходни изявленията особено ще открием рубриката " Куриози ", която ще попълняме усърдно и ще приключваме всеки текст с опрощение към общественото министерство, че в действителност не сме разбрали дълбочинната психическа мощност на концепцията им.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ