Когато 30 агенти на ФБР се появиха в Мар-а-Лаго, за

...
Когато 30 агенти на ФБР се появиха в Мар-а-Лаго, за
Коментари Харесай

Пат Бюканън: Как и кога ще бъдем отново заедно?

Когато 30 сътрудници на ФБР се появиха в Мар-а-Лаго, с цел да изнесат кашони с документи, това беше позволена, законна и оправдана процедура за изваждане на тайните на националната сигурност, които се пазеха нелегално там.

Или пък това беше невиждано навлизане на режима в дома и офиса на най-големия политически противник на президента Джо Байдън, което подсещаше за " страна от Третия свят ", източногерманската Щази, Комитет за Държавна сигурност (на СССР) или Гестапо.

А 6 януари 2021 година?

Това беше протест, позорно нарушаване на Капитолия, включващо набези над служители на реда от Капитолия, които заслужаваха и са осъдени.

Не, беше освен това от това. Много повече. Това беше " въстание ", " фашистки прелом ", акт на изменничество, управителен от извънредно десни екстремисти, с цел да се прекъсне предаването на властта от спечелилия на изборите от 2020 година на изгубилия. Той се подрежда до подпалването на Капитолия от британците през 1814 година

Такъв е мащабът на разделянето в Америка - разделяне, което се простира надалеч оттатък противоположните ни възгледи за 6 януари и нахлуването в Мар-а-Лаго.

Помислете за абортите. Преди 60-те години на предишния век абортът съвсем на всички места се смяташе за срамно и незаконно действие. Лекарите, които са правили аборти, са били опозорявани и от време на време изпращани в пандиза.

Но след решението на Върховния съд " Добс ", с което се афишира, че решението по делото " Роу против Уейд " от 1973 година е било неправилно, възобновяване на правото на дамите на аборт се отстоява от половината нация.

Другата половина на Америка към момента има вяра, че абортът е убийството на неродено почтено дете.

Част от Америка чества решението на Върховния съд да разгласи тъждество на хомосексуалистите в брака. Въпреки това едно традиционалистко малцинство счита, че сходен акт постанова на нацията секуларистки морал, опровержителен на догмите на християнската религия, която е била в основата на законите през първите два века от съществуването ни като нация.

Не ни разделят единствено моралните несъгласия.

За да просъществува една нация, една страна, един народ, една народна власт, е належащо да има необятен консенсус във връзка с вярванията, културата, обичаите и политиката.

По въпроса за реда и законността, без които една република не може да издържи, в този момент има различия по отношение на ролята и държанието на нашата полиция.

По време на лятото на Джордж Флойд през 2020 година апелът на левицата беше " Защитете полицията! ", а измежду уличните викания на Black Lives Matter (Животът на чернокожите има значение) се чуваха апели: " Прасета в кочина, изпържете ги като бекон ".

Само зашеметяващата политическа реакция докара до прекратяването ѝ.

За една нация, изключително за велика международна мощ като Съединените щати, някои неща са наложителни, с цел да може тя да се запази.

Демократичната република би трябвало да резервира цената на валутата си, да отбрани границите си от противозаконни всеобщи миграции и нашествия, да резервира реда и законността, изключително в огромните си градове.

Кои от тези условия съществуват през днешния ден, когато страната страда от 8% инфлация; 250 000 незаконни чужденци пресичат всеки месец южната ни граница; а в градовете ни всекидневно се случват " всеобщи престрелки ", по време на които минимум четири жертви са убити, ранени или убити?

Запазването на една народна власт изисква също по този начин хората да имат доверие в институциите.

Въпреки това от ерата на Рейгън насам груповото доверие на американците в главните ни институции е спаднало от половината на една четвърт от нацията.

През 2022 година доверието във Върховния съд е спаднало с една трета до 25 %. Само една четвърт от страната резервира високо доверие в президентската институция, а доверието в Конгреса спадна до 7%, което значи един на всеки 14 американци.

Един на всеки шестима американци има огромно доверие в нашите вестници, а единствено 1 на всеки 9 жители споделя същото за телевизионните вести.

На базата на това можем да обобщим, че ние сме страна, чиито жители имат все по-малко доверие в съвсем всички нейни институции - от огромния бизнес до църквите, университетите и медиите. Само дребният бизнес и американската войска се радват на доверието на американския народ.

Общественото утвърждение за работата на Байдън е на най-ниското равнище, записано в миналото за президент на този стадий от първия му мандат.

Вярно е, че сме оцелявали и сме се възстановявали от времена на разделяне.

През 60-те години на XIX в. 11 от 33-те щата се отделиха и се бориха в продължение на четири години, с цел да извоюват независимостта си от Съюза.

Шестдесетте години на предишния век бяха разединяващи, само че левицата, чийто политически изразител беше сенатор Джордж Макгавърн, завоюва по-малко от 40 % от гласовете против Ричард Никсън през 1972 година През 80-те години Роналд Рейгън завоюва два пъти.

Тези дни от дълго време отминаха.

Днес левицата господства в академичната общественост и културата в по-голяма степен, в сравнение с в миналото, и е по-отдалечена от сърцето на страната в Средна Америка, в сравнение с в миналото е била.

Кога и по какъв начин Америка ще се сплоти още веднъж? И какво ни сплотява, с изключение на външно нахлуване против страната като Пърл Харбър или 11 септември?

Къде е общата основа, на която да стъпим?

Съществува ли въобще такава основа, като се имат поради раздялите по набожен, породист и етнически симптом и видимо непримиримите различия във връзка с морала, идеологията, културата и политиката?

Изчерпал ли се е великият опит? /БГНЕС

-------

Патрик Бюканън - прочут американски закостенял политик и политически анализатор. Бил е консултант на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън. Коментарът е оповестен на формалния уеб страница на Бюканън.
Източник: bgnes.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР