Тед Снайдър: Войната между Запада и Изтока в Украйна започва още през 2004-а
Кога Украйна стана точка на възпламеняване?
Украйна постоянно е била национално разграничена. Северозападна и Централна Украйна, които в миналото са били част от Полско-Литовската общественост, а след това и от Австро-Унгарската империя, постоянно са били обърнати към Европа. Югоизтокът, дълго време част от Руската империя, постоянно е бил извърнат на Изток, към Русия. Исторически Западна Украйна е гласувала за президентски претенденти с европейски насочена политика, а Източна Украйна е гласувала за президенти с съветско насочена политика. Страната е в плен на тази дърпаница на въже и рискува да бъде раздрана на две.
Разкъсването става трагично след преврата през 2014 година, който е спонсориран и подсилен от Съединените щати. Този прелом е умислен, с цел да смени угодния на Русия президент с определен от Съединените щати президент и Украйна да бъде придърпана по-близко до европейската и натовска сфера на сигурност.
Сцената за преврата беше готова, когато Украйна трябваше да направи избора си за стопански съюз с Европейския съюз или с Русия. И както географията и историята биха предсказали, украинците бяха разграничени съвсем поравно. Когато Съединени американски щати и Европейски Съюз отхвърлиха предлагането на Путин, което щеше хем да помогне на Украйна, хем да я принуди да избере, съдбоносното дърпане на въжето стартира.
Офертата на Европейски Съюз беше de facto участие в НАТО, облечено в икономическа опаковка. Принстънският почетен професор по съветски проучвания Стивън Коен споделя, че предлагането на Европейския съюз също „ включваше разпореждания на „ политиката за сигурност..., които явно биха подчинили Украйна на НАТО “. Разпоредбите задължаваха Украйна да „ се придържа към „ военната политика и политиката за сигурност “ на Европа “. Член 4 от Споразумението за асоцииране на Украйна гласи, че съглашението ще насърчи последователното доближаване по въпросите на външните работи и сигурността, за все по-активно включване на Украйна в европейското пространство за сигурност. “ Член 7 от Споразумението приказва за доближаване на сигурността и защитата, а член 10 добавя, че „ страните ще изследват капацитета за военно и софтуерно съдействие “.
В последвалия прелом Съединените щати избраха и сложиха президент, който гледаше на Запад към Европа и Америка.
След като Украйна беше издърпана в американската сфера, Путин изтегли Русия от спазваната политика след Студената война и се опълчи на водения от Съединени американски щати еднополярен свят. Русия анексира Крим и войната сред Донбас на Изток и Киев и Западна Украйна стартира.
Но Украйна стана точка на възпламеняване доста преди този момент.
На доктрина постоянно се е знаело, че Украйна е евентуална точка на възпламеняване. Ето за какво вътрешен проектодокумент на Съединените щати от 1991 година предлага оставянето на „ опцията Украйна да се причисли към съюзническата стратегия на НАТО “ за „ по-късен миг “. През 1993 година Англия предизвестява съветника на Клинтън по въпросите на националната сигурност Антъни Лейк, че „ разширението на НАТО с включване на Украйна ще пресече най-червената от алените линии на Русия “. Ричард Холбрук, който нападателно упорства за агресия на НАТО, дава отговор, че НАТО е „ алианс, в който Украйна евентуално в никакъв случай няма да влезе “.
В един пропуснат по-ранен епизод тогавашният дипломат на Съединени американски щати в Москва Уилям Бърнс рапортува на Кондолиза Райс, че „ Влизането на Украйна в НАТО е най-голямата от всички червени линии на съветския хайлайф (не единствено на Путин). Още не съм намерил нито един човек, който да гледа на влизането на Украйна в НАТО като на нещо друго от непосредствено предизвикателство към съветските ползи. Днешна Русия ще отговори. “
Теорията се реалокира в практическата сфера през 2008 година, на срещата на върха на НАТО в Букурещ. В опит да форсира участието на Грузия и Украйна в НАТО президентът Буш приканва събранието да „ приветства Грузия и Украйна в Плана за деяние за участие “. Неговият опит е блокиран от немския канцлер Ангела Меркел и от френския президент Никола Саркози. Като компромис, на Грузия и Украйна е обезпечено вероятно участие: „ НАТО приветства евроатлантическите аспирации на Грузия и Украйна за участие. Днес се съгласяваме, че тези страни ще станат членки на НАТО “.
Руското управление даде ясно да се разбере, че гледа на това заричане като на екзистенциална опасност. Путин предизвести, че участие на Грузия и Украйна в НАТО е „ директна опасност “ за съветската сигурност. Джон Миършаймър цитира съветски публицист, който разказва, че Путин е „ буен от яд “ и е предизвестил, че „ в случай че Украйна влезе в НАТО, това ще стане без Крим и Източните райони. Тя просто ще се разпадне “.
Още по-рано украинската вътрешна политика беше почнала да алармира приближаващата рецесия. Виктор Янукович, претендентът на руско-ориентирания Изток изгуби президентските избори през 2004 година от Виктор Юшченко, поддръжката за който идваше от Западните райони, клонящи към Европейски Съюз и НАТО.
Путин ясно изрази поддръжката си за Янукович. Той отиде в Киев, с цел да поддържа акцията му. Той обществено му пожела триумф. Той похвали икономическите действия на кабинета на Янукович. В книгата си „ Путин “ Филип Шорт написа, че политическият пълководец на Кремъл Глеб Павловски се реалокира в Киев, с цел да поучава предизборния щаб на Янукович.
Първият тур приключва с 39,87% на 39,32% в интерес на Юшченко. Изборите влизат във втори тур. С фрапираща машинация на втория тур очевидната победа на Янукович е отхвърлена от Върховния съд на Украйна.
В съпоставяне с намесата на режима на Путин, поддръжката на Съединените щати за Юшченко беше доста по-слабо отразена от медиите. Филип Шорт написа, че през тази изборна година Джордж У. Буш, Хенри Кисинджър и Джон Маккейн са посетили Украйна, с цел да изяснят желания от тях резултат. Буш „ изпрати ръководителя на сенатската Комисия по външните работи Ричард Лугар в Киев като негов персонален емисар “. Шорт написа още, че Збигнев Бжежински, който беше консултант по националната сигурност на Картър, отива още по-далеч и упорства „ какъв брой е значимо отделянето на Украйна от съветската прегръдка “.
Изборите от 2004 година се трансформират във война на дърпане на въжето сред Съединените щати и Украйна. Може би таман тогава Украйна за първи път става точката на възпламеняване на нещо, което ще се трансформира в нова Студена война.
Предпочитаният от Запада претендент Юшченко печели новите избори. Путин споделя „ Те крадат Украйна отдолу под краката ми. “
Източник: theamericanconservative.com
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Украйна постоянно е била национално разграничена. Северозападна и Централна Украйна, които в миналото са били част от Полско-Литовската общественост, а след това и от Австро-Унгарската империя, постоянно са били обърнати към Европа. Югоизтокът, дълго време част от Руската империя, постоянно е бил извърнат на Изток, към Русия. Исторически Западна Украйна е гласувала за президентски претенденти с европейски насочена политика, а Източна Украйна е гласувала за президенти с съветско насочена политика. Страната е в плен на тази дърпаница на въже и рискува да бъде раздрана на две.
Разкъсването става трагично след преврата през 2014 година, който е спонсориран и подсилен от Съединените щати. Този прелом е умислен, с цел да смени угодния на Русия президент с определен от Съединените щати президент и Украйна да бъде придърпана по-близко до европейската и натовска сфера на сигурност.
Сцената за преврата беше готова, когато Украйна трябваше да направи избора си за стопански съюз с Европейския съюз или с Русия. И както географията и историята биха предсказали, украинците бяха разграничени съвсем поравно. Когато Съединени американски щати и Европейски Съюз отхвърлиха предлагането на Путин, което щеше хем да помогне на Украйна, хем да я принуди да избере, съдбоносното дърпане на въжето стартира.
Офертата на Европейски Съюз беше de facto участие в НАТО, облечено в икономическа опаковка. Принстънският почетен професор по съветски проучвания Стивън Коен споделя, че предлагането на Европейския съюз също „ включваше разпореждания на „ политиката за сигурност..., които явно биха подчинили Украйна на НАТО “. Разпоредбите задължаваха Украйна да „ се придържа към „ военната политика и политиката за сигурност “ на Европа “. Член 4 от Споразумението за асоцииране на Украйна гласи, че съглашението ще насърчи последователното доближаване по въпросите на външните работи и сигурността, за все по-активно включване на Украйна в европейското пространство за сигурност. “ Член 7 от Споразумението приказва за доближаване на сигурността и защитата, а член 10 добавя, че „ страните ще изследват капацитета за военно и софтуерно съдействие “.
В последвалия прелом Съединените щати избраха и сложиха президент, който гледаше на Запад към Европа и Америка.
След като Украйна беше издърпана в американската сфера, Путин изтегли Русия от спазваната политика след Студената война и се опълчи на водения от Съединени американски щати еднополярен свят. Русия анексира Крим и войната сред Донбас на Изток и Киев и Западна Украйна стартира.
Но Украйна стана точка на възпламеняване доста преди този момент.
На доктрина постоянно се е знаело, че Украйна е евентуална точка на възпламеняване. Ето за какво вътрешен проектодокумент на Съединените щати от 1991 година предлага оставянето на „ опцията Украйна да се причисли към съюзническата стратегия на НАТО “ за „ по-късен миг “. През 1993 година Англия предизвестява съветника на Клинтън по въпросите на националната сигурност Антъни Лейк, че „ разширението на НАТО с включване на Украйна ще пресече най-червената от алените линии на Русия “. Ричард Холбрук, който нападателно упорства за агресия на НАТО, дава отговор, че НАТО е „ алианс, в който Украйна евентуално в никакъв случай няма да влезе “.
В един пропуснат по-ранен епизод тогавашният дипломат на Съединени американски щати в Москва Уилям Бърнс рапортува на Кондолиза Райс, че „ Влизането на Украйна в НАТО е най-голямата от всички червени линии на съветския хайлайф (не единствено на Путин). Още не съм намерил нито един човек, който да гледа на влизането на Украйна в НАТО като на нещо друго от непосредствено предизвикателство към съветските ползи. Днешна Русия ще отговори. “
Теорията се реалокира в практическата сфера през 2008 година, на срещата на върха на НАТО в Букурещ. В опит да форсира участието на Грузия и Украйна в НАТО президентът Буш приканва събранието да „ приветства Грузия и Украйна в Плана за деяние за участие “. Неговият опит е блокиран от немския канцлер Ангела Меркел и от френския президент Никола Саркози. Като компромис, на Грузия и Украйна е обезпечено вероятно участие: „ НАТО приветства евроатлантическите аспирации на Грузия и Украйна за участие. Днес се съгласяваме, че тези страни ще станат членки на НАТО “.
Руското управление даде ясно да се разбере, че гледа на това заричане като на екзистенциална опасност. Путин предизвести, че участие на Грузия и Украйна в НАТО е „ директна опасност “ за съветската сигурност. Джон Миършаймър цитира съветски публицист, който разказва, че Путин е „ буен от яд “ и е предизвестил, че „ в случай че Украйна влезе в НАТО, това ще стане без Крим и Източните райони. Тя просто ще се разпадне “.
Още по-рано украинската вътрешна политика беше почнала да алармира приближаващата рецесия. Виктор Янукович, претендентът на руско-ориентирания Изток изгуби президентските избори през 2004 година от Виктор Юшченко, поддръжката за който идваше от Западните райони, клонящи към Европейски Съюз и НАТО.
Путин ясно изрази поддръжката си за Янукович. Той отиде в Киев, с цел да поддържа акцията му. Той обществено му пожела триумф. Той похвали икономическите действия на кабинета на Янукович. В книгата си „ Путин “ Филип Шорт написа, че политическият пълководец на Кремъл Глеб Павловски се реалокира в Киев, с цел да поучава предизборния щаб на Янукович.
Първият тур приключва с 39,87% на 39,32% в интерес на Юшченко. Изборите влизат във втори тур. С фрапираща машинация на втория тур очевидната победа на Янукович е отхвърлена от Върховния съд на Украйна.
В съпоставяне с намесата на режима на Путин, поддръжката на Съединените щати за Юшченко беше доста по-слабо отразена от медиите. Филип Шорт написа, че през тази изборна година Джордж У. Буш, Хенри Кисинджър и Джон Маккейн са посетили Украйна, с цел да изяснят желания от тях резултат. Буш „ изпрати ръководителя на сенатската Комисия по външните работи Ричард Лугар в Киев като негов персонален емисар “. Шорт написа още, че Збигнев Бжежински, който беше консултант по националната сигурност на Картър, отива още по-далеч и упорства „ какъв брой е значимо отделянето на Украйна от съветската прегръдка “.
Изборите от 2004 година се трансформират във война на дърпане на въжето сред Съединените щати и Украйна. Може би таман тогава Украйна за първи път става точката на възпламеняване на нещо, което ще се трансформира в нова Студена война.
Предпочитаният от Запада претендент Юшченко печели новите избори. Путин споделя „ Те крадат Украйна отдолу под краката ми. “
Източник: theamericanconservative.com
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ