Кога САЩ ще нанесат военен удар на Иран? Това е

Кога Съединени американски щати ще нанесат боен удар на Иран? Това е въпрос, който в последните дни е извънредно настоящ. Отговор към този момент няма, а Вашингтон дава опонира сигнали за желанията си по отношение на Техеран. Ситуацията мощно се изостри в края на предходната седмица, когато стана ясно, че иранците са свалили американски безпилотен летателен уред, нарушил въздушното пространство над страната. Гневен, президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп подреди въздушен удар, само че минути по-късно размишления и се отхвърли от първичното си решение. Той даже доста омекна в позицията си и в Туитър написа, че при офанзивата ще загинат 150 души, което " не е съразмерно " на свалянето на безпилотен американски дрон, осъществено от иранците. Тръмп обаче утвърди хакерска атака срещу иранските компютърни системи, контролиращи ракетните установки. Той не стопира да повтаря, че не желае война с Иран, а нуклеарна договорка, с цел да не може Техеран да се снабди с атомно оръжие. 

Защо

 

внезапно се стопи решителността на Тръмп,

 

откакто от месеци Съединени американски щати изпращат спомагателни сили в Персийския залив? Освен това една от кликите в Белия дом, тази на войнствено настроения консултант по националната сигурност Джон Болтън, повече от всички в администрацията на американския президент се стреми към започването на спор с Иран. Болтън, несъмнено, има идеологически съидейници в Техеран - основно Корпуса на иранската революционна армия, който също се готви за борба.

Война сред Съединени американски щати и Иран ще има освен дълготрайни районни последици, само че ще провокира огромни световни стопански и енергийни земетресения. Подобен спор също по този начин съществено ще отвлече вниманието на Съединени американски щати в миг, когато страната се позиционира в надпреварата с огромни сили като Китай и Русия. И въпреки всичко има фактори, които могат да подбуден Вашингтон и Техеран да влязат във война.

Двете страни обаче остават

 

внимателни към една скъпа война посред им.

 

Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп има доста поддръжници във Вашингтон, изключително в Пентагона, които биха предпочели да избегнат война, а вниманието и ресурсите на страната да бъдат ориентирани към продължаващата конкуренция за мощ с Русия и Китай. Едва ли може да се чака от Техеран да се държи джентълменски пред заплахата от евентуален спор с Вашингтон, освен това на фона на извънредно несъразмерната мощ сред двете страни и разрушителния резултат, който сходен спор може да има върху народа на Иран и вероятно върху властта. Но спор в по-голям мащаб наподобява напълно действителен поради взаимната неприязън и недоверието сред двете страни, неналичието на информационни канали за бързо разрешаване на проблематични обстановки, както и иранските сили, чийто главен тласък е да нанесат удар, до момента в който желязото още е горещо.

Техеран е изцяло наясно, че Съединени американски щати имат голямо предимство във връзка с стандартните сили. Това е и повода от десетилетия Иран да влага в асиметрични благоприятни условия като проксисили, балистични ракети, военноморски мини и високоскоростни бойни кораби. Целта е да може да предприеме допустимо най-ефективна офанзива против Съединени американски щати, както и да удари доста значима енергийна инфраструктура в региона на Персийския залив и други стратегически цели в района. Тези сили и тактики обаче eдва ли могат да компенсират общата относителна военна уязвимост на Иран: страната изцяло осъзнава, че доста от активите й са извънредно уязвими при американски удар, до момента в който се намират в пристанища, гарнизони или бази.

Например заплахите на Иран да затвори Ормузкия пролив в огромна степен зависят от военноморската мощ на Корпуса на иранската революционна армия. Той разполага с кораби за слагане на мини, с ракети и с торпедо, въоръжени моторни лодки и крайбрежни кораби с противокорабни ракети. Не единствено че доста от тях могат елементарно да станат обект на прецизни удари на Съединени американски щати, до момента в който към момента се намират в пристанищата или базите си, само че също по този начин

 

рискуват да бъдат унищожени от американски

 

или съюзнически самолети дори и в случай че съумеят да излязат преди началото на спор. С други думи, Иран има доста лимитирани благоприятни условия да разположи мини и да нанесе допустимо най-големи вреди в Ормузкия пролив, преди Съединени американски щати и съдружниците им доста да отслабят опциите му да работи. Същото важи и за арсенала на Иран от балистичните ракети, когато става въпрос за опциите на страната да нападна американски бази и енергийна инфраструктура в района. Ако Техеран не успее да изстреля ракети по време на спор, Вашингтон може да унищожи доста от тях, преди да донесат смъртоносните си заряди.

При тези условия Иран е изправен пред същинска алтернатива „ използвай или загуби “, защото има аргументи освен да реагира бързо на офанзивата, само че и да предприеме  превантивни ограничения, с цел да провокира допустимо най-вече вреди, преди враговете му, които доста го превъзхождат във връзка с огневата мощност, да нанесат удари.  За да бъде ясно: даже и в случай че американските офанзиви продължат няколко месеци, няма изцяло да разоръжат Иран, само че колкото по-дълго Техеран не съумява да употребява асиметричните си активи, най-много ракетните и военноморски сили, толкоз по-голям риск съществува Съединени американски щати да унищожат тези оръжия, преди Ислямската република да е съумяла да ги употребява.

Други фактори, които могат в допълнение да изострят опълчването сред Съединени американски щати и Иран, са неналичието на ефикасна директна връзка сред представители на двете страни. Отсъствието на „ гореща линия “ и потвърдени способи за неотложно усмиряване на напрежението могат да

 

породят по-голямо съмнение и недоразумения

 

по отношение на желанията на съперника. Липсата на канали за диалог се следи и на по-високо министерско равнище. На въпрос могат ли Иран и Съединени американски щати бързо да поддържат връзка, с цел да предотвратят рецесия, министърът на външните работи на Иран Джавад Зариф споделя, че за разлика от извънредно бързите договаряния с някогашния държавен секретар на Съединени американски щати Джон Кери с приемника му на поста Майк Помпео в никакъв случай не е разговарял непосредствено. Освен това Зариф признава, че не счита, че е задължен да дава отговор на апелите, отправяни му от държавния секретар на Съединени американски щати поради враждебните им връзки.

Разбира се, в случай че се стигне до ескалация на напрежението, ирански и американски служители въпреки всичко ще могат да открият контакт между тях, в случай че изискат да създадат това, само че в обстановката, когато всичко би трябвало да се реши в границите на няколко минути, а не на часове, липсата на история в общуването или на канали за решение на конфликти несъмнено ще бъде проблем за намаляването на напрежението. 

Както Съединени американски щати, по този начин и Иран, наподобява, че искат да избегнат експлоадирането на война; доста по-малко евентуално да се стигне до въоръжен спор от това да продължи опълчването, което страните водят с невоенни средства. Комбинацията от надълбоко съмнение, присъединяване на огромен брой доверени хора и второстепенни играчи, незабавните ограничения при положение на заплаха, които Иран счита за своя първостепенна задача, а също по този начин и неналичието на ефикасни канали за връзка – всичко това дава съображение да се допуска, че една-единствена неточност може да се счита за първата искра на пожар, който ще бъде мъчно да се потуши даже и от по-трезвомислещи водачи във Вашингтон и Техеран.

Конфликт в региона на Персийския залив може да се популяризира безотговорно, предизвестява високопоставеният ирански генерал-майор Голам Али Рашид, представен от полуофициалната осведомителна организация Фарс. Според него " в случай че в района избухне спор, никоя страна няма да е в положение да овладее неговия обсег, нито времето, когато ще се случва ".