Разкриха кое е най-щастливото десетилетие за българите
Кога като общество се чувствахме най-добре и има ли десетилетие, което ни сплотява в общото чувство за по-щастливо време? А може би усещанията са по-скоро самостоятелни и най-хубавото време е друго за всекиго?
В търсене на отговор на тези въпроси „ Галъп интернешънъл болкан “ зададе измежду пълнолетните българи въпроса „ Кое е най-хубавото десетилетие? “ Абстрактният въпрос остави поле на респондентите за оптимално необятни асоциации. По традиция, такива питания извикват мемоари за личния живот или най-малко за живота на личната страна. И това се оказва прекомерно показателно.
В изискванията на рецесии и неустановеност, които третото десетилетие на двадесет и първия век до момента ни предлага, не е ненужно желанието да погледнем обратно и да си дадем оценка и равносметка за живота си.
Кога като общество се чувствахме най-добре и има ли десетилетие, което ни сплотява в общото чувство за по-щастливо време? А може би усещанията са по-скоро самостоятелни и най-хубавото време е друго за всекиго?
Изглежда, че осемдесетте години на предишния век изпъкват като най-хубаво десетилетие. Една четвърт от всички взели участие ги показват. Седемдесетте са най-хубавото време съгласно 13,9% от запитаните, следвани от деветдесетте (13,6%), първото десетилетие на този век (13.3%) и второто десетилетие на този век – 12,2%.
Както може да се чака, възрастта е в сериозна степен определяща за усещанията. Осемдесетте години на двайсетия век като че ли сплотяват в най-голяма степен обществото ни в чувствата за най-хубавото десетилетие. Респондентите на възраст сред 46 и 65 години обаче възприемат осемдесетте като най-хубавото време в доста по-голяма степен спрямо по-младите или пък с най-старите. При до 35-годишни, да вземем за пример отговорите „ осемдесетте “ са към една десета. При най-възрастните (тези над 66 г.) чувствата, че 80-те години са най-хубавото време още веднъж понижават.
Тезата, че се обича най-вече десетилетието на своята младост, се удостоверява и когато се прегледат публичните настройки към седемдесетте. Поколението, което в най-голяма степен свързва десетилетието на диското с чувството за най-хубавото време са точно респондентите на възраст над 66 години – които са били в разцвета на младостта си през седемдесетте. По-младите генерации показват в доста по-малка степен сантименти към този интервал (а и нямат спомена). При респондентите до 35 години отговорите „ седемдесетте “ не доближават и 2 на 100.
Нещо се пречупва в публичните усещания по отношение на деветдесетте. Поколението сред 36 и 45 години, от което се чака в най-голяма степен да възприема 90-те години като най-хубави, е по-скоро раздвоено. Същото важи и за поколението сред 26 и 35-годишна възраст. Още повече – децата и младежите на деветдесетте са и в доста по-голяма степен комплицирани за това кои в действителност са най-хубавите години – над две трети от запитаните сред 26 и 35 години не могат да преценяват кое десетилетие е най-хубаво за тях. Една пета от запитаните сред 36 и 45 години – също.
Объркването проличава и в някои парадоксални данни. Излиза да вземем за пример, че поколението, било на двадесет години през деветдесeтте, гледа с малко по-големи благосклонности към осемдесетте. Интересно е, че поколението 26-35 години (които са прекарали дребна част от съзнателния си живот през деветдесетте) са по-благосклонни към този интервал. Немалки са дяловете на отговори в интерес на деветдесетте и измежду респондентите под 25 годни, огромна част от които даже не са били родени тогава. Може би тук роля играе обичайна идеализация на детството или на близкото предишното.
Очаквано, десетилетията на новото хилядолетие са най-добре оценени от най-младите (до 25-годишна възраст) Сред тях, още веднъж предстоящо, са и най-високите дялове на отговори „ не мога да преценява “ – съвсем всеки четвърти представител на поколението Z. Вероятно базата за съпоставяне (натрупаният житейски опит през десетилетията) е това, което ни дава опция да преценим кое е най-хубавото. Вероятно и упованията измежду младите са, че най-хубавото десетилетие следва.
В търсене на отговор на тези въпроси „ Галъп интернешънъл болкан “ зададе измежду пълнолетните българи въпроса „ Кое е най-хубавото десетилетие? “ Абстрактният въпрос остави поле на респондентите за оптимално необятни асоциации. По традиция, такива питания извикват мемоари за личния живот или най-малко за живота на личната страна. И това се оказва прекомерно показателно.
В изискванията на рецесии и неустановеност, които третото десетилетие на двадесет и първия век до момента ни предлага, не е ненужно желанието да погледнем обратно и да си дадем оценка и равносметка за живота си.
Кога като общество се чувствахме най-добре и има ли десетилетие, което ни сплотява в общото чувство за по-щастливо време? А може би усещанията са по-скоро самостоятелни и най-хубавото време е друго за всекиго?
Изглежда, че осемдесетте години на предишния век изпъкват като най-хубаво десетилетие. Една четвърт от всички взели участие ги показват. Седемдесетте са най-хубавото време съгласно 13,9% от запитаните, следвани от деветдесетте (13,6%), първото десетилетие на този век (13.3%) и второто десетилетие на този век – 12,2%.
Както може да се чака, възрастта е в сериозна степен определяща за усещанията. Осемдесетте години на двайсетия век като че ли сплотяват в най-голяма степен обществото ни в чувствата за най-хубавото десетилетие. Респондентите на възраст сред 46 и 65 години обаче възприемат осемдесетте като най-хубавото време в доста по-голяма степен спрямо по-младите или пък с най-старите. При до 35-годишни, да вземем за пример отговорите „ осемдесетте “ са към една десета. При най-възрастните (тези над 66 г.) чувствата, че 80-те години са най-хубавото време още веднъж понижават.
Тезата, че се обича най-вече десетилетието на своята младост, се удостоверява и когато се прегледат публичните настройки към седемдесетте. Поколението, което в най-голяма степен свързва десетилетието на диското с чувството за най-хубавото време са точно респондентите на възраст над 66 години – които са били в разцвета на младостта си през седемдесетте. По-младите генерации показват в доста по-малка степен сантименти към този интервал (а и нямат спомена). При респондентите до 35 години отговорите „ седемдесетте “ не доближават и 2 на 100.
Нещо се пречупва в публичните усещания по отношение на деветдесетте. Поколението сред 36 и 45 години, от което се чака в най-голяма степен да възприема 90-те години като най-хубави, е по-скоро раздвоено. Същото важи и за поколението сред 26 и 35-годишна възраст. Още повече – децата и младежите на деветдесетте са и в доста по-голяма степен комплицирани за това кои в действителност са най-хубавите години – над две трети от запитаните сред 26 и 35 години не могат да преценяват кое десетилетие е най-хубаво за тях. Една пета от запитаните сред 36 и 45 години – също.
Объркването проличава и в някои парадоксални данни. Излиза да вземем за пример, че поколението, било на двадесет години през деветдесeтте, гледа с малко по-големи благосклонности към осемдесетте. Интересно е, че поколението 26-35 години (които са прекарали дребна част от съзнателния си живот през деветдесетте) са по-благосклонни към този интервал. Немалки са дяловете на отговори в интерес на деветдесетте и измежду респондентите под 25 годни, огромна част от които даже не са били родени тогава. Може би тук роля играе обичайна идеализация на детството или на близкото предишното.
Очаквано, десетилетията на новото хилядолетие са най-добре оценени от най-младите (до 25-годишна възраст) Сред тях, още веднъж предстоящо, са и най-високите дялове на отговори „ не мога да преценява “ – съвсем всеки четвърти представител на поколението Z. Вероятно базата за съпоставяне (натрупаният житейски опит през десетилетията) е това, което ни дава опция да преценим кое е най-хубавото. Вероятно и упованията измежду младите са, че най-хубавото десетилетие следва.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ