Расте броят на фалиралите компании, най-пострадал е секторът на услугите
Кофас разгласява годишното си изследване на несъстоятелността в Централна и Източна Европа за 2021 година Спрямо отчета, българските сдружения, изпаднали във банкрут през 2021 година, са нарастнали с 5,7%. Намалените държавни помощи, увеличените цени на енергийните запаси и нарушените вериги за доставка са измежду факторите, които ще довеждат до в по-висок % неплатежоспособност през 2022 година.
Експертите сочат, че трендовете в региона на несъстоятелността в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) са подложени на разнообразни стопански условия, едно от най-значимите от които са ограниченията от държавните управления за подкрепяне на сдруженията по време на пандемията. През 2020 година растежът в района спадна с 4% след съразмерно нарастване от 4% през 2019 година Същата пандемична година всички страни от ЦИЕ означиха рецесии, вариращи от -8,1% в Хърватия, до -0,1% в Литва. Въпреки това, бизнес несъстоятелността в стопанските системи от района е намаляла през 2020 година, с помощта на огромните ограничения за подкрепяне. Най-големи понижения са регистрирани в Литва и Латвия (с -50,3% и -34,2%), както и Словакия (-25,8%).
" Последвалото унищожаване на ограниченията за подкрепяне на бизнеса докара до естествено нарастване на растежа на несъстоятелността в района. Не бива да забравяме, че пред стопанските системи съществува ново предизвикателство – последствията от руско-украинската война. Очакваме нарастване на несъстоятелността през идващите тримесечия, като конфликът на Изток може да направи процеса още по-бърз ", споделя Румен Шиков, риск управител в Кофас България.
От друга страна, броят на българските предприятията, оповестили неплатежоспособност, продължи да се усилва през 2021 година и макар забавянето на трендовете до края на годината, към момента не би могло да се направи ясна оценка за 2022 година Въпреки това специалистите чакат нарастване на сдруженията, изпаднали в несъстоятелност, което се дължи на неотдавнашните разтърсвания в стопанската система. За оценения интервал (2019 година – 2021 г.) икономическата обстановка в страната означи забележителна динамичност: от стопанска система, мощно подтиквано от частно ползване и възходящи приходи, до цялостно блокиране и лимитирано търсене в някои браншове. Рестриктивните ограничения от държавното управление по време на Коронавирус вълните е измежду главните фактори, повлияли на броя банкрутирали компании.
Рискът от неплатежоспособност остава забележителен при високо задлъжнелите и новообразуваните компании, образувани върху минималните финансови условия. Онези предприятия, които се отличават с по-нестабилни бизнес модели, могат да пострадат в актуалната обстановка на възходящи непрекъснати разноски.
" Когато става дума за фактори, които въздействат върху трендовете, би трябвало да се подчертае, че процедурата по неплатежоспособност в България обичайно е мудна и това изкривява статистиката. Подобно на останалите стопански системи в Европейски Съюз, в България също следим " зомби " резултата от държавното финансиране, което поддържа сдруженията на " изкуствено дишане ". В момента геополитическото напрежение се усилва дружно с волатилността на цените на съществени артикули като нефт, газ и електрическа енергия. Това сигурно ще окаже въздействие върху оценките ни за идната година ", добавя Румен Шиков.
Секторите с максимален дял на неплатежоспособност в България през 2021 година са действия в региона на персоналните услуги (15,50%), строителство и недвижими парцели (14,15%), неспециализирана търговия (10,66%), бизнес услуги (с изключение на финансовите, 9,50%), дрехи (6,59%). Забавени заплащания, закрепени разноски по време на блокирането, потиснатото търсене, незадоволителното финансиране и лимитираните вложения са измежду главните фактори, водещи до нарастване в посочените браншове.
От друга страна се следят браншове, които бележат стабилно развиване, макар Коронавирус вълните. Те са с обичайно по-висока добавена стойност или такива, които макар намаляването на размерите, съумяха да компенсират незадоволителното търсене в една от бизнес линиите, с нарастване в други. Сред тях са произвеждане и обработка на кожи (0,19%), телекомуникационни услуги (0,19%), електрически домашен уреди (0,39%), принадлежности за премерване и точност (0,39%), алкохолни питиета (0,39%).
Експертите сочат, че трендовете в региона на несъстоятелността в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) са подложени на разнообразни стопански условия, едно от най-значимите от които са ограниченията от държавните управления за подкрепяне на сдруженията по време на пандемията. През 2020 година растежът в района спадна с 4% след съразмерно нарастване от 4% през 2019 година Същата пандемична година всички страни от ЦИЕ означиха рецесии, вариращи от -8,1% в Хърватия, до -0,1% в Литва. Въпреки това, бизнес несъстоятелността в стопанските системи от района е намаляла през 2020 година, с помощта на огромните ограничения за подкрепяне. Най-големи понижения са регистрирани в Литва и Латвия (с -50,3% и -34,2%), както и Словакия (-25,8%).
" Последвалото унищожаване на ограниченията за подкрепяне на бизнеса докара до естествено нарастване на растежа на несъстоятелността в района. Не бива да забравяме, че пред стопанските системи съществува ново предизвикателство – последствията от руско-украинската война. Очакваме нарастване на несъстоятелността през идващите тримесечия, като конфликът на Изток може да направи процеса още по-бърз ", споделя Румен Шиков, риск управител в Кофас България.
От друга страна, броят на българските предприятията, оповестили неплатежоспособност, продължи да се усилва през 2021 година и макар забавянето на трендовете до края на годината, към момента не би могло да се направи ясна оценка за 2022 година Въпреки това специалистите чакат нарастване на сдруженията, изпаднали в несъстоятелност, което се дължи на неотдавнашните разтърсвания в стопанската система. За оценения интервал (2019 година – 2021 г.) икономическата обстановка в страната означи забележителна динамичност: от стопанска система, мощно подтиквано от частно ползване и възходящи приходи, до цялостно блокиране и лимитирано търсене в някои браншове. Рестриктивните ограничения от държавното управление по време на Коронавирус вълните е измежду главните фактори, повлияли на броя банкрутирали компании.
Рискът от неплатежоспособност остава забележителен при високо задлъжнелите и новообразуваните компании, образувани върху минималните финансови условия. Онези предприятия, които се отличават с по-нестабилни бизнес модели, могат да пострадат в актуалната обстановка на възходящи непрекъснати разноски.
" Когато става дума за фактори, които въздействат върху трендовете, би трябвало да се подчертае, че процедурата по неплатежоспособност в България обичайно е мудна и това изкривява статистиката. Подобно на останалите стопански системи в Европейски Съюз, в България също следим " зомби " резултата от държавното финансиране, което поддържа сдруженията на " изкуствено дишане ". В момента геополитическото напрежение се усилва дружно с волатилността на цените на съществени артикули като нефт, газ и електрическа енергия. Това сигурно ще окаже въздействие върху оценките ни за идната година ", добавя Румен Шиков.
Секторите с максимален дял на неплатежоспособност в България през 2021 година са действия в региона на персоналните услуги (15,50%), строителство и недвижими парцели (14,15%), неспециализирана търговия (10,66%), бизнес услуги (с изключение на финансовите, 9,50%), дрехи (6,59%). Забавени заплащания, закрепени разноски по време на блокирането, потиснатото търсене, незадоволителното финансиране и лимитираните вложения са измежду главните фактори, водещи до нарастване в посочените браншове.
От друга страна се следят браншове, които бележат стабилно развиване, макар Коронавирус вълните. Те са с обичайно по-висока добавена стойност или такива, които макар намаляването на размерите, съумяха да компенсират незадоволителното търсене в една от бизнес линиите, с нарастване в други. Сред тях са произвеждане и обработка на кожи (0,19%), телекомуникационни услуги (0,19%), електрически домашен уреди (0,39%), принадлежности за премерване и точност (0,39%), алкохолни питиета (0,39%).
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ