Което си идва отвътре, от душата, ти го отдаваш на

„ Което си идва от вътрешната страна, от душата, ти го отдаваш на хората – споделя Румен. – Тук, в „ Бъркли “, сътрудници, приключили висши музикални учебни заведения, не могат да повярват, по какъв начин те – ужким образовани, пък един студент нямат. А аз, без висше музикално обучение, имам толкоз доста студенти... “

До началото на пандемията Румен Сали Шопов е обичан учител в влиятелната академия „ Бъркли Джаз Консерватори “ – едно от двете най-елитни висши учебни заведения по музика, дружно с „ Джулиард “ в Ню Йорк. Студентите го обожават и го следват като Бог. Днес той си има частна школа – в дома си в Бъркли.

Зададат ли се български събори, фестивали, празници, Румен е на всички места, където са нашенци. А те приветстват с обич виртуозния музикант и един от

стълбовете на българщината от другата страна на Океана
Мултиинструменталистът е цар на всички ударни и струнни принадлежности, плюс кларинет.

Роден е в Гоце Делчев, на 10 години към този момент е виртуоз на тъпани и барабани и стартира да свири по сватби. „ Яаа, какво малко детенце, а пък по какъв начин добре чука на барабанчетата “, чудят се хората. От дребен вади доста положителни пари.
На 12 години свири в читалищен състав с деца от вкъщи за сираци. „ Чуках на тарамбука и като видях тамбура, напряко откачих, нещо ми стана. Казах си: не, аз този инструмент би трябвало да го науча и толкова “, спомня си той. На 13 години свири без преподавател, на 14 става добър и на тамбура, само че на сватбите го викат повече като тъпанджия, барабанист, артист, китарист.

Едва 15-годишен, през 1976-а е към този момент в Неврокопския отбор като солист, музикант и концертмайстор. Години наред води всевъзможни групи и взе участие на всевъзможни културни събития, провежда фестивали, а към него валят възнаграждения от ансамбъла, от сватби, заведения за хранене.

Емигрантството му в Америка стартира не по негова воля
– с една неуместна трагикомедия. Един ден в кметството в Гоце Делчев идват няколко американци, пристигнали особено при него на уроци. Дават на Румен стая в читалището да ги учи на кларинет, акордеон, тамбура, барабан.

Американците стартират да вървят в Гоце Делчев всяка година. След измененията за музикантите настават неприятни времена – понижават сватбите, заведенията за хранене са празни. По това време синът му учи в Широка лъка и той, виртуозът на куп принадлежности, се захваща с тежка физическа работа на градеж в Португалия, с цел да устоя момчето си.

След 10 месеца американците звънят, че ще вървят още веднъж в Гоце Делчев. Разбират, че Румен е в Португалия. „ Как е допустимо подобен виртуоз да излива бетон?! “, изумени са почитателите му. Веднага му звънят: „ Идвай в Америка, ние ще уредим всичко, ще станеш звезда “.

След 2 седмици те още веднъж идват, с цяла директория документи. Румен кандидатства за американска виза на 17 септември 2001 година – няколко дни след атентатите с кулите близнаци в Ню Йорк. Казва си, че няма късмет за виза. В посолството обаче очевидно са впечатлени, че като солист и концертмайстор в Неврокопския отбор е обиколил цяла Европа и Канада, само че не се е възползвал от това, с цел да емигрира, и му издават специфична виза – като актьор.

След 4 месеца в Америка той губи татко си и майка си и се връща в Родината. Стои няколко месеца, няма работа, няма пари – и назад в Калифорния. Решава към този момент да е сериозен учител в академията в Бъркли, дава частни уроци и майсторски класове в дома си.
В академията преподава балканска музика,
само че най-много българска. При него вървят студенти кларнетисти, тромпетисти, саксофонисти, а той свири и на бузуки, ууд, акордеон... Чужденците са луди по българските ритми. „ Когато някой чуе един път българската музика, и до такава степен – влюбва се в нея! – пали се музикантът. – Знаеш какво е копнеж. Като се влюбиш, елементарно ли излиза този копнеж? “

След пандемията схваща, че академичната работа не е за него и взема решение да напусне „ Бъркли “. Та кой може да върже волната душа-птица на Румен Сали в една образователна стая?... Дай му да пътува по концерти, фестивали, да води уъркшопи, майсторски класове, да открива и развива млади гении...

А студентите му го последват – стартират да вървят на уроци при него. Приспособил е огромния си хол в къщата си в Бъркли за занятия, с уредби и всичко належащо. Отделно води уроци онлайн по zoom. Дава уроци и по „ наше си, българско пеене “,предава bg voice.bg.
Музикантът виртуоз с буйна кръв и огромен родолюбец е един от най-желаните посетители на българските сватби, събори, фестивали и национални празници в Щатите. Сега, когато е напуснал академията и е свободен да разполага с времето си, е неукротим. „ Имам си български оркестър, с който свирим за наши си хора. Дали ще е Чикаго, или Лос Анджелис, няма значение, аз съм на всички места. Свиря и с турци, гърци, само че има ли български празник, съм там, а другите да чакат на опашка “, смее се Румен.

На Великден свири в Лос Анджелис. През октомври е на фестивала „ Тъпан бие “ във Финикс, Аризона, и на български празник на храната в Сан Диего. Скоро, отново в Сан Диего, е „ Балкан фест “, на който е артистичен шеф. На 3 и 4 май е на ромския фестивал „ Едерлези “, на който също е артистичен шеф.

Не брои поканите за сватби и други събития. Междувременно провежда и кетъринг, като доставя храна в офиса на „ Майкрософт “ и на конференции в Сан Франциско, и посвирва, в случай че изискат това от него.
Едно от обичаните му занимания е да
открива и развива гении от дребни,
както преди време са създали с него. И наложително българчета. Наскоро на един концерт в Сиатъл видял едно доста надарено българче – Георги Тороманов. „ Преподавам му уроци по zoom, доста бързо напредва “, споделя той.

Като един от огромните си триумфи дефинира това, че постоянно печели грантове от разнообразни фондове – финансират го, с цел да образова надарени деца и студенти без финансови възможности; да организира уъркшопове, майсторски класове, фестивали.
Сали е било първото му име, в неговото ромско семейство приказват на турски, а не на цигански. При насилствената промяна на имената го прекръщават на Румен, само че в Америка постоянно се обръщат към него с ромското му име Сали, и по този начин става прочут като Румен Сали Шопов.

В градчето Бъркли, което е на 10 минути с кола от Сан Франциско, живее във фамилна къща с двор. По време на пандемията взема решение да вдигне още един етаж с два жилището, които отдава чартърен в Rbnb. В дома му спокойно съжителстват трите религии – християнство, ислям и юдаизъм. Съпругата му Шира Сион е американка от еврейски генезис и в дома им се чества всичко – Коледа, Великден, Ханука, Байрам.
Шира е надарена певица и води вокална група „ Китка “ в щата Оукланд, с която обикалят целия свят, имали са концерт и в НДК дружно с „ Мистерията на българските гласове “. Видяла го по какъв начин свири на една Балканска Нова година в Сан Франциско, влюбила се от пръв взор и в музиката му, и в него. Вече 12 години са дружно.

Шира приказва на порядъчен български език. Как я е стимулирал да го научи? „ Не всички българи карат дамите си чужденки да приказват на български, само че при нас би трябвало “, сбит е Румен.
Синът му Ангел е предпочел да остане в Пловдив, а Румен му купил място покрай града и му вдигнал хубава къща. Там Ангел живее с жена си и е дарил Румен с внук, също Румен, на 10 години, и с внучка Адира – на 3.
Ангел учи тамбура в Широка лъка и приключва Академия за музикално и танцово изкуство в Пловдив, също с тамбура. „ Синът ми е и един от най-големите цигулари в България, свири и на пиано “, споделя с горделивост бащата. Ангел е защитил докторантура в академията в Пловдив, също по тамбура.

Тайната вяра на бащата е Ангел да отиде да живее със фамилията си при него в Бъркли, по тази причина подвига още един етаж. Отделно преустроява два гаража в двора за звукозаписно студио, в което се надява да работят двамата. Ангел отива по Коледа, посвирват на места, стои един месец, обаче не му харесва и се връща в Пловдив.

Дъщерята Стефка е при него в Сан Франциско. Тя е надарена танцьорка и е съсобственик и президент на дружество за медицински произведения. Омъжена е за българин и е дарила Румен с 2 внучки. Голямата, Еролина Камбурова, е приключила дизайн и спектакъл в Университета на Калифорния в Дейвис. По-малката Салина, кръстена на него, е в същия университет.

Когато губи родителите си, Румен 5 години не си върви на Гоце Делчев – тъга му е да гледа празна къща. Сега към този момент пътува всяка година за рождения си ден през юли. Бащината му къща стои празна, а той е оставил ключа на сестра си, та като вървят посетители от Америка в Гоце Делчев, да живеят там.

„ Връщам се в България, да заредя батериите – споделя той. – Сега обаче имам две родни места – Гоце Делчев и Пловдив, при сина ми. “ Не съжалява, че е напуснал влиятелната академия „ Бъркли “, фантазия на доста музиканти. „ Имам време, време имам, това е най-важното – споделя той. – През юли ще стана на 64 и съм осъзнал, че здравето и времето са ми най-ценни. “