Тони Николов за Пригожин и Путин: Готвачът и човекоядецът frognews.bg
Което би трябвало да значи че диктатурата замества самата страна, че това на процедура поставя завършек на обичайна страна (с нейните институции, критерии като обучение, готовност, компетентност).
Мнозина леви теоретици оспорват достоверността на този „ ленински тезис “, настояват, че става дума за едно тълкувание на Троцки, само че истината е, че още Маяковски в поемата „ Владимир Илич Ленин “ (1924) тръби: „ Ний и всяка готвачка страната ще научим да ръководи! “.
Как Ленин и Сталин, а и техните наследници, „ сготвиха “ Русия през ХХ в. с „ помощта на готвачката “ (че и без нея) е добре известно. Сега обаче виждаме по какъв начин същата тази метафора гротескно се трансформира пред очите ни: съветските „ сводки “ от бойното поле в Украйна към този момент се „ дублират “, идвайки от два „ източника “ – от представителя на съветската войска в Москва ген. Конашенков и от шефа на „ частната военна компания Вагнер “ Евгений Пригожин (по-известен на необятната аудитория като „ готвача на Путин “).
Въпросната „ ЧВК Вагнер “ от дълго време е в описите на американските и на европейските институции в качеството на организация, правила и извършваща военни закононарушения освен на територията на Украйна, само че и в Сирия, Либия, Мали, Централноафриканската република и други точки на света. Става дума за войска от интернационалните наемници, подготвени от съветски инструктори за „ специфични интервенции “, които те извършват с невероятна свирепост и безсъвестност.
В момента точно „ групировката Вагнер “ води основните боеве за град Бахмут; точно източници от „ Вагнер “ настояват, че е високомерен град Соледар, откъдето би могло да се обстрелва Бахмут, основен за преодоляването на Донецката област. Но задачата ми не е да проучвам следващата „ сводка “ от хода на бойните дейности в Украйна, а да предизвиквам размишления за „ приватизацията на войната “ и радикалната промяна на известния „ ленински тезис “.
Как всичко това стана допустимо? И по какъв начин „ вълкът от Кремъл “ на собствен ред се оказа подвластен от личния си „ готвач “?
Тук нещата също имат по-дълбок корен и наподобяват неразбираеми без някои отпратка към обагреното в доста кръв и страдания руско минало.
Някога в „ Архипелаг ГУЛаг “ Солженицин също се измъчваше от такива „ прокълнати въпроси “, от същата тази незаконна „ приватизация на политическото “, без да може да си отговори по какъв начин една глутница вълци може да господства над всички останали, за какво жителите на неговата страна търпят това и покорно отиват на гибел като стадо овце. И най-после бе заставен да признае, че „ вълчата глутница “ е от една кръв с жертвите си. Затова и съпротивителната мощ на съветското общество клони към нула, защото всички са приели, че ще живеят по „ вълчите закони “.
По същия метод в романа „ В първия кръг “ интелектуалецът Нержин обезверено разпитва елементарния надзирател Спиридон Данилович кой е „ критерият “, по който би трябвало да се живее? Откъде знаем кой е прав? И кой е отговорен? Възрастният надзирател се замисля и най-после стига до извода: „ вълкодавът е прав, а човекоядецът не “. Което идва да каже доста за разликата сред „ глутницата “ и „ обществото “. И таман някъде тук се пресичат през днешния ден осите на историята сред някогашния полковник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Владимир Путин (от „ адвокатската фирма на човекоядците “) и неговия „ готвач “, версия на „ Лениновата готвачка “. И на собствен ред „ готвачът “ се трансформира в „ формален канибал “.
Историята на самия Евгений Пригожин ни сервира нормалния „ сюжет от прехода “: момче от спортно учебно заведение в Ленинград, съдено, когато е на осемнайсет години, за кражба, след което внезапно изплува в края на „ перестройката “ и съумява да завърти „ едни пари “ – изначало в ресторантьорския бизнес. Така, бидейки нашенец на Путин, стартира да обслужва „ с бяла престилка “ него и най-близкото му обграждане. Ала последователно „ бизнес-апетитът “ му се разраства, връзките с Кремъл го теглят шеметно нагоре, с цел да се стигне до такава степен, че след 2018 година неговите компании печелят милиардни поръчки за обслужването на съветската войска. Сега „ готвачът “ е в стотицата на най-богатите в Путинова Русия и върви неудържимо напред в класацията.
В основата на зашеметяващия му „ триумф “ е и основаването на частната войска „ Вагнер “, зародила през 2014 година таман след първия спор с Украйна. От 2015 година наемниците на тази „ частна конструкция “ върлуват из Сирия, правят зверства в Либия, Нигерия, Етиопия, Судан, Ангола и на редица други места по света.
От 24 февруари предходната годна, когато Путин нахлу в Украйна, частите на „ Вагнер “ бяха изтеглени от Африка и през Беларус пуснати в щурма на Киев, дружно с „ кадировците “.
Дълго време „ готвачът “ отхвърляше, че „ готви “ за „ човекоядеца “. Едва през септември 2022 година призна, че „ ЧВК Вагнер “ е „ негова “. Международни следствия на „ Шпигел “ и други международни издания месеци преди този момент бяха разкрили що за „ канибал “ е той, че на неговата съвест и върху неговите наемници тегнат злодеянията в Буча, а и освен там.
През лятото на предходната година бяха публикувани видеа, на които се вижда по какъв начин Пригожин „ вербува “ престъпни нарушители, затворени в колония с изключително непоколебим режим. На тях се вижда и чува по какъв начин „ готвачът “ дава обещание отменяне на присъдите на пандизчиите, предварително освобождение и високо възнаграждение на тези, които „ изкупят “ на бойното поле „ греховете си пред Родината “. Стига да не сторят други „ смъртни грехове “. На първо място дезертиране, „ най-тежкият грях “: „ никой не отстъпва, никой не дава „ обратно “, никой не се предава в плен. В случай на пленяване да носят със себе си две гранати “. Вторият грях са алкохолът и опиатите, в случай че са в зоната на бойните дейности. Третият – връзките с локални дами, които отслабват духа на армията.
Журналистически следствия демонстрират, че от „ Вагнер “ набират даже пандизчии, заболели от СПИН и тежки форми на хепатит, които биват заставяни да носят специфични гривни на ръката си, с цел да ги заобикалят постоянните бойци при „ клане “.
Смайващо е по какъв начин репутацията на „ готвача-човекоядец “ се промени в хода на самата война. Отначало – след първите провали – той бе главен „ критик “ на неуспехите на съветското основно командване и по този начин печелеше точки в очите на Путин. Постепенно неговата тежест в „ лагера на войната “ неимоверно набъбна (ЧВК „ Вагнер “ са в пъти по-добре оборудвани и подготвени от съветската армия). Така той стартира да се трансформира в главен фактор. И даже стартира да си разрешава да подлага на критика „ самия Путин “, а неотдавна дори „ похвали “ Зеленски, който се бил трансформирал в прагматичен водач, който сплотява народа си.
Заговори се, че „ готвачът “ би могъл да е вероятният „ правоприемник “ на Путин, доколкото зад тила му се сплотява „ военната хунта “. Според нашия съотечественик и проверяващ публицист Христо Грозев в Кремъл към този момент „ мирише на кръв “.
Това може да не се случи през днешния ден или на следващия ден, само че е допустима догадка при идващ и по-голям погром на съветската войска в Украйна. Това постоянно се е случвало в съветската история – след неуспеха в Руско-японската война (революцията от 1905 г.) или след сериозните загуби в Първата международна война, довели до болшевишката гражданска война.
Остава да забележим дали при подобен процес на събитията „ готвачът “ би могъл да израсне в йерархията – до „ основен канибал “. И по този начин – по най-парадоксален метод – да се сбъдне лелеяната химера на Ленин.
Тони Николов,
Мнозина леви теоретици оспорват достоверността на този „ ленински тезис “, настояват, че става дума за едно тълкувание на Троцки, само че истината е, че още Маяковски в поемата „ Владимир Илич Ленин “ (1924) тръби: „ Ний и всяка готвачка страната ще научим да ръководи! “.
Как Ленин и Сталин, а и техните наследници, „ сготвиха “ Русия през ХХ в. с „ помощта на готвачката “ (че и без нея) е добре известно. Сега обаче виждаме по какъв начин същата тази метафора гротескно се трансформира пред очите ни: съветските „ сводки “ от бойното поле в Украйна към този момент се „ дублират “, идвайки от два „ източника “ – от представителя на съветската войска в Москва ген. Конашенков и от шефа на „ частната военна компания Вагнер “ Евгений Пригожин (по-известен на необятната аудитория като „ готвача на Путин “).
Въпросната „ ЧВК Вагнер “ от дълго време е в описите на американските и на европейските институции в качеството на организация, правила и извършваща военни закононарушения освен на територията на Украйна, само че и в Сирия, Либия, Мали, Централноафриканската република и други точки на света. Става дума за войска от интернационалните наемници, подготвени от съветски инструктори за „ специфични интервенции “, които те извършват с невероятна свирепост и безсъвестност.
В момента точно „ групировката Вагнер “ води основните боеве за град Бахмут; точно източници от „ Вагнер “ настояват, че е високомерен град Соледар, откъдето би могло да се обстрелва Бахмут, основен за преодоляването на Донецката област. Но задачата ми не е да проучвам следващата „ сводка “ от хода на бойните дейности в Украйна, а да предизвиквам размишления за „ приватизацията на войната “ и радикалната промяна на известния „ ленински тезис “.
Как всичко това стана допустимо? И по какъв начин „ вълкът от Кремъл “ на собствен ред се оказа подвластен от личния си „ готвач “?
Тук нещата също имат по-дълбок корен и наподобяват неразбираеми без някои отпратка към обагреното в доста кръв и страдания руско минало.
Някога в „ Архипелаг ГУЛаг “ Солженицин също се измъчваше от такива „ прокълнати въпроси “, от същата тази незаконна „ приватизация на политическото “, без да може да си отговори по какъв начин една глутница вълци може да господства над всички останали, за какво жителите на неговата страна търпят това и покорно отиват на гибел като стадо овце. И най-после бе заставен да признае, че „ вълчата глутница “ е от една кръв с жертвите си. Затова и съпротивителната мощ на съветското общество клони към нула, защото всички са приели, че ще живеят по „ вълчите закони “.
По същия метод в романа „ В първия кръг “ интелектуалецът Нержин обезверено разпитва елементарния надзирател Спиридон Данилович кой е „ критерият “, по който би трябвало да се живее? Откъде знаем кой е прав? И кой е отговорен? Възрастният надзирател се замисля и най-после стига до извода: „ вълкодавът е прав, а човекоядецът не “. Което идва да каже доста за разликата сред „ глутницата “ и „ обществото “. И таман някъде тук се пресичат през днешния ден осите на историята сред някогашния полковник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Владимир Путин (от „ адвокатската фирма на човекоядците “) и неговия „ готвач “, версия на „ Лениновата готвачка “. И на собствен ред „ готвачът “ се трансформира в „ формален канибал “.
Историята на самия Евгений Пригожин ни сервира нормалния „ сюжет от прехода “: момче от спортно учебно заведение в Ленинград, съдено, когато е на осемнайсет години, за кражба, след което внезапно изплува в края на „ перестройката “ и съумява да завърти „ едни пари “ – изначало в ресторантьорския бизнес. Така, бидейки нашенец на Путин, стартира да обслужва „ с бяла престилка “ него и най-близкото му обграждане. Ала последователно „ бизнес-апетитът “ му се разраства, връзките с Кремъл го теглят шеметно нагоре, с цел да се стигне до такава степен, че след 2018 година неговите компании печелят милиардни поръчки за обслужването на съветската войска. Сега „ готвачът “ е в стотицата на най-богатите в Путинова Русия и върви неудържимо напред в класацията.
В основата на зашеметяващия му „ триумф “ е и основаването на частната войска „ Вагнер “, зародила през 2014 година таман след първия спор с Украйна. От 2015 година наемниците на тази „ частна конструкция “ върлуват из Сирия, правят зверства в Либия, Нигерия, Етиопия, Судан, Ангола и на редица други места по света.
От 24 февруари предходната годна, когато Путин нахлу в Украйна, частите на „ Вагнер “ бяха изтеглени от Африка и през Беларус пуснати в щурма на Киев, дружно с „ кадировците “.
Дълго време „ готвачът “ отхвърляше, че „ готви “ за „ човекоядеца “. Едва през септември 2022 година призна, че „ ЧВК Вагнер “ е „ негова “. Международни следствия на „ Шпигел “ и други международни издания месеци преди този момент бяха разкрили що за „ канибал “ е той, че на неговата съвест и върху неговите наемници тегнат злодеянията в Буча, а и освен там.
През лятото на предходната година бяха публикувани видеа, на които се вижда по какъв начин Пригожин „ вербува “ престъпни нарушители, затворени в колония с изключително непоколебим режим. На тях се вижда и чува по какъв начин „ готвачът “ дава обещание отменяне на присъдите на пандизчиите, предварително освобождение и високо възнаграждение на тези, които „ изкупят “ на бойното поле „ греховете си пред Родината “. Стига да не сторят други „ смъртни грехове “. На първо място дезертиране, „ най-тежкият грях “: „ никой не отстъпва, никой не дава „ обратно “, никой не се предава в плен. В случай на пленяване да носят със себе си две гранати “. Вторият грях са алкохолът и опиатите, в случай че са в зоната на бойните дейности. Третият – връзките с локални дами, които отслабват духа на армията.
Журналистически следствия демонстрират, че от „ Вагнер “ набират даже пандизчии, заболели от СПИН и тежки форми на хепатит, които биват заставяни да носят специфични гривни на ръката си, с цел да ги заобикалят постоянните бойци при „ клане “.
Смайващо е по какъв начин репутацията на „ готвача-човекоядец “ се промени в хода на самата война. Отначало – след първите провали – той бе главен „ критик “ на неуспехите на съветското основно командване и по този начин печелеше точки в очите на Путин. Постепенно неговата тежест в „ лагера на войната “ неимоверно набъбна (ЧВК „ Вагнер “ са в пъти по-добре оборудвани и подготвени от съветската армия). Така той стартира да се трансформира в главен фактор. И даже стартира да си разрешава да подлага на критика „ самия Путин “, а неотдавна дори „ похвали “ Зеленски, който се бил трансформирал в прагматичен водач, който сплотява народа си.
Заговори се, че „ готвачът “ би могъл да е вероятният „ правоприемник “ на Путин, доколкото зад тила му се сплотява „ военната хунта “. Според нашия съотечественик и проверяващ публицист Христо Грозев в Кремъл към този момент „ мирише на кръв “.
Това може да не се случи през днешния ден или на следващия ден, само че е допустима догадка при идващ и по-голям погром на съветската войска в Украйна. Това постоянно се е случвало в съветската история – след неуспеха в Руско-японската война (революцията от 1905 г.) или след сериозните загуби в Първата международна война, довели до болшевишката гражданска война.
Остава да забележим дали при подобен процес на събитията „ готвачът “ би могъл да израсне в йерархията – до „ основен канибал “. И по този начин – по най-парадоксален метод – да се сбъдне лелеяната химера на Ленин.
Тони Николов,
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ