Така мислят гениите
Коефициентът на просветеност (IQ) на всеки човек може да има закрепена стойност, само че същото не важи и за действителните му знания и за способността му да схваща от най-различни неща. Макар всички да имаме лимитирано количество „ интелектуални конски сили “, методът, по който използваме умствения си потенциал, е най-важният фактор, дефинират какъв брой образован в действителност е един човек.
Въпросът, който би трябвало да си зададем, е по какъв начин да разкрием цялостния си интелектуален капацитет. Малко са хората, които биха могли да дадат по-добър отговор на този въпрос от един потвърден гении.
Физикът Ричард Филипс Файнман, именуван от доста хора най-великият разум след Айнщайн, печели Нобелова премия през 1965 година за открития в една от най-взискателните сфери на човешкото знание – квантовата физика. Освен с блестящият си разум, Файнман е бил прочут и със своя явен и ангажиращ жанр на другарство. Той е бил не просто брилянтен академик, само че и отличен учител, който е обяснявал разбираемо процеса на мислене, който е стоял зад гениалните му хрумвания.
Наскоро попаднах на обява в блога Farnam Street, която подчертава върху няколко аспекта от лекция на математика и професор от Масачузетският софтуерен институт Джан-Карло Рота за това по какъв начин студентите могат да бъдат накарани да слушат по-внимателно своите преподавалите.
Много от разискваните хрумвания в тази лекция са потребни за хората, които се интересува от възстановяване на способността си да улавя и задържа на другите, само че има един съвет, който е потребен за всеки човек, който в миналото се е изправял пред проблеми в живота си(което значи безусловно всеки жив човек). Рота показва Файнман като източник на тази концепция.
„ Ричард Файнман обичаше да дава следния съвет за това по какъв начин човек да мисли като талант. Трябва да държите на разум дузина от обичаните си проблеми, въпреки че в множеството време те ще бъдат в латентно положение. Всеки път, когато чуете или прочетете нов трик или резултати, тествате тази оригиналност против един от 12-те казуса, с цел да видите дали тя оказва помощ. От време на време ще имате попадения право в задачата и хората към вас ще споделят: „ Как го направи? Трябва да си талант! “, споделя Рота.
Хубавото на този съвет е, че той е относително елементарен за следване и не изисква някакви големи умствени способности, с цел да бъде ползва. Всичко опира до построяването на добра мисловна система, а не до присъщ гений.
Вместо извънредно висок IQ, методът на Файнман изисква далновидност и изчерпателен размисъл за построяването на азбучник с значими за вас проблеми. Той изисква любознание и внимание към детайлите, които могат да ви оказват помощ да стигнете до нови потребни хрумвания.
Откриването на тези хрумвания е процесът, който ние назоваваме просветеност. Разрешаването на сложни уравнения и разпознаването на модели в нереални проби може да ви донесат забележителна известност (или пък да ви оказват помощ за влизането в университет), само че способността да разрешавате действителни проблеми и да вършиме света по-добро място за живеене е нещото, което назоваваме талант.
.............
Джесика Стилман , бизнес блогър, за
Превод и редакция: Георги Георгиев
Въпросът, който би трябвало да си зададем, е по какъв начин да разкрием цялостния си интелектуален капацитет. Малко са хората, които биха могли да дадат по-добър отговор на този въпрос от един потвърден гении.
Физикът Ричард Филипс Файнман, именуван от доста хора най-великият разум след Айнщайн, печели Нобелова премия през 1965 година за открития в една от най-взискателните сфери на човешкото знание – квантовата физика. Освен с блестящият си разум, Файнман е бил прочут и със своя явен и ангажиращ жанр на другарство. Той е бил не просто брилянтен академик, само че и отличен учител, който е обяснявал разбираемо процеса на мислене, който е стоял зад гениалните му хрумвания.
Наскоро попаднах на обява в блога Farnam Street, която подчертава върху няколко аспекта от лекция на математика и професор от Масачузетският софтуерен институт Джан-Карло Рота за това по какъв начин студентите могат да бъдат накарани да слушат по-внимателно своите преподавалите.
Много от разискваните хрумвания в тази лекция са потребни за хората, които се интересува от възстановяване на способността си да улавя и задържа на другите, само че има един съвет, който е потребен за всеки човек, който в миналото се е изправял пред проблеми в живота си(което значи безусловно всеки жив човек). Рота показва Файнман като източник на тази концепция.
„ Ричард Файнман обичаше да дава следния съвет за това по какъв начин човек да мисли като талант. Трябва да държите на разум дузина от обичаните си проблеми, въпреки че в множеството време те ще бъдат в латентно положение. Всеки път, когато чуете или прочетете нов трик или резултати, тествате тази оригиналност против един от 12-те казуса, с цел да видите дали тя оказва помощ. От време на време ще имате попадения право в задачата и хората към вас ще споделят: „ Как го направи? Трябва да си талант! “, споделя Рота.
Хубавото на този съвет е, че той е относително елементарен за следване и не изисква някакви големи умствени способности, с цел да бъде ползва. Всичко опира до построяването на добра мисловна система, а не до присъщ гений.
Вместо извънредно висок IQ, методът на Файнман изисква далновидност и изчерпателен размисъл за построяването на азбучник с значими за вас проблеми. Той изисква любознание и внимание към детайлите, които могат да ви оказват помощ да стигнете до нови потребни хрумвания.
Откриването на тези хрумвания е процесът, който ние назоваваме просветеност. Разрешаването на сложни уравнения и разпознаването на модели в нереални проби може да ви донесат забележителна известност (или пък да ви оказват помощ за влизането в университет), само че способността да разрешавате действителни проблеми и да вършиме света по-добро място за живеене е нещото, което назоваваме талант.
.............
Джесика Стилман , бизнес блогър, за
Превод и редакция: Георги Георгиев
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ