Отец Владимир Дойчев: Ние сме страната на опустелите бащи
Кое прави по този начин, че един човек в днешно време да се усеща сполучлив? Издигане в кариерата? Пари? Още пари? Пари, бе! Да командваш и да не те командват? Скъпотия из къщи (османски лукс)? Парцалки? (Хубави облекла, по какъв начин парцалки?) Коли? Поне една ниска, най-малко една вископроходима? Цуни-гуни? И още едно скрито цуни-гуни? Какво повече? Какво друго? Това са сънищата на невярващия българин, нали? Тов написа в обществените мрежи отец Владимир Дойчев.
А на вярващия? Ама, почтено! Погледнете текста изначало! 21-ви век сме... Не е като едно време... То не е грях... Той Христос не е срещу... И прочие...
Обаче... Има линии, които не могат да се преминат. Вярващ-невярващ, има червени линии, има бариери... Говоря за онази част от Евангелието, която е написана в сърцето на всеки човек. Колкото и да е осветскостен. Колкото и да е сполучлив!
Кажи ми, какво му е сполучливото на това приятелите ти да те презират? Децата ти! Чедата ти! Тези, които Бог ти е поверил!
Ще вярваш ли, няма ли... Ще караш ли, ще те возят ли... Ще се издигаш ли, ще падаш ли... Ще се парфюмираш ли, ще миришеш ли... Ще богатееш ли, ще се контиш ли, ще блудстваш ли, ще командваш ли... Ако своите те презират, ти си неуспех! И си самичък!
На хиляди клакьори да платиш, самичък си! Изоставил ли си съвестта си - изоставил си Христос!
В очите на децата си бащите виждат отношението на Христос.
Кажете това на всички татковци! Защото Един е нашият Баща! И Той приказва посредством най-малките!
Презрението на децата оставя дома на бащите запустял! Домът на душата! Пуст нощем и през деня запустял!
Ние сме страната на опустелите татковци... Или още не?
Попитайте всички татковци (духовни или бездушни) какъв брой коства едно “още не ”... И може ли да ни го купят...
П.П. Написах това след едно покъртително опело на доста младеж. Има татковци (духовни или бездушни), които са прекомерно самоувени, тъй като в никакъв случай не са виждали какъв брой нежен е животът. И по тази причина са подготвени да погребат вечността.
П.П.2 Каква такса мога да взема, в случай че би трябвало да върша опело на вечността?
А на вярващия? Ама, почтено! Погледнете текста изначало! 21-ви век сме... Не е като едно време... То не е грях... Той Христос не е срещу... И прочие...
Обаче... Има линии, които не могат да се преминат. Вярващ-невярващ, има червени линии, има бариери... Говоря за онази част от Евангелието, която е написана в сърцето на всеки човек. Колкото и да е осветскостен. Колкото и да е сполучлив!
Кажи ми, какво му е сполучливото на това приятелите ти да те презират? Децата ти! Чедата ти! Тези, които Бог ти е поверил!
Ще вярваш ли, няма ли... Ще караш ли, ще те возят ли... Ще се издигаш ли, ще падаш ли... Ще се парфюмираш ли, ще миришеш ли... Ще богатееш ли, ще се контиш ли, ще блудстваш ли, ще командваш ли... Ако своите те презират, ти си неуспех! И си самичък!
На хиляди клакьори да платиш, самичък си! Изоставил ли си съвестта си - изоставил си Христос!
В очите на децата си бащите виждат отношението на Христос.
Кажете това на всички татковци! Защото Един е нашият Баща! И Той приказва посредством най-малките!
Презрението на децата оставя дома на бащите запустял! Домът на душата! Пуст нощем и през деня запустял!
Ние сме страната на опустелите татковци... Или още не?
Попитайте всички татковци (духовни или бездушни) какъв брой коства едно “още не ”... И може ли да ни го купят...
П.П. Написах това след едно покъртително опело на доста младеж. Има татковци (духовни или бездушни), които са прекомерно самоувени, тъй като в никакъв случай не са виждали какъв брой нежен е животът. И по тази причина са подготвени да погребат вечността.
П.П.2 Каква такса мога да взема, в случай че би трябвало да върша опело на вечността?
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ