Кое прави един човек, една култура или една държава щастливи?

Кое прави един човек, една просвета или една страна щастливи? Euronews организира диалог с един от водещите специалисти по въпросите на щастливия живот, с цел да се разбере какви са неговите секрети. 

Марк Шулц е заместник-директор, а професор Робърт Уолдингер е шеф на Харвардското проучване на развиването на възрастните - най-продължителното проучване на човешкото благополучие в академичната история.

От 1938 година насам екипът наблюдава група хора през целия им живот и живота на тяхното поколение, с цел да види какво въздейства на щастието им. Шулц и Уолдингер, актуалните ръководители на изследването, издадоха книга в следствие от осемгодишното проучване, озаглавена " Добрият живот: Уроци от най-дългото научно проучване на щастието в света ".

Всяка година се разгласяват две световни изследвания за щастието. И двете, въпреки да се организират от разнообразни компании, задават сходни въпроси. Всяка година те изготвят друг лист на най-щастливите страни на Земята.

Първото е Докладът за щастието в света, който е основан от Организация на обединените нации и се организира за десета поредна година. Той мери по какъв начин другите групи от популацията правят оценка цялостната си задоволеност от живота по разнообразни фактори, в това число здраве и обществена поддръжка.

За шеста поредна година Организация на обединените нации дефинира Финландия като най-щастливата страна в света. След Финландия се подреждат Дания, Исландия, Израел и Нидерландия .

Другото огромно изследване се изготвя от Ipsos, която е световна компания за данни. Докладът на Ipsos пита хората от целия свят какъв брой са щастливи в междуличностните си връзки, икономическата си непоклатимост и здравето си.

Ipsos има радикално друга класификация, в която единственото съвпадане с класацията на Организация на обединените нации е Нидерландия.

Най-щастливите страни съгласно компанията са Китай, Саудитска Арабия, Нидерландия, Индия и Бразилия. За съпоставяне, в изследването на Организация на обединените нации Китай е на 64-то място измежду най-щастливите страни.

Разликите в подредбата на страните се дължи основно в метода, по който другите отчети организират своите изследвания. Въпреки че и двата документа изследват почти идентичен брой хора, Ipsos признава, че хората, определени в страни като Бразилия, Китай, Индия и Саудитска Арабия, са " по-градски, по-образовани и/или по-богати от общото население " .

Когато Марк Шулц разсъждава за какво Финландия е отпред в изследването на Организация на обединените нации към този момент шест години поред, той отбелязва,че в скандинавските страни обществената поддръжка постоянно е приоритет:

" Техните данни демонстрират, че обществените връзки са значими. Така че един от най-хубавите планирани фактори за благополучие в международните отчети за щастието е дали имаш човек, на който можеш да разчиташ, когато имаш потребност от помощ. "

Шулц допуска, че двете организации са по-загрижени за удовлетвореността от живота в своето допитване. Именно тук Финландия и скандинавските страни се отличават с огромна обществена поддръжка, предвидимост и правдивост в обществото, както и с по-ниски равнища на неравноправие в приходите.
Това изяснява, че Финландия е преди всичко в класацията на Организация на обединените нации.

И в двете страни има властнически ръководства и те са виновни за нарушение на човешките права, само че се оказва, че за популацията, което не е директно наранено, политическият образ на страната е по-малко важен фактор за удовлетвореността от живота на средностатистическия човек.

Страни като Китай имат колективистична просвета, което значи, че обществените кръгове и общности са по-склонни да се грижат един за различен.

За да може една страна да се отличи в изследването на Организация на обединените нации или на Ipsos, основният барометър наподобява е обществената поддръжка, която хората имат. Това е главният принцип на проучването на Шулц в Харвардското проучване за развиването на възрастните. Добрите взаимоотношения поддържат хората по-здрави, с цел да живеят по-дълго и по-щастливо.

И в двете световни изследвания се следи наклонност светът да става все по-щастлив. Но когато се  огледа към обществените медии или новините, у хората се заражда възприятие на неправда. 

Западните стопански системи се разпадат, демократичните институции се провалят, а климатът върви към злополука. Шулц показва, че въпреки да е мъчно да се вършат съпоставения във времето, ситуацията на хората, включени при започване на изследването на Харвард, е било тежко. 

" Те са били в лицей по времето, когато избухва Втората международна война, и 91% от тях са служили в армията. Почти всички те разказват това като най-страшното и най-лошото прекарване в живота си " , споделя Шулц. 

Има разлика, която Шулц отбелязва при настоящето потомство и тогавашното потомство и това са технологиите.

" Интернет ни свързва по способи, които са потребни, само че също по този начин и по способи, които способстват за прекарването ни на самотност. В старите времена можехте да погледнете в квартала си, да видите по какъв начин наподобяват другите къщи и какво имат хората в дворовете си, с цел да разберете дали разполагате с толкоз, колкото другите хора. В наши дни влизате в интернет и можете да разгледате какво имат всички по света " , добавя откривателят.