В класната стая на 75 години
- Кое наричаш линийката – A, B, C, D?
- Не, ето това е, демонстрирам персонално на всеки компютър.
...
- Вече сме на инструментите
- Кое наричаш принадлежности?
- Показвам отново.. ето това тук.
- Ааа, полето горе – букви, чертички и по този начин нататък.
В дребна стая на софийската улица " Владайска " 36 четирима възрастни и двама ученика са се взрели в екраните на преносимите компютри си. Учат Ексел. В прилежащото помещение има още толкоз гости, само че и там функциите са обърнати – дамите и господата на междинна възраст 70 години седят на чинове, а пред дъската са децата. В този час образованието е за възстановяване на компютърната просветеност – естествената среда на младите и цялостен със загадки и тествания нов свят за по-възрастните.
Дамата, която прекъсва учащия, е някогашен " ВУЗ-овски учител ", с две висши образования – инженерно и педагогическо, преподавала е 33 години на студенти и приключили вишисти. На 79 години, тя е с претърпян неотдавнашен инсулт, който се отразява на паметта, по тази причина и доста мъчно се насилва да стартира да я упражнява отново. " Паметта закърнява, когато не се тренира. Затова и се включих в този курс, тъй като това, което знам, че ще усвоя тук, са познания от рода обстоятелства. Това е пет, това е 10 - като аритметиката. И оказва помощ. "
© Цветелина Белутова
79-годишната студентка и Кристиян
" Дошла съм за начални компютърни умения ", добавя тя. " Не ми е нужно да знам нищо съответно, би трябвало ми за обща просвета. Вкъщи всички са компютърджии и работят с какво ли не – таблет, преносим компютър... Моята цел е да мога да вляза в интернет на избран адрес, да извадя информация, да вземем за пример програмата на театрите, в случай че мога да се свържа в скайп да приказвам с близки и родственици в чужбина. И до момента по този начин споделяме – мъжът ми включва и като ми излязат облиците, се включвам и аз. "
Дотук всичко й е забавно, въпреки да счита, че на децата им е необходим опит в методологията на образованието и не всичко, което показват, ще й потрябва. " За мен интернет е нещо велико! Това електронно откритие замести осведомителните средства и принадлежности, които до момента са съществували от 20-и век и е нещо прелестно. Може да се свържеш с целия свят и всичко, което те интересува, разсъжава тя. Писането в интернет, мъртъв език съгласно нея, и " този метод на връзка " сред хората да не й подхожда, тъй като се губи психичния детайл. " Едно е да го прочетеш, друго е да приказваш по телефон и да се ориентираш по интонацията, бързината на изявлението. Но скайп и смарт телефоните са като телефона... "
© Цветелина Белутова
Подобно на нея 70-годишната Цветелина също гледала репортаж за курса по малкия екран и по този начин се запалила да се включи в него. Основната причина е желанието й да е в крайник с времето. " Имам възприятие, че всичко живо владее компютъра, единствено аз и някои други от моето потомство не могат да се оправят, а в последна сметка човек би трябвало да е съответен ", смее се тя.
Не задава доста въпроси, само че изрядно записва всичко казано в бележник. Макар в дома й да няма компютър, а внукът й да не дава за достъп таблета си, желае да придобие знания, с цел да знае да написа, да праща имейли, да беседва – практичните неща. " Таблицата ще ми бъде нужна, в случай че въпреки всичко си намеря някаква работа да мога да я отворя. Въобще, главните неща бих желала да ги науча. Малко е мъчно за късото време, по тази причина в случай че има още един подобен курс, отново бих пристигнала и бих усъвършенствала това, което не зная. " Основната компликация за нея произлиза от обстоятелството, че не знае британски, а френски, с който търси покриващи се думи.
" Трябва да тичаме против тях, с цел да ги настигнем тези технологии. Като виждам какъв брой нови неща излизат..., въздъхва Цветелина. Да изучавам тук е крачка към технологиите. " Засега е доста удовлетворена от образованието.
© Цветелина Белутова
Hello, word
- За да маркираме ред или колона..., продължава преподавателят Иван.
- Маркирането в какво ще се изрази?
- Ще се оцвети в по-тъмно.
- А това от горната страна защо ни би трябвало? Ооо, това доста комплицирано!
- Чакай в този момент, то си има стратегия, момчето я следва!
Иван, на 17, е заел ролята на главен водещ на занятието, а Кристиян, на към този момент 18, оказва помощ самостоятелно. Двамата са възпитаници от Търговско-банковата гимназия, облечени в бели ризи, с ведра интонация, обикалят от преносим компютър на преносим компютър. " Тук е доста забавно! " - възкликва Иван. " Сега към този момент виждам какво им е на учителите и несъмнено им влизам повече в ситуацията. Но не се окайвам, несъмнено съм удовлетворен и групата ни е доста добра, не сме имали някакви кавги, всичко върви без спънки. "
" Прави ти кеф да го вършиш ", добавя Крис. " Интересно ни е да забележим и тяхната позиция по какъв начин ще усвоят знанието. Признавам, че от време на време вървим с друго движение, тъй като всички са на друго равнище. Някои са били на компютър, други – в никакъв случай и може би това е единствената компликация в курса, тъй като ние нямаме опцията да преподаваме от точка А до точка Б, би трябвало да се отклоняваме, което е изцяло обикновено. "
Извънредната сесия е инициирана точно от учениците. В рамките на учебния развой от година те се пробват да създадат учебно-тренировъчно дружество, което действа като компания. " И като една сполучлива такава, ние сме длъжни да обърнем внимание на обществото. Много се чудихме какво тъкмо да вършим и се случи по този начин, че прочут ни свърза със съдружие " Знание ". Никой не ни задължи да дойдем, просто гласувахме в класа какво да вършим и всички се съгласиха ", обяснва Иван.
До тук студентите, както назовава той записалите се в часовете, са влезнали базово в интернет, с цел да се срещнат с търсачката Гугъл, потърсили това, което им е забавно, показано им е по какъв начин да го напишат, да сменят език. После са потърсили информация в разнообразни видове уеб сайтове и са основали своя abv поща - " нещо доста значимо ", от която са изпратили два – три имейла. В последните часове се занимават с " по-специалните медии " като " Facebook ". По наблюденията на Иван и Криси максимален интерес провокира точно обществената мрежа, поща и скайп. " Искат да се усещат добре, да са в модата, да си приказват с родственици. Те са си хора, а всеки един човек желае да е в крайник с времето ", твърди Иван. " И аз им върша едно огромно евала, че са отделили от времето си да дойдат тук, да се научат на нещо, което си е изцяло непознато за тях. Ние сме израснали с това, само че те се сблъскват с тази изцяло нова среда и бих споделил, че се оправят сносно. "
" И по този начин е, и другояче... " дават отговор учениците на въпроса дали технологиите деформира връзката сред по-младите. " Много хора не виждат изгодата от тази иновация, минимум – къде другаде си разкрил посредством нея толкоз хора, и то с такава експедитивност. Ако бяхме в предишното, щяхме да пишем писма и да чакаме отговор по 100 часа. Сега, има някои крайности, признавам, само че чак пък да сме захласнати... "
© Цветелина Белутова
В прилежащата стая
В крайник с времето
Инициативата " Дари час " е на сдружение " Знание " - организация с дълголетен опит в неофициалното обучение, която организира първата сесия още в края на 2014 година. Тогава преседателката му Мариана Манукян и нейни сътрудници са в развой на промяна на наличните технологии с по-нови устройства и откриват, че поколението в по-напреднала възраст има проблеми с адаптирането към тях и оправянето с стратегии и приложения като " Facebook ", Viber и Whatsup. Затова и вземат решение да им оказват помощ във виртуалното насочване.
Трябва им малко време да открият, че новата активност, от една страна, сплотява и сплотява хората, а от друга, ги стимулира да се развиват и да не възприемат нововъведенията в технологиите за нещо, което ги отдалечава от света, а в противен случай – свързва ги. Първите три години сесии се вършат през четири месеца, само че в следствие ги разреждат до два пъти в годината. Триседмичният курс се състои от 12 образователни часа, които се водят от доброволци, главно набирани през платформата TimeHeroes, някои се повтарят от предходни години, други предават на свои другари опита си.
Изискването към доброволците е да имат обикновени знания и да могат да ги обяснят, без значение от тяхната възраст и занятие. В множеството случаи съответна методология липсва, само че се засягат съществени тематики като по какъв начин да се търси информация в интернет, да се пращат фотоси, да се направи поща. Всичко е гратис -дружеството обезпечава мястото, техниката, а доброволците от своя страна – времето си.
© Цветелина Белутова
Как се работи и с таблет
Експерът по образования Петя Брашникова изяснява, че първоначално " Дари час " събира хора, които задават съответни въпроси за вълнуващи ги сега усложнения с технологиите и стратегиите, само че в следствие се оказва, че възрастните възприемат заниманията като курс за компютърно ограмотяване и в него стартират да се записват всевъзможни хора с нулев и дребен опит. Най-вече такива, чиито роднините са им оставили техника у дома, само че единствено са им посочили и без никакво самообладание са ги зарязали да се оправят сами.
© Цветелина Белутова
Въпреки че резултатите не са огромни, поради късото време, смяната е значима – възрастните осъзнават, че могат да се оправят сами и стартират да имат вяра във опциите си.
" Идват с огромно предпочитание и мотивация. Мястото тук се трансформира в събирателен пункт на хора с общи ползи и те одобряват курса като събитие в живота им. Когато са влезнали в едно друго от нашето всекидневие, не се срещат с доста хора, сходен обществен допир е извънредно прелестен за тях. В никакъв случай не би трябвало да органичаваме тези хора от опцията да поддържат връзка ", споделя Петя. " Голямо значение има и фактът, че при откриването на връзката с технологиите, те да могат да си поддържат връзка с близки и познати в други градове или чужбина. "
Всички са съгласни – технологиите и интернет са част от всекидневието и рано или късно идват при всеки. " След ден, всички ще са отново в класната стая, с цел да се научат на още от тях. " Хайде да си вървим, че чак се изпотих! ", смее се една от студентките.
Поредицата " ТелефON е план с поддръжката на Huawei.
Всичко, което би трябвало да знаете за: ТелефON (3)
- Не, ето това е, демонстрирам персонално на всеки компютър.
...
- Вече сме на инструментите
- Кое наричаш принадлежности?
- Показвам отново.. ето това тук.
- Ааа, полето горе – букви, чертички и по този начин нататък.
В дребна стая на софийската улица " Владайска " 36 четирима възрастни и двама ученика са се взрели в екраните на преносимите компютри си. Учат Ексел. В прилежащото помещение има още толкоз гости, само че и там функциите са обърнати – дамите и господата на междинна възраст 70 години седят на чинове, а пред дъската са децата. В този час образованието е за възстановяване на компютърната просветеност – естествената среда на младите и цялостен със загадки и тествания нов свят за по-възрастните.
Дамата, която прекъсва учащия, е някогашен " ВУЗ-овски учител ", с две висши образования – инженерно и педагогическо, преподавала е 33 години на студенти и приключили вишисти. На 79 години, тя е с претърпян неотдавнашен инсулт, който се отразява на паметта, по тази причина и доста мъчно се насилва да стартира да я упражнява отново. " Паметта закърнява, когато не се тренира. Затова и се включих в този курс, тъй като това, което знам, че ще усвоя тук, са познания от рода обстоятелства. Това е пет, това е 10 - като аритметиката. И оказва помощ. "
© Цветелина Белутова
79-годишната студентка и Кристиян
" Дошла съм за начални компютърни умения ", добавя тя. " Не ми е нужно да знам нищо съответно, би трябвало ми за обща просвета. Вкъщи всички са компютърджии и работят с какво ли не – таблет, преносим компютър... Моята цел е да мога да вляза в интернет на избран адрес, да извадя информация, да вземем за пример програмата на театрите, в случай че мога да се свържа в скайп да приказвам с близки и родственици в чужбина. И до момента по този начин споделяме – мъжът ми включва и като ми излязат облиците, се включвам и аз. "
Дотук всичко й е забавно, въпреки да счита, че на децата им е необходим опит в методологията на образованието и не всичко, което показват, ще й потрябва. " За мен интернет е нещо велико! Това електронно откритие замести осведомителните средства и принадлежности, които до момента са съществували от 20-и век и е нещо прелестно. Може да се свържеш с целия свят и всичко, което те интересува, разсъжава тя. Писането в интернет, мъртъв език съгласно нея, и " този метод на връзка " сред хората да не й подхожда, тъй като се губи психичния детайл. " Едно е да го прочетеш, друго е да приказваш по телефон и да се ориентираш по интонацията, бързината на изявлението. Но скайп и смарт телефоните са като телефона... "
© Цветелина Белутова
Подобно на нея 70-годишната Цветелина също гледала репортаж за курса по малкия екран и по този начин се запалила да се включи в него. Основната причина е желанието й да е в крайник с времето. " Имам възприятие, че всичко живо владее компютъра, единствено аз и някои други от моето потомство не могат да се оправят, а в последна сметка човек би трябвало да е съответен ", смее се тя.
Не задава доста въпроси, само че изрядно записва всичко казано в бележник. Макар в дома й да няма компютър, а внукът й да не дава за достъп таблета си, желае да придобие знания, с цел да знае да написа, да праща имейли, да беседва – практичните неща. " Таблицата ще ми бъде нужна, в случай че въпреки всичко си намеря някаква работа да мога да я отворя. Въобще, главните неща бих желала да ги науча. Малко е мъчно за късото време, по тази причина в случай че има още един подобен курс, отново бих пристигнала и бих усъвършенствала това, което не зная. " Основната компликация за нея произлиза от обстоятелството, че не знае британски, а френски, с който търси покриващи се думи.
" Трябва да тичаме против тях, с цел да ги настигнем тези технологии. Като виждам какъв брой нови неща излизат..., въздъхва Цветелина. Да изучавам тук е крачка към технологиите. " Засега е доста удовлетворена от образованието.
© Цветелина Белутова
Hello, word
- За да маркираме ред или колона..., продължава преподавателят Иван.
- Маркирането в какво ще се изрази?
- Ще се оцвети в по-тъмно.
- А това от горната страна защо ни би трябвало? Ооо, това доста комплицирано!
- Чакай в този момент, то си има стратегия, момчето я следва!
Иван, на 17, е заел ролята на главен водещ на занятието, а Кристиян, на към този момент 18, оказва помощ самостоятелно. Двамата са възпитаници от Търговско-банковата гимназия, облечени в бели ризи, с ведра интонация, обикалят от преносим компютър на преносим компютър. " Тук е доста забавно! " - възкликва Иван. " Сега към този момент виждам какво им е на учителите и несъмнено им влизам повече в ситуацията. Но не се окайвам, несъмнено съм удовлетворен и групата ни е доста добра, не сме имали някакви кавги, всичко върви без спънки. "
" Прави ти кеф да го вършиш ", добавя Крис. " Интересно ни е да забележим и тяхната позиция по какъв начин ще усвоят знанието. Признавам, че от време на време вървим с друго движение, тъй като всички са на друго равнище. Някои са били на компютър, други – в никакъв случай и може би това е единствената компликация в курса, тъй като ние нямаме опцията да преподаваме от точка А до точка Б, би трябвало да се отклоняваме, което е изцяло обикновено. "
Извънредната сесия е инициирана точно от учениците. В рамките на учебния развой от година те се пробват да създадат учебно-тренировъчно дружество, което действа като компания. " И като една сполучлива такава, ние сме длъжни да обърнем внимание на обществото. Много се чудихме какво тъкмо да вършим и се случи по този начин, че прочут ни свърза със съдружие " Знание ". Никой не ни задължи да дойдем, просто гласувахме в класа какво да вършим и всички се съгласиха ", обяснва Иван.
До тук студентите, както назовава той записалите се в часовете, са влезнали базово в интернет, с цел да се срещнат с търсачката Гугъл, потърсили това, което им е забавно, показано им е по какъв начин да го напишат, да сменят език. После са потърсили информация в разнообразни видове уеб сайтове и са основали своя abv поща - " нещо доста значимо ", от която са изпратили два – три имейла. В последните часове се занимават с " по-специалните медии " като " Facebook ". По наблюденията на Иван и Криси максимален интерес провокира точно обществената мрежа, поща и скайп. " Искат да се усещат добре, да са в модата, да си приказват с родственици. Те са си хора, а всеки един човек желае да е в крайник с времето ", твърди Иван. " И аз им върша едно огромно евала, че са отделили от времето си да дойдат тук, да се научат на нещо, което си е изцяло непознато за тях. Ние сме израснали с това, само че те се сблъскват с тази изцяло нова среда и бих споделил, че се оправят сносно. "
" И по този начин е, и другояче... " дават отговор учениците на въпроса дали технологиите деформира връзката сред по-младите. " Много хора не виждат изгодата от тази иновация, минимум – къде другаде си разкрил посредством нея толкоз хора, и то с такава експедитивност. Ако бяхме в предишното, щяхме да пишем писма и да чакаме отговор по 100 часа. Сега, има някои крайности, признавам, само че чак пък да сме захласнати... "
© Цветелина Белутова
В прилежащата стая
В крайник с времето
Инициативата " Дари час " е на сдружение " Знание " - организация с дълголетен опит в неофициалното обучение, която организира първата сесия още в края на 2014 година. Тогава преседателката му Мариана Манукян и нейни сътрудници са в развой на промяна на наличните технологии с по-нови устройства и откриват, че поколението в по-напреднала възраст има проблеми с адаптирането към тях и оправянето с стратегии и приложения като " Facebook ", Viber и Whatsup. Затова и вземат решение да им оказват помощ във виртуалното насочване.
Трябва им малко време да открият, че новата активност, от една страна, сплотява и сплотява хората, а от друга, ги стимулира да се развиват и да не възприемат нововъведенията в технологиите за нещо, което ги отдалечава от света, а в противен случай – свързва ги. Първите три години сесии се вършат през четири месеца, само че в следствие ги разреждат до два пъти в годината. Триседмичният курс се състои от 12 образователни часа, които се водят от доброволци, главно набирани през платформата TimeHeroes, някои се повтарят от предходни години, други предават на свои другари опита си.
Изискването към доброволците е да имат обикновени знания и да могат да ги обяснят, без значение от тяхната възраст и занятие. В множеството случаи съответна методология липсва, само че се засягат съществени тематики като по какъв начин да се търси информация в интернет, да се пращат фотоси, да се направи поща. Всичко е гратис -дружеството обезпечава мястото, техниката, а доброволците от своя страна – времето си.
© Цветелина Белутова
Как се работи и с таблет
Експерът по образования Петя Брашникова изяснява, че първоначално " Дари час " събира хора, които задават съответни въпроси за вълнуващи ги сега усложнения с технологиите и стратегиите, само че в следствие се оказва, че възрастните възприемат заниманията като курс за компютърно ограмотяване и в него стартират да се записват всевъзможни хора с нулев и дребен опит. Най-вече такива, чиито роднините са им оставили техника у дома, само че единствено са им посочили и без никакво самообладание са ги зарязали да се оправят сами.
© Цветелина Белутова
Въпреки че резултатите не са огромни, поради късото време, смяната е значима – възрастните осъзнават, че могат да се оправят сами и стартират да имат вяра във опциите си.
" Идват с огромно предпочитание и мотивация. Мястото тук се трансформира в събирателен пункт на хора с общи ползи и те одобряват курса като събитие в живота им. Когато са влезнали в едно друго от нашето всекидневие, не се срещат с доста хора, сходен обществен допир е извънредно прелестен за тях. В никакъв случай не би трябвало да органичаваме тези хора от опцията да поддържат връзка ", споделя Петя. " Голямо значение има и фактът, че при откриването на връзката с технологиите, те да могат да си поддържат връзка с близки и познати в други градове или чужбина. "
Всички са съгласни – технологиите и интернет са част от всекидневието и рано или късно идват при всеки. " След ден, всички ще са отново в класната стая, с цел да се научат на още от тях. " Хайде да си вървим, че чак се изпотих! ", смее се една от студентките.
Поредицата " ТелефON е план с поддръжката на Huawei.
Всичко, което би трябвало да знаете за: ТелефON (3)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ