Да помиришем света: 5 изненадващи факта за човешкото обоняние
Кое е по-важно за вас – способността ви да усещате миризми или какъв брой е добра прическата ви да вземем за пример? През 2022 година в Съединени американски щати е извършен опит, чиито резултати демонстрират, че доста хора въобще не ценят своето подушване. Доброволците били запитани какво биха желали да запазят в по-голяма степен в себе си: зрението, слуха, парите, косата или обонянието. Мнозинството от интервюираните дали отговор, че първите четири детайла са по-важни за тях и че могат да подценен способността си да усещат миризма. За страдание постоянно не осъзнаваме какъв брой значима роля играе носът в живота ни и какъв брой необикновен е той. Ето пет обстоятелството за нашето подушване, които трансформират метода, по който мислим за него.
Човешкият нос освен усеща миризмите, само че и затопля, овлажнява и филтрира въздуха, като защищава белите дробове от прахуляк, бактерии и вируси Миризмите провокират мемоари
Миризмите имат невероятната дарба да ни връщат обратно във времето. Ароматът на прясно изпечени артикули да вземем за пример може да ни върне в детството, в кухнята на нашата баба. Познатата миризма на парфюм може да провокира мемоари за от дълго време отминали, само че ярки моменти – радостни или мъчителни.
Защо се случва това? Всичко се дължи на обстоятелството, че обонянието е тясно обвързвано с нашите страсти и памет. Когато усетим миризма, специфични кафези в носа улавят молекулите и предават сигнала, който се обработва от обонятелната луковица – центъра за обработка на миризми в мозъка. Оттам сигналът се приема от лимбичната система, която дава отговор за страстите и образуването на спомените.
Миризмите са тясно свързани със спомените, защото сигналите от обонянието се подават непосредствено към лимбичната система на мозъка, която дава отговор за страстите и паметта. За разлика от други сетива, като зрението или слуха, миризмите имат директен достъп до най-дълбоките ни прекарвания. Ето за какво ароматите могат да провокират толкоз мощни страсти и ярки мемоари.
Възстановяването на обонянието е допустимо
Загубата на обонянието може да се дължи на разнообразни аргументи – от пострадвания до инфекции, в това число COVID-19. При множеството хора това е краткотраен проблем и след няколко седмици способността за чувство на миризмите се възстановява. Изненадващо, носът ни има невероятната дарба да се самовъзстановява, което се реализира посредством непрекъсната замяна на обонятелните кафези.
На всеки няколко месеца нервните кафези в носа умират и се заменят с нови. Този развой евентуално се реализира благодарение на стволови кафези и обонятелната луковица, които подкрепят регенерацията.
Загубата на обонянието (аносмия) може да бъде породена от назална контузия, вирусни инфекции (напр. COVID-19) или неврологични болести като заболяването на Паркинсон Стволовите кафези са неспециализирани кафези, които могат да се трансфорат във всеки тип клетка в тялото, което ги прави основни за възобновяване и лекуването на болесттите.
Интересно е, че други елементи на нервната система, като основния и гръбначния мозък, нямат тази дарба. Постоянното възобновяване на клетките на носа служи като самобитна отбрана против външните закани, като отрови, вируси и химикали. След COVID-19 обаче на някои хора може да им отнеме повече време, с цел да възвърнат обонянието си, заради увреждането, което вирусът нанася на клетките, виновни за този развой.
Обонянието въздейства на душeвността
Загубата на обонянието може да окаже доста влияние върху психическото положение на индивида. Около 5% от хората по света изпитват цялостна загуба на способността да усещат миризми, което е известно като аносмия. Други 15-20% от хората изпитват частична загуба на обонянието, известна като хипосмия. Този брой може да се е нараснал доста след пандемията от ковид, когато нарушеното подушване стана един от най-често срещаните признаци.
Липсата на дарба за чувство на ароматите освен трансформира усещанията за света, само че и оказва отрицателно въздействие върху персоналните и обществените взаимоотношения. Хората могат да изгубят насладата от взаимното хранене, а от време на време даже да изпитат промени в половия нагон и държание.
Загубата на обонянието може да провокира меланхолия, защото миризмите са тясно свързани с страстите и спомените, а неналичието им понижава качеството на живот и удоволствието от храненето Последиците са изключително тревожни при възрастните хора: пониженото подушване се свързва с нараснал риск от меланхолия и даже с по-голяма възможност от гибел. Точният механизъм на тази връзка към момента е мистерия, само че е ясно, че носът играе доста по-важна роля за душевното ни положение, в сравнение с наподобява на пръв взор.
Загуба на подушване при заболяването на Алцхаймер
Липсата на подушване може да бъде един от първите признаци на невродегенеративни болести като заболяването на Алцхаймер и Паркинсон. Много пациенти виждат, че способността им да усещат миризми се утежнява няколко години преди да се появят други признаци, свързани с функционалностите на мозъка и тялото.
Болестта на Алцхаймер е невродегенеративно заболяване, при което в мозъка се натрупват амилоидни плаки и тау протеини, което води до загуба на паметта и когнитивните функционалности За да ревизирате обонянието си, можете сами да извършите елементарен тест или да се обърнете към експерт. Например можете да се опитате да разпознаете миризмите на познати неща вкъщи, като кафе, сапун или вино. Ако имате подозрения по отношение на резултатите от теста, би трябвало да потърсите по-точна диагноза. Ранното разкриване на измененията може да помогне за ранното диагностициране и попречване на съществени болести.
Тренирането на обонянието е доста просто
Тренирането на обонянието е елементарен способ, който може да помогне за възвръщане на способността за чувство на миризми, изключително за тези, които са изгубили обонянието си след COVID-19. Този способ е проучен за първи път през 2009 година от немски учени.
Същността на образованието се състои в това два пъти на ден да се вдишват отчетливи аромати, като да вземем за пример флорални, цитрусови или плодови, в продължение на 10-20 секунди. Тренировката би трябвало да се прави постоянно в продължение на 3-6 месеца.
Ароматите могат да подобрят настроението, да понижат напрежението и даже да покачат концентрацията, защото обонятелните рецептори са директно свързани с лимбичната система на мозъка По време на тренировката е значимо освен да вдишате миризмата, само че и да се опитате да си припомните нейните характерности: интензивността и асоциациите, които провокира. Това оказва помощ за реорганизиране на невронните връзки в мозъка, макар че точният механизъм на този развой към момента не е обяснен.
Освен това тази процедура освен усъвършенства обонянието, само че и понижава признаците на меланхолия и оказва помощ в битката с когнитивните нарушавания при възрастните хора. По създание това е тип назална рехабилитация, сходна на физиотерапията след контузия, която възстановява способността за вярно разбиране и анализиране на миризмите.
