От нежното цвете до психопата: Трагедията на нарциса
Кое е най-нежното от всички усеща? Сигурно множеството от нас сме единомислещи: любовта.
Днес обаче ще ъпгрейднем тематиката – най-нежното от най-нежното – това е любовта към самия себе си. Особеност на характера, типична за хората и котките (за последното няма клинични изследвания, само че всеки коткопритежател, имам вяра, ще ме подкрепи). И в тази най-силна от всички привързаности няма нищо неприятно. Все отново ти си индивидът, с който – щеш не щеш – ти се постанова да прекараш целия си живот. Понякога обаче тази щастлива връзка може да се изроди в нещо, което да съсипе връзките с целия останал свят – нещо, което още античните са разпознали и описали в красивия мит за Нарцис.
Помните го – момче се влюбва в отражението си във водата по този начин безумно, че не помни да отвърне на възприятията на красивата си другарка – нимфата Ехо, която от обезсърчение се трансформира в безтелесен глас, който дава отговор безсмислено на всеки позив. Без да се разтревожи изключително от този факт, момчето потъва в личните си отразени очи и се удавя, с цел да се трансформира в цветето, което и до през днешния ден е знак на прекомерната себевлюбеност – нарциса.
От приказните времена до през днешния ден не един и двама са претърпели драмата на Ехо – конфликт с човек, дотам захласнат от личното си величие и значимост, че е подготвен
безогледно да жертва пред олтара му възприятията и потребностите на хората към себе си.
И защото всеки проблем рано или късно влиза в медицинските справочници, и този получава своите клинични характерности – като се стартира от нарцистичното личностно разстройство (НЛР), премине се през злокачествения егоизъм и се стигне до това положение на личността, което множеството от нас познават като психопатия.
За доста хора е изненадващо, че разстройството, което най-често свързваме с облици като Ханибал Лектър ( “Мълчанието на агнетата ”), Норман Бейтс ( ”Психо ”) и американския сериен палач фанатик Тед Бънди, се корени в нещо толкоз симпатично – да обичаш себе си. И въпреки всичко стотиците изследвания върху нарцисизма демонстрират, че той изобщо не е безобидна линия, присъща единствено на манекенките и дискотечните звезди. Когато премине тънката граница на елементарното блаженство, той може да трансформира индивида в заплаха за близките и за самия себе си – в “хищник измежду себеподобни ” съгласно израза на психиатъра Робърт Хеър.
Нарцисизмът има доста страни. Още през 1898 година сексологът Хавелок Елис употребява термина “подобен на Нарцис ” за хората, които прекаляват с мастурбацията – т.е. се трансформират в личния си полов обект. Скоро след него Зигмунд Фройд скача в отбрана на нарцисизма, като го афишира за линия на характера, нужна за оцеляването и присъща на всички нас. Дори и той обаче признава, че съществува нещо, което назовава “вторичен егоизъм ” и което разказва като оттегляне на половото либидо от околната среда и съсредоточаването му в егото.
Дали любовта към себе си е в основата си полова, не е доста несъмнено. Според различен популярен австрийски психиатър – доктор Ото Кернберг, когато потребността на детето да бъде център на света не бъде преодоляна след влизането му в зрелостта,
новоизлюпеният нарцис не съумява да си построи умеенето да поддържа връзка обикновено със себеподобните.
Причината е “натрапчивото възприятие за величественост, потребност от удивление и липса на емпатия ”, както формалната американска подредба на умствените разстройства разказва НЛР.
В центъра на света на нарциса стои алтернативата сред личното му чувство за великолепие и мъчителната потребност то да бъде доказано от околния свят. За да получи това удостоверение, той е подготвен на какво ли не – да измисля неистини, които “доказват ” какъв превъзходен човек е, да манипулира, да побеснява, когато бъде подложен на критика, да отхвърля да живее съгласно разпоредбите, отредени за “обикновените хора ”. Дори прибягва до всевъзможни форми на свирепост и принуждение - или с цел да удостовери личното си чувство, че стои над останалите, или с цел да накаже другите за нежеланието им да го третират като господ. Все отново нещастието не е единствено на околните му хора – честите депресии и провалените след разкриването на същинското му Аз връзки в доста случаи унищожават живота на нарциса и в крайни разновидности даже може да го доведат до самоубийство.
Парадоксално, доста психолози считат, че нарцисизмът в действителност произтича от
надълбоко вкоренено възприятие за некомпетентност и малоценност,
което обаче нарцисът не може да признае на умишлено ниво и вместо това се впуска в битка за доказване на противното. При най-безобидната форма на нарцисизма – по този начин нареченото НЛР, тя се показва в прекомерна раздразнителност във връзка с мнението на другите, намаляване на интереса към възприятията им, дразнеща податливост към парадиране, вманиачаване по личния външен тип. Следват опити за манипулиране, които нормално съставляват честа и внезапна смяна на настроенията. На това множеството хора реагират, като стартират да се преценяват с желанията на ядосания нарцис просто с цел да успокоят напрежението, което той прелестно умее да основава към себе си. Всички познаваме най-малко един подобен човек – фукльо без възприятие за самоирония, който обаче съумява да накара всички към себе си да се усещат нервни, раздразнени и някак непълноценни, колкото и да им е ясно, че величието на нарциса е единствено комичен балон, надут от самия него.
