Добромир Банев: Във Виена щастието става достъпно
„ Кое е най-хубавото нещо в София? – Влакът за Виена. ” Повече от век тази смешка сред чужденците, посещавали в миналото нашата столица, е настояща.
Във Виена съм за трети път. Сега мотив беше откриването на изложбата „ Цветни полета “ в Дом „ Витгенщайн “ на огромния актьор Николай Тонков. Той от години живее в Берлин, само че изкуството му го прави жител на света, творбите му събират наши сънародници и чужденци от целия свят.
Разхождахме се с другари из виенските улици, цъкахме с език на чистотата, дивихме се от уредбата, на която се радва този в действителност незабравим град. С очите си видяхме по какъв начин всяка постройка се поддържа и възвръща, по улицата няма отпадък, няма кучешки екскременти.
Виена съществува умерено, с изключително добре организиран превоз, тъй че в никакъв случай не рискуваш да закъснееш за мястото, към което си се запътил. Случайни минувачи ти се усмихват, стоките в питателните магазини костват тъкмо колкото и тук, а пекарни на всеки ъгъл изкушават с прясно изпечени кроасани и еспресо.
Останах замаян от метода, по който във Виена са решили метода за съхранението и събирането на боклука. В града има на всички места обособени кошчета за кучешки изпражнения, сложени са и стойки за найлонови торбички. Глобата за неприбрани кучешки изпражнения е 50 евро. Подобна е за мятане на угарка или хартийка. Кошчетата за отпадък имат приставка за фасове. Щатните инспектори по чистотата са подкрепени от доброволни сътрудници, обикалят със специфични жилетки и пишат фишове за санкции. 40% от боклука отива за преработване, а останалият се отделя за изгаряне в инсенератори и други, които създават ток, отопление и биогаз.
По улиците не можеш да видиш кофи за отпадък, те се съхраняват в особено проектирани пространства в жилищните и офисните здания и са толкоз чисти, че напълно умерено можеш да ги объркаш с офис, да речем. Казвам го напълно съществено и затова се усещам безусловно омерзен при мисълта за това по какъв начин стои въпросът със боклука в България. Не можем да бъдем радостни, в случай че чувството за благополучие доминира.
Не можем да бъдем положителни, в случай че душите ни се терзаят за личното си почтено оцеляване. Защото до момента в който във Виена хората живеят, на нашата географска широчина ние просто съществуваме. Дали София пораства, само че не старее е, меко казано противоречиво. Едно е несъмнено: Виена старее и не стопира да свети. И все по-бляскава става.
Поетът Добромир Банев особено за Lupa.bg
Б.ред. Видеото на Добпромир Банев има над 23 000 гледания в платформата „ Тик-ток “
Във Виена съм за трети път. Сега мотив беше откриването на изложбата „ Цветни полета “ в Дом „ Витгенщайн “ на огромния актьор Николай Тонков. Той от години живее в Берлин, само че изкуството му го прави жител на света, творбите му събират наши сънародници и чужденци от целия свят.
Разхождахме се с другари из виенските улици, цъкахме с език на чистотата, дивихме се от уредбата, на която се радва този в действителност незабравим град. С очите си видяхме по какъв начин всяка постройка се поддържа и възвръща, по улицата няма отпадък, няма кучешки екскременти.
Виена съществува умерено, с изключително добре организиран превоз, тъй че в никакъв случай не рискуваш да закъснееш за мястото, към което си се запътил. Случайни минувачи ти се усмихват, стоките в питателните магазини костват тъкмо колкото и тук, а пекарни на всеки ъгъл изкушават с прясно изпечени кроасани и еспресо.
Останах замаян от метода, по който във Виена са решили метода за съхранението и събирането на боклука. В града има на всички места обособени кошчета за кучешки изпражнения, сложени са и стойки за найлонови торбички. Глобата за неприбрани кучешки изпражнения е 50 евро. Подобна е за мятане на угарка или хартийка. Кошчетата за отпадък имат приставка за фасове. Щатните инспектори по чистотата са подкрепени от доброволни сътрудници, обикалят със специфични жилетки и пишат фишове за санкции. 40% от боклука отива за преработване, а останалият се отделя за изгаряне в инсенератори и други, които създават ток, отопление и биогаз.
По улиците не можеш да видиш кофи за отпадък, те се съхраняват в особено проектирани пространства в жилищните и офисните здания и са толкоз чисти, че напълно умерено можеш да ги объркаш с офис, да речем. Казвам го напълно съществено и затова се усещам безусловно омерзен при мисълта за това по какъв начин стои въпросът със боклука в България. Не можем да бъдем радостни, в случай че чувството за благополучие доминира.
Не можем да бъдем положителни, в случай че душите ни се терзаят за личното си почтено оцеляване. Защото до момента в който във Виена хората живеят, на нашата географска широчина ние просто съществуваме. Дали София пораства, само че не старее е, меко казано противоречиво. Едно е несъмнено: Виена старее и не стопира да свети. И все по-бляскава става.
Поетът Добромир Банев особено за Lupa.bg
Б.ред. Видеото на Добпромир Банев има над 23 000 гледания в платформата „ Тик-ток “
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ