Защо големите американски градове правеха коледни партита за коне
Кое е животното, което оказва помощ на човек да редуцира няколко века в еволюция? Спорът тук се води сред козата, коня и магарето. Тази странна селекция може да изненада мнозина, само че дано стартираме през цялото време. На първо място ще приказваме за козата, тъй като се счита, че е изпреварила кучето по опитомяване. Още по-интересен факт е, че някои учени откриват по какъв начин тези животни освен разпознават лица, само че и страсти.
Що се отнася до магарето, неговата мощ и предпочитание да служи, продължава да се счита за основна. А дано не забравяме, че с изключение на със мощ, то получава и особена респект в Библията – Исус влиза на магаре в Йерусалим, а не на кон. Нека не забравяме, че и до през днешния ден идващите на остров Санторни могат да наемат магаре за транспорт до хотела. Има и още една значима детайлност, която не би трябвало да се пропуща – жителите на острова имат нещо сходно на старешки дом за старите магарета, оставяйки ги да почиват за вярната си работа.
А какво да кажем за коня? Той освен служи правилно на бойното поле, само че и оказва помощ за бързото строителство и в случай че би трябвало да бъдем почтени, тъкмо той оказва помощ за по-бързата колонизация на Северна Америка. Ето за какво и до началото на XX век тъкмо конят ще има доста внимание от другите организации. Пред Бостънската поща през 1919 година е сложено коледно дърво, декорирано с царевица и други ядящи се орнаменти и червени ленти, които гласят следното „ Общество за предварителна защита на свирепост към животните – Масачузетс “. До самото коледно дърво има няколко бъчви с ябълки и няколко корита цялостни с овес.
Работните коне са оставени да се разхождат умерено и да се хранят, до момента в който един мъж разтоварва още храна. Към коледния прием на коня са добавени и към 40-50 касетки с моркови, като доброволци ги режат на половинки и не престават да ги редят. На 29 декември, съгласно локални медии, е огромен празник за конете. В този интервал колите към този момент съумяват да се наложат и да изместват животните от главните им отговорности, само че това не пречи на другите организации въпреки всичко да извърнат внимание и на животното, което е помогнало да се стигне до тук. В другите огромни градове на Съединени американски щати стартират да се изискват по-добри условия. Конете не престават да работят, само че са изпратени във ферми и увеселителни паркове, където не престават да работят, само че в надалеч по-леки условия.
Някои споделят, че е целесъобразно за човек да отиде и да види по какъв начин прекарват времето си тези животни, които могат да се разтъпчат, да се нахранят добре и по-късно да се порадват на комфорта. Гледката разрешавала на фена да се прибере с малко повече топлота в края на деня. Как стартира това? Според проучване на Анн Нортън Грийн, конят е бил водеща мощ до 20-те години на предишния век. След оказаната помощ при урбанизацията. През годините от от средата на XIX век е било ясно, че животните са получавали грубо отношение от своите притежатели, като жителите на града, най-вече тези от междинната и високата класа, не разбирали за какво е належащо тъкмо това.
С появяването на колите, животното стартира да се счита за морално остаряла облага, само че тъкмо тогава се въвел и закон за по-нормални грижи и възбрана за тормоз. По време на напредъка, обществото вкарва няколко закона, които включват издевателството на животни, издевателството на деца и домашното принуждение. Корените на всички са добре проследени в Съединени американски щати – децата стартират да работят сред 6 и 11-годишна възраст, освен това в най-различни фабрики. За да се понижи насилието, притежателите на коне, които ги впрягали във карети, стартират да получават храна и питиета, с цел да спрат да бъдат нападателни към животните.
Не са малко и тези, които са считали коня за единственото прехранване, което могат да имат и затова бързо влагат колкото се може повече. Разбира се, те не са чак толкоз, колкото си мислим. За страдание гледката на умрели животни на пътя, бити такива или държани задоволително дълго време без храна, са били нещо изцяло обикновено. Създаването на подобен тип мероприятия е ориентирано и към притежателите, с цел да се възпита съчувствие и просвета. Точно затова и към Коледа се основават такива мероприятия, като всеки може да докара своя кон и да го остави в компанията на други животни, до момента в който също се храни с другари на маса. Подготвени са дарове от другите асоциации. В Канзас филантропът Ема Робинсън дава към 10 хиляди $, с цел да помогне на животните и притежателите, които изпитват усложнения.
През 1918 година организации във Вашингтон носят овес на няколко местоположения и обезпечават сандвичи и кафе за притежателите – въпреки и дъждът да не спирал, множеството били на мнение, че ситуацията била извънредно приятна. В градове като Бостън през 20-те години на предишния век, междинният брой на конете е към 8000 души. Практиката продължава и през Втората Световна война, тъй като тогава конете още веднъж са нужни, изключително около рецесиите с горивата. Последният град, който не не помни заслугите на благородното животно, е Чикаго. Там сходни коледни начинания се случват до 60-те години на предишния век.
До тогава градските коне са употребявани за возенето на туристи, употребявани са от полицията или намират място в локалните клубове по езда. Организациите, занимаващи се с конете, в този момент насочват вниманието си към домашни животни като кучета и котки. Най-важното е, че резултатът бил изумителен за мнозина. Всеки човек, бързащ в своето всекидневие, стопира и се усмихва при типа на толкоз доста коне на едно място, разхождащи се умерено търсещи контакта с хора, хранейки се щедро, до момента в който доброволци ги галят и решат. Работният кон изиграва своята роля и от дълго време не е толкоз нужен, само че все пак получава права и отношение, най-малко до известна степен.
